не големината, количеството на нещо в определени мерни единици, което се посочва от първата част: термометър, волтметър, динамометър, амперметър и др.
МЕТЪРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от метър1 (във 2 знач.). Младши лейтенантът извади от джоба на ишнела си сгъваемо металическо метърче, което се проточи като змийче, и започна внимателно да измерва отпечатъците. Б. Несторов, СР, 107.
МЕФИСТОФЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Неодобр. Който е присъщ, свойствен на Мефистофел; язвителен, присмехулен. В течение на тези разкази,.., докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна, мефистофелска усмивка. Ал. Константинов, БПр., 1893, кн. 3, 48. Мефи-стофелски смях.
МЕХ, Вж. Мях.
МЕХАНА ж. Заведение в битов стил, разположено обикн. в приземен етаж, в което се предлагат национални ястия и напитки (вино, ракия); кръчма. Това — да влеза в механа да пия с някого половин ока вино — у мен, нали знаеш, не го е имало. Т. Влайков, Съч. II, 78. Битките се водеха на маса, пред половници, налени с карабунарско вино, в трите стари, хладни механи. А. Гуляшки, ЗР, 262. Кръчмата бе стара, оплюта от мухи и нечиста, и нямаше нищо битово и въобще за сравнение с днешните механи и дума не можеше да става. М. Иванов, ТЛР, 25. Как правеше Гаина, та имаше механата си всякога пълна със стока и касата си — все пълна с пари. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 175. Я надуй, дядо, кавала, /../Да чуят моми и момци / по сборове и по седейки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българска майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
О Като в циганска механа, разгълчали с е. Диал. Много силно, много високо (се разгълчали). Коремът му механа. Диал. Голям пияница е. Преминал през механата, а виното не помирисал. Ирон. Употребява се, когато някой е пропуснал да извърши най-важното или да забележи най-очевидното.
— От перс. през тур. шеуЬапе. — Други (диал.) форми: мехна, меанй, месна.
МЕХАНДЖИ`ЙКА ж. Остар. 1. Кръч-марка. Хвърли на механджийката парите, остави виното на стола недопито, и ние се упътихме. Н. Бончев, Р (превод), 48.
— „Радице, механджийке, / точи ми вино да пия“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 234.
2. Съпруга на механджия.
— Друга (диал.) форма: меанджи`йка.
МЕХАНДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Кръчмарски. Мисля си аз да заровим оръжието в шумата, а ние по мандрите, по колибите... Мине ли войската, отново!..
— Механджийска сметка — сопнаха се други. Ст. Дичев, ЗС1,496. Той със завист изглеждаше механджийския син и доволен бе, че Пенка се измъква. Т. Влайков, Съч. 1,1941,13.
— Друга (диал.) форма: меанджи`йски.
МЕХАНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Кръчмарство. Добре били развити бояджийството, папукчийството, механ-джийството, обущарството, кожухарството и други занаяти. П. Теофилов, К, 19.
— Та механджийството ли е честен труд?
— прекъсна го учител Трайко. Т. Влайков, Съч. III, 169.
— Друга (диал.) форма: меанджи`йство.
МЕХАНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от механджия; млад механджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: меанджи`йче.
МЕХАНДЖИЛЪК, мн. няма, м. Остар. Кръчмарство, механджийство. Освен механ-джилъка Цано връти и от малко-малко и чифчилик, има си волове, с които си работи мюлка. Т. Влайков, Съч. II, 120.
— Друга (диал.) форма: меанджилък.
МЕХАНДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Кръчмар. Лазар поведе Вардарски към една механа наблизо. Влязоха мълчаливо и седнаха край ниска масичка. Лазар подвикна на механ-джията: — Набързо, Милане.. опечи в жарта нещо там, да позакусим с учителя. Д. Талев, ПК, 42. Лазар се преви на две и влезе в Янева-та механа. Там завари само двама души — ме-ханджията и дяда Ивана Кримката. А. Кара-лийчев, ПГ, 51. В механата влезе Хаджи Димитър. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия, потърка длан в длан и наду бузи. — Денем ще речеш пролет, а вечер
— студ! Сг. Дичев, ЗС 1,438.
— От тур. теуНапесь — Друга (диал.) форма: меанджйя, механеджйя.
МЕХАНИЗАТОР м. 1. Работник, който управлява или обслужва земеделски или други селскостопански машини. Тези дни каблешковите механизатори ще започнат сеитбата на слънчоглед. РД, 1961, бр. 55,
1. В Софийско жътвата започва по-късно, но механизаторите бързат да се подготвят навреме. ВН, 1958, бр. 2106, 1.
2. Работник, който обслужва някаква машина. На този голям строеж работи цяла армия от строители, изкопчии, кофражисти и механизатори, които ден и нощ превръщат тънките и изящни контури на проекта в яки бетонни стени и колони. ВН, 1959, бр. 2480,1.
— От рус. механизатор.
МЕХАНИЗАТОРКА ж. Жена механизатор. — Друг път в дъжд не отбивайте [с колата] по такива пътища! — обади се механизатор ката с неочаквано ясен и красив глас. Ч. Шинов, БС, 7. Има пълна възможност ... в нашия окръг 30-40 процента от жените да се обучат за механизаторки и да се научат да управляват не само тракто
