МЕХАНИКА 397 МЕХАНИЧЕН
2. Учен, специалист по механика (в 1 знач.). Архимед е не само гениален математик, но и знаменит механик. Той даже използува някои методи на механиката за доказване на геометрични задачи. Матем., 1967, кн. 2,4.
— Н. Михайлоиски, Очерки из историята на народните оказания, 1865.
МЕХАНИКА ж. 1. Само ед. Физ. Наука, дял от физиката, която изучава движението на телата в пространството, взаимодействието между тях и причините, които го пораждат. По десет-дванадесет часа на денонощието той прекарваше във фабриката, а през останалото време,.., се затваряше в стаята си и работеше над някаква дисертация из теория на механиката. Ем. Ма-нов, ДСР, 251. Архимед .. използува някои методи на механиката за доказване на геометрични задачи. Матем., 1967, кн. 2, 4. Класическа механика. Факултет по математика и механика. II Тази наука като учебен предмет. В града на първата българска гимназия се отвориха и много нови учебни заведения — икономически техникум,.., пионерски дом с всевъзможни кръжоци и богато обзаведени кабинети по механика, при-родолщбителство и телеграфо-пощенско дело. И. Радичков и др., ГСГГ, 117. Изпитът по механика премина успешно.
2. Техн. Дял от техниката, който разработва прилагането на законите за движението при решаване на практически задачи. Строителна механика. Земна механика. Приложна механика.
3. Елемент или съвкупност от елементи в устройството на уред, апарат и под., които осъществяват някакво движение в него. Той мина покрай всички духала,.. Сетне се прехвърли на духало със синджир — то дишрше постоянно, механиката му бе по-сложна. И. Радичков, СР, 131. Механиката на грамофона е некачествена и често се поврежда.
4. Прен. Начин, организация на протичането на някаква дейност или явление. В Родопите например има един глиган, който е сляп и глух. Нито един ловец не е успял досега да повали животното,.. Ние не знаем още каква е механиката на неговата защита. И. Радичков, СР, 225. Механиката в работата на литературните ни издания е все още из-лишно усложнена. ЛФ, 1958, бр. 47, 2.
О Квантова механика. Физ. Основен раздел на теоретичната физика, посветен на изучаването на свойствата и поведението на електрона, атома, атомното ядро и др. частици на веществата. Заобиколен от много приятели и млади учени, [Айнщайн] продължава да работи с присъщата му енергия върху квантовата механика и единната теория на полето. Матем., 1965, кн. 5,6. Небесна механика. Астрон. Раздел на астрономията, в който се проучва движението на космическите тела въз основа на закона за всемирното притегляне. Фина механика. Техн. Дейност и промишленост, свързани с производството на неголеми механизми със специфично устройство, като напр, часовници, оптически уреди, сметачни и пишещи машини и др. В Института за фина механика изработиха микроскоп и други фини пособия. РД, 1950, бр. 168,2.
— От гр. цщстхт! 'наука за машините' през рус. механика. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.
МЕХАНИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до подхода на механицизма към природните и обществените явления; механически. Не бива да ни учудва фактът, че физиците,.., просто са вярвали в съществуването на измислен от тях обект. Това се дължи на тогавашния метафизичен и механистичен начин на мислене. Л. Митрани и др., ЗМ, 34. След тридесет и три години пред съда на инквизицията се изправя беловласият старец,.. — великият Галилео Галилей. Той създава нова механика, която насочва науч-ната мисъл към механистичното разбиране на явленията. Б. Илиева, КХСН, 28. Учението на Вирхов разглежда организма откъснат от средата и не взима предвид неговото историческо развитие. Поради това то е механистично и не може да разкрие естествените закономерности, които създават организма и ръководят неговия живот. Оьиол., X кл., 13.
О Механистичен материализъм. Филос. Механицизъм, механически материализъм.
— От фр. тёсатябцие.
МЕХАНИЦИЗЪМ, мн. няма, м. Философско учение, възникнало през ХУН-ХУШ
в., което обяснява развитието на природата и обществото чрез законите на механичното движение на материята; механистичен материализъм. Енгелс посочва, че животът като начин на съществуване на белтъчните тела е резултат от развитието на материята.. С това Енгелс отрича механицизма, който свежда живота до чисто физико-хими-чни процеси. ОБиол. X кл., 123. Ако приемем, че е възможно навлизането на техниката и механизмите в човешката и животинската биология, не се ли стига в някои случаи до груб механицизъм. Ц. Цанев и др., ЧП, 6. От името на научната философия беше обявена война на забележителните постижения на съвременната физика, генетика., и проявен особен афинитет към ненаучното и ретроградното, към механицизма, солипсизма, мистиката. НК, 1989, бр. 36,5.
МЕХАНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до механика (в 1 знач.) или до процесите и явленията, изучавани от механиката; механически. Апаратът е построен на механичен принцип. Д Простото преместване се определя като механична форма на движение. Механично превръщане на веществата. Механични сили. Механични закони.
2. Който се отнася до най-простите форми на движение — външно въздействие върху
