меридианов. През лятото, когато Слънцето минава високо през меридиана денем, лятната Луна през нощта достига много малка височина над хоризонта и обратно
— зимно време тя достига най-голяма ме-ридианна височина. Астр. XI кл, 1964, 51. Магнитният вектор .. винаги лежи в плоскост, паралелна на меридианната плоскост. X. Шинев, А, 56.
2. Спец. Който се отнася до изображение, сечение, движение и др. с посока отгоре надолу, от север на юг, подобно на очертанията на меридиан или на мрежа от меридиани; надлъжен, меридиален, меридионален. Ме-ридианният профил на работното пространство може да бъде най-разнообразен: от очертание по окръжност до сложно зигзагообразно очертание. Д. Вълков, X, 284. Към средата на деня половината от хоризонта бе зает от невисоки планини — тъй наречения Голям Хингански хребет, който прерязва в меридианна посока тази част от Китай. РД, 1950, бр. 344, 4.
О Меридианен кръг; меридианна тръба. Астрон. Уред за определяне на екваториалните координати на небесните тела при кулминацията им, който представлява тръба, въртяща се перпендикулярно на равнината на меридиана, и градуиран кръг. През 1894 г. М. Бъчваров основава Астрономическа обсерватория при университета. Основните уреди, с които и сега разполага обсерваторията, са доставени от него (една меридианна тръба,., с обектив 16 см.,.. и някои други уреди). Вселена 69, XVIII. Меридианна окръжност. Геогр. Мислена окръжност, получена от съединяване на два меридиана, която минава през земните полюси и пресича екватора под прав ъгъл; меридиан. Гринуичкият и противоположният му меридиан образуват Гри-нуичката меридианна окръжност. Ако мислено разрежем земното кълбо по тази окръжност, ще се получат две полукълба — Източ-но и Западно. Геогр. V кл, 13.
МЕРИДИАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геогр. Меридианен (в 1 знач.). Меридианова окръжност.
МЕРИДИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Меридианен (във 2 знач.); меридиален. Меридионална плоскост е тази, която преминава през оста на цилиндричната повърхност на лещата и е перпендикулярна на плоската й повърхност. И. Венев и др., К, 99. Нарязването на ябълките се прави на ме-ридионални резенки с минимална дебелина 2 см. М. Киров, ТК, 155. Установени са три преобладаващи направления, по които става движението на въздушните маси, или три типа циркулации — западен, меридионален, при които движението става по меридианите, и източен. ВН, 1959, бр. 2399,4.
— От лат. тепсИопаПх.
МЕРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за измерване, който е свързан с измерване; мерителен, измервателен, измерителен, мерен1. На това работно място се приготвят работните разтвори, тук трябва да има необходимите уреди, съдове и химикали (везни, мерилни цилиндри, елек-тронагреватели, шишета, кофи и др.). П. Бърнев, П (превод), 146.
МЕРЙЛКА ж. Остар. и диал. Теглилка, уред и под. за мерене1, измерване на нещо; ме-илник. Като спусна мерилката в морето на вестя сажена дълбочина, дъно не намери, което показваше противното на сичката им оная надежда. П. Кисимов, ОАI (превод), 38.
2. Съд за мерене1, измерване на нещо; мерил-ник, мерника В дъното, до стола, дето бяха мерилките и чашите на кръчмаря, Гороло-мов,.., държеше някаква си реч. Ив. Вазов, Съч. XI, 163.
МЕРЙЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Мерилка, мерник^. Мерилникът стигна дъно и извлече растително като сингер вещество, което показваше близкото от-стояние на сушата. П. Кисимов, ОА (превод), 40. Та си удри църна арапина, / удри си го между черни очи, /.. / Па си прийде Дете Голомеше / и със него Латинка девойкя, / па се чудат и самй се зверат, / дек порасна пуста арапина — / пусти очи — чебри ме-рилници, /я главата — бъчва возилница, / я снагата у земи пропаднала. Нар. пес., СбНУ XLIII, 192.
МЕРЙЛО, мн. -а, ср. 1. Обикн. с предл. з а. Проява, факт, явление, което служи като основа за сравнение, за да се оцени, прецени нещо; мярка, критерий. Литературата е в голяма степен мершго за културния напредък на народите. П. К. Яворов, Съч. III, 243. Верността е свързана със саможертва. Затова тя е мелило за силата на волята, за чувство на дълг и на чест. Е. Ка-ранфилов, Б III, 91. Будевска вече ставаше мерило за дарование на младите и затова изискванията към тях бяха по-големи. Н. Лилиев, Съч. III, 376. Едно е / мерилото на хубавото: труд! К. Христов, ИБ, 63.
2. Остар. и диал. Мерна единица, мярка. Види ся уврат да е по-старо мерило, а дюлюм по-последно. Г. С. Раковски, П1,73. // Средство,
уред за измерване. Един метър от платина, като пръвообразно мерило, ще ся тури в царската хазна. Лет., 1872,72.
МЕРИНО, мн. няма, ср. Спец. 1. Меринос (в 1 знач.). С оглед естеството на вълната овцете могат да се разделят на четири основни групи: 1. Тънкорунни овце—мерино. Отглеждани са главно заради вълната,., чисто бяла, но е замърсена от овчата пот и е оцветена в жълто, а даже в жълтокафяво. Я. Басан и др., ТКП, 37. Ставрополско мерино.
2. Вълна или получена от нея прежда, тъкан от овце от порода меринос; меринос. Има сукнено палто, / .. / топъл шал от мерино, / ръкавици, / шапка. Цв. Ангелов, СГ, 12. Означение на купените вещи: 3 метра мерино
