МЕЖДУНАРОДИЕ 289 МЕЖДУОЧИЕ
всички народи; интернационален. Правителството се обърна и към международната полиция, въпреки че по този начин сил-но накърняваше своя престиж. Л. Дилов, МСП, 139. Избра се международен комитет на физиолозите, реши се, че следващият конгрес по покана на Швейцария ще бъде в Цюрих. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 48. Общоприетият принцип на международното право е да се щади във войната мирно-то население, което не участвува пряко във военните действия. РД, 1950, бр. 238,
1. Международен език. Международен стандарт. Международна измерителна система. // За културна, спортна и др. под. проява — който е съвместен, общ за два или повече народа; интернационален. Международна изложба. Международен музикален конкурс. Международни плувни състезания.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със зад-граиична дейност, със задгранични дела; външнополитически, външен. Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той [Кирил Маджаров] да не се е спрял със дтатия, бележка, дописка, фейлетон. В. Йосифов, Избр. тв I, 41. — Слушай, бай Славяне — заприказва той [Недко Боев], като се усмихваше, — на борсата на международната политика понятието чест не се котира. Не си ли го разбрал досега? Д. Ангелов, ЖС, 109. — Съгласете се, че правителството [на Румъния] мъчно би получило международно признание, ако в същото време пок-ровителствува една такава българска армия. Ст. Дичев, ЗС I, 382. В своята история България никога не е имала такъв подчертан политически, обществен, международен авторитет. Л. Стефанов, ВД, 87. Международни новини.
МЕЖДУНАРОДИЕ, мн. няма, ср. Индив. Група от хора, общество, в което има представители на много народи. Обикалям във влака: цяло международие. Срещам и стари познати от мадридския конгрес. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 14.
МЕЖДУНАРОДНИК, мн. -ци, м.
1. Нов. Журналист, който следи и коментира международните събития; международен коментатор.
2. Рядко. Интернационалист. Ние сме противници на нациопалната вражда,.. Ние сме международници, интернационалисти. ВН, 1960, бр. 2658, 2.
МЕЖДУНАРОДНО. Нареч. от международен. Алжирското националноосвобо-дително движение и временното правителство излизат „чувствително засилени както национално, така и международното“. ВН, 1961, бр. 3066,3.
МЕЖДУНАЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до две или повече нации, който се извършва между две или повече нации. Често е влетало [българското царство] вмеждунациотлна вражда със съседните сърбе и с другите народи. СбС, 48. Между-национални конфликти.
МЕЖДУОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до междуособица. Той мразеше сопотненци за тяхната гордост,.. Той не зимаше участие в техните междуособни разпри. Ив. Вазов, Съч. VI, 156. Случи се така, че тоя ден се завърнаха от Цариград и последните съгледвачи,.. донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Д. Талев, С II, 162. И тъй ся отвори в България страшен междуособен бой, който ся продължи доста времЯ; той ся свърши, когато Петър сполучи да хване брата си Ивана и да го затвори в тъмница. Д. Войников, КБИ, 107.
МЕЖДУОСОБИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Междуособица. — Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. XX, 180. В края на XIV век разпокъсаното българско царство, ос-лабено от вътрешни междуособия,.., под-пада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ,
3. — О, врагове! Вам е драго да видите междуособие в българското царство... Вий сте готови да подадете ръка всекиму, който би се наел да разбърка царството ни. В. Друмев, И, 22.
МЕЖДУОСОБИЦА ж. Вътрешна борба в държава, организация, групировка и под.; размирица. — Ние надвихме Василия втори миналата година, но той не поиска мир с нас, а и до днес не е признал царството ни. Опитва се да ни разделя, да разпалва вражда и междуособици сред нас. Д. Талев, С II, 151. Във Византия се развихри гражданска война. Цели два месеца траяха междуособиците, докато хитрият и коварен Исак Ангел успя да укрепи положениет-о си в Цариград. Д. Линков, ЗЗБ, 31. — Ясно ли ти е, че ако не победим, ще станат междуособици, а ако победим, пак ще настанат междуособици. Й. Вълчев, СКН, 146. — Имам дори разработен подробен план за разгръщане на една такава междуособица, при която и Димов, и Кралев,.., взаимно ще се отстранят и ще създаде възможност ние с Младенов да поемем ръководството. Б. Райнов, ГН, 83.
МЕЖДУОТРАСЛОВ, -а, -о, мн. и,
прил. Спец. Който се извършва, става или съществува между два отрасъла от някаква област.
МЕЖДУОЧИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Пространство между двете очи. За да се определи размерът на лицевата част [при противогаза], трябва да се измери височината на лицето (разстоянието между точката на най-голямата вдлъбнатина на междуочие-то и най-ниската точка на брадичката).
