писки. Бр. Йосифова, БЧМ, 155.
МАШИНОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср.
1. Техн. Производство на машини, съоръжения, апарати и под. Откриването на новите начини за топене на метал подпомага развитието на машиностроенето. // Клон, отрасъл на съвременната промишленост, който произвежда машини и съоръжения. Такива [специални] стомани се използуват в машиностроенето (предимно тези, които съдържат никел), защото са извънредно здрави (яки) и жилави. Хим. VII кл, 1950, 100. Пътно машиностроене. Селскостопанско машиностроене. Текстилно машиностроене. Химическо машиностроене.
2. Научна дисциплина и специалност, която изучава начините и средствата за конструиране и произвеждане на машини, съоръжения и под. — Предполагам, че се готви да навлезе в машиностроенето, защото Векилов ми каза, че бил стипендиант на някакъв машиностроителен завод. К. Калчев, ДНГ, 162. Техникум по машиностроене. Кадри по машиностроене. Справочник по машиностроене.
3. Тази дисциплина като специалност и учебен предмет в средните и висшите технически училища. — Келнер беше в един хотел, следваше машиностроене. Н. Каралиева, Н, 55. — В Берлин имах един професор по машиностроене. Толям оригинал. Ем. Манов, ДСП, 279.Бъдещите инженери обогатяват знанията и увеличават сръчността си в кабинетите по топлотехника, машино-строене, механотех-ника, радиоконструк-торство. К, 1963, кн. 1, 41. // Разг. Учебник по този предмет.
О Леко машиностроене. Техн. Производство на машини за леката и хранителновкусовата промишленост. Тежко машиностроене. Техн. Производство на машини за тежката промишленост. Панаирна палата на тежкото машиностроене.
МАШИНОСТРОЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Инженер или техник, специалист по машиностроене. По професия е машино-строител, но работи в областта на енергоснабдяването. А В техникума се обучават бъдещите машиностроители.
2. Лице (специалист или работник), което работи в машиностроенето (в машиностроителен завод, предприятие и под.). Русенските машиностроители усилено се подготвят за международния панаир в Пловдив. А На митинга са присъствували представители на докерите, на железничарите, ма-шиностроителите.
МАШИНОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За производство, промишленост и под. — който се занимава с конструирането и производството на машини: Машиностроителен отрасъл. Машиностроителна индустрия. //За предприятие, завод или за част от предприятие, завод и под. — който има такова производство. В големите машиностроителни заводи много стругове извършват автоматически всички производствени операции. Физ. VIII кл, 1965, 97. В края на града светеха хангарите на машиностроителните предприятия. Ст. Поптонев, НСС, 174-175. Машиностроителни цехове, машиностроителен отдел. Машиностроителни фирми. // За населено място (град, село и под.) или за област, район — в който се развива такова производство и има такива предприятия и заводи. Машиностроителен район. Машиностроителен център.
2. За работник, инженер или за група, колектив и под. — който е специалист и работи в областта на машиностроенето или в някое от неговите предприятия. Машиностроителен работник. Машиностроителен инженер. Машиностроителна бригада.
3. За учебно заведение — в който се изучава машиностроене и се подготвят специалисти за това производство. Лрез 1945 г. беше открит машиностроителният факултет към Държавната политехника в София за подготовка на електроинженери. ВН, 1960, бр. 2866, 2. — Като ми смъкнат с една-две единици поведението, в никакъв машиностроителен техникум не мога да кандидат-ствувам. Л. Галина, Л, 47.
4. За материал, съоръжение, машина, технология и под. -— който е свързан с производството на машини. Здравината и издръжливостта на машините до голяма степен зависят от правилния избор на машиностроителните материали. Мащ. IX кл, 5. Машиностроителен конвейер. Машиностроителни сплави. Машиностроителни чертежи.
МАШИНОСТРОЙТЕЛКА ж. Рядко. Жена машиностроител.
МАШИНОЧАС, мн. машиночасове, след числ. машиночаса, м. Спец. Икономическа единица за отчитане на използуването на машините, която се получава, като се умножи броят на работещите машини по работните им часове.
МАЩАБ м: 1. Спец. Отношение на размерите на чертеж, карта, план, макет и др. под. към действителните размери на местност, природен обект, предмет и под. — Картата е стара — обясни майорът — от Първата световна война. Разтворих я, по-неже има едър мащаб. Д. Димов, Т, 424. Мащабът показва колко пъти трябва да се намалят истинските разстояниия, когато се нанасят на лист хартия. Геогр. V кл, 15. В зависимост от целите, подробността и пълнотата на изучаване на почвите е и мащабът на изработваните почвени карти. П. Боянов, П, 373. Ако една измерима хори-зонтална дължина е 2 000 м, а начертана върху плана е 1 м, казва се, че планът е направен в Мярка или мащаб 1: 2 000. В. Стано-ев и др., Г, 93. Окомерната снимка е топографски план на малка местност, изработен на око в сравнение с топографската карта окомерната снимка се изработва в по-едър мащаб. Геогр. VIII кл, 1965, 19.
