МЕК 297 МЕК
аромат, вкус. Противоп. остър. — Направи си една цигара — рече той просто. — Тютюнът не е купен, аз съм го рязъл, но е хубав. Завиха си цигари.. — Къде спиш? — попита Тъкачев, като смукна от мекия ароматичен тютюн. Г. Караславов, ОХ I, 126. Когапю виното от пирографираната бъклица беше изпито, председателят на ТКЗС поръча да източат от кооперативната изба друго вино, по-меко на вкус и с по-тръпчива жилка. А. Гуляшки, ДМС, 51. Предстоеше да пием страишата арака. Тази ракия бурятите варят от кисело мляко, тя е тънка и мека ракия. И. Радичков, НД, 226.
9. Прен. За чувства, настроения и под. — нежен, деликатен, изтънчен. Тоя хубав, бледо-мургав мъж,.., с умен, замъглен от мека тъга поглед зад дебелите стъкла на очилата, не е много приказлив. К. Константинов, П, 60-61. Тия чувства са хубави, нежни и са търсили да се облекат, да намерят израз в хубава форма, в която един език чист,., се споява с крехка, пленителна хармония в стиха,.., с меки и любвеобилни чувства. К. Величков, ПССъч. VIII, 240. Твърде бързо този тих и свенлив човек [Бончев], у когото мека чувствителност и поетическа съзерцателност се съчетават със сериозни научни интереси, се оформява като един хуманист на българска почва. М. Арнаудов, БКД, 223.
10. Прен. За човек — който прави отстъпки, компромиси и проявява доброта в отношенията с хората; кротък, отстъпчив. Колкото беше твърд и последователен в своите идейни разбирания, толкоз бе мек, снизходителен и отстъпчив в обикновените отношения с хората. Г. Караславов, ОХ IV, 333. Обикновено ревнив към следобедите, за които тя казваше, че не могат да се срещнат, когато ставаше дума за детето, той биваше мек и отстъпчив. С. Северняк, ВСД, 42. Инак той си беше мек, добър чове-к и под надвисналите му вежди,.., doßpgdy-шно и благо се усмихваха очите му. И. Йовков, Ж 1945, 8. Облекчени сме и ние,.., че красотата, изяществото и човешкото благородство, за които копнее тоя тих, деликатен, мек човек, днес се издигат високо в нашето общество. ВН, 1960, бр. 2656,
4. // Който изразява доброта; ласкав. Тихия-m му пламтящ поглед се впиваше в тебе мек, но проницателен. йв- Вазов, Съч. VII,
169. Лицето и очите И изглеждаха меки, някаква особена женственост се излъчваше и струеше от тях. Й. Радичков, СР, 233. — Не можа да стане нито съдия, нито адвокат, но затова пък стана и двете едновременно — писател .. Малина възнагради остроумието му с меката усмивка на своите тъжни устни. Л. Дилов, ПБД, 157. Беше високо, чернооко момче, с едни такива меки очи, че тъга те хваща, като го погледнеш. Кл. Цачев, СШ, 164. // Който лесно се поддава на чувства, настроения, не проявява твърдост, воля. Противоп. твърд, корав.
Като човек мек и безволен, щом срещна съпротива, нямаше сили и трети път да нападне момичето. Г. Райчев, ЗК, 82.
11. За климат, време, атмосферни условия и под. — който е умерено топъл, без резки промени в температурата. Наближи зимата, мека както винаги, с малко сняг, който на южните припеци се задържаше едва по за няколко часа. Г. Караславов, Избр. съч. V, 225. Каква мека есен шумолеше в царевицата! А. Каралийчев, С, 56. Цялата природа се отпускаше след знойното лято и плодовитата есен. Тъкмо в едни такива меки и малко печални дни Димо усети в сърцето си оня туптеж, който от ранни години го разиграваиш в порив, зовящ към скитничество. Г. Манов, КД, 69. Денят мек, топъл. Агнета заблели, орачи се привели към ралата, птички запели. Ем. Станев, А, 112. Дойде пролет. Въздухът стана мек и ароматичен. Слънцето залязваи1е по-късно, вечерите се удължиха. Сг. Мокрев, ПСН, 108.
12. Прен. Който е с неопределени, леко разлети черти, граници. Противоп. остър. Родопите в широкия си разплив и голямо разклонение, имат въобще по-меки очертания на върховете си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 19. Я колко хубава е, колко неочаквана е тишината над тези окопи на смъртта! Небето почти се сливаше с меките линии на хълмовете в сънлива утринна омара. П. Вежинов, ВР, 51. През август е горещо в планината, в тази планина, която е ниска и гориста, с меки заоблени върхове и полегати склонове. Д. Фучеджиев, Р, 23.
13. Прен. За наказание, закон и под. — който не предвижда тежко наказание, категорични разпоредби. Противоп. строг. Законът е строг и мек, както вие го направите. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. Последното съобщение, което ще са направи от пълномощните делегати на заседанието в понеделник, ще бъде едно много по-меко извлечение за исканията, сформирована от силите. НБ, 1877, бр. 58, 226. Мека заповед. Меки наказания.
14. Фон. Който е свързан с допълнителна артикулация на звуковете в човешката реч, повдигане или преместване на езика към твърдото небце; палатален. Меки гласни в български език са „е“ и „и“. А Меки съгласни. Меко „т“. II Разш. Разг. За произношение, изговор, говор — за който са характерни звукове с такава артикулация. Бенко позна гласа на старата негърка Джуди. Тя говореше с особено произношение, разтегнато и меко, с каквото говорят всички негри от южните щати. Ал. Бабек, МЕ, 85. Лежахме блажено в плевнята на бай Сандо Пушкара — сега с Орлин — приказвахме си, поунасяхме се.. По мекия говор и изтървани думи подразбрах, че е от Търновско, Килифарево. В. Андреев, С, 1972, кн. 11,111. Тримата мъже мълчаха, сякаш и тримата се бяха заслушали в гласа й, в нейния мек, източнобъл-гарски говор. Д. Талев, ПК, 189.
