ни, антените, радиолокаторите и под. Мачтите на останалите параходи и гемии в пристанището се издигаха като тъмна, настръхнала гора. Д. Спространов, С, 332. Параходът се люшкаше в пенливата вода .. Няколко вълни се съюзиха и налетяха върху главната мачта. Тя изпращя и се строполи на палубата. Ив. Планински, БС, 60. Наблизо група рибари мълчаливо стягаха лодките си. Не всички бяха млади, но с каква ловкост, с каква решителна напрегнатост навиваха мрежите,.., и омотаваха въжетата около намазаните със смола мачти. Ал. Бабек, МЕ, 34. Докато източният вятър надуваше платната на гемията и чайките кръжаха край мачтата, аз си спомних иялата ис-пюрия на бягството ни. Ог. Дичев, Р, 197. Когато един кораб са зададе на морето да иде към сушата, най-напред ся вижда върхът на мачтата му. Пч, 1871, кн. VII, 109.
2. Разш. Спец. Съоръжение, състоящо се от вертикално опрян на фундамент или поддържан със специални въжета дървен или метален стълб, което се използува за поставяне на определена височина на антени, светлини, радиолокатори, командни кабини и др. Височината на дълговълновите антени се колебае от 200 до 300 метра над земната повърхнина. Конструирането на такива антени е свързано с построяването на една или няколко високи мачти или кули. X. Шинев, А, 120. Кранът се отличава с особена простота на конструкцията и въпреки голямата си височина., за него не е нужна монтажна мачта. ВН, 1965, бр. 3265, 1. Той си представяше мислено гранит-ната язовирна стена пючно тук,.., представяше си каменното здание на електростанцията, а на високата мачта — поставена електрическа лампа от един милион свещи. ОФ, 1950, бр. 1775,4.
3. Дървен или метален стълб за издигане на знаме, флаг и под.; пилон. В средата на тревистия плац, устремена към небесната синева, стърчеше стройната мачта с червена петолъчка на върха. Цв. Ангелов, ЧД, 26.
— От хол. mast през рус. мачта.
MÀ4TOB,-а,-о, мн. -и, прил. Който се отнася до мачта. Мачтов подемник. Мач-тов стълб.
МАЧУГА ж. Диал. Тояга с надебелен топчест край; кривак. — Много ми се ще да го рапна веднъж с мачугата по капата. Т. Харманджиев, КД, 236.
От рум. mâciucâ. Друга форма: м о ч ÿ г а.
МАША ж. и само мн. машй. 1. Дълги, обикн. железни щипци за разравяне на огън или за хващане на нещо горещо. В огнището гори огън. пламъкът играе, търси да огрее руменото й лице, а тя със запретнати до лактите ръкави, взема машата, хваща жив въглен. К. Петканов, ОБ, 128. Представяше си как кебапчията леко търкаля с машите по скарата запеклите се кебапчета. Т. Харманджиев, КЕД, 120. Баба Гена лежеше будна на одърчето си до огъня, пък Грудка беше подигнала с машите връишика и опипваше хляба да види опекъл ли се е. Ил. Волен, БХ, 139. Клечеше пред горящата печка и често-често ту я разрови с машите, ту дълго и съсредоточено слага дърва, подрежда ги, размества ги. Т. Монов, СН, 241.
2. Специални щипки, които се нагряват на огън или с електричество и се използуват за къдрене на коса. Жените се къдреха с маши и пирони, които загряваха на огъня. П. Мирчев, СЗ, 72. Аз не употребявах дори маша за къдрене на коса, защото моята и без това си бе вълниста. М. Гръбчева, ВИН, 205. Момичетата весело чуруликаха към небето, тези малки провинциални момичета със странни рокли и букли, които още миришат на маша. П. Вежинов, ДВ, 107.
3. Прен. Неодобр. Човек, който върши, изпълнява нещо, някаква работа вместо някого и в негова полза, като си служи с нечестни и непочтени средства; оръдие. Никой в селото не се съмняваше, че физическият побойник е Казакът.. Ремсистите понякога налитаха. — Маша! — съскаха те язвително. — Чорбаджийско мекере! Г. Карас-лавов, СИ, 96. Вторият въпрос, който този добросъвестен чиновник задаваше на себе си, беше: защо раздаването на правосъдието трябва да става с маши и защо тези маши да са адвокатите. М. Георгиев, Избр. разк., 220.
— В Ректората дежурят не по-малко от двадесетина агенти и униформени полицаи.. Освен това и някои от разсилните са лумпени — полицейски маши. А. Гуляшки, Л, 424.
◇ Маша (маши) в ръцете на някого', Маша (маши) в чужди ръце. Разг. Човек, който бива използуван за постигане на чужди цели. Той вършеше онова, което му внушаваше или заповядваше Бойчански, и сега не се стесняваше да показва на другите, че е бил маша в чужди ръце. И. Петров, МВ, 160.
— Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си. Елин Пелин, Съч. II, 76. Ставам / стана маша на някого. Разг. Върша нещо, някаква работа вместо някого и в негова полза, като си служа обикн. с нечестни и непочтени средства. Двама от паз-вантите не искаха да се смразяват с хората и главно не искаха да стават маши на Ганчовските, опираха се, когато Матрака разпореждаше да се направи някъде някоя пакост. Уволниха ги. Г. Караславов, Тат., 187. Гана вече прозираше към какво са я тикали съседите й, искали са да им стане маша, с която да подпалват огъня на недоволството. Ст. Даскалов, СЛ, 128.
— Ог пер. през тур. та$а.
МАШАЛА ж. Остар. Факел. Машали от катраневи мехове горяха наоколо и осветляваха далеко стана и полето зад него. Ив. Вазов, Съч. XIV, 105. На Сиври билюкба-ши туриха запаленр цашали под мишншшпе и го изгориха жив. И. Йовков, Разк. III, 144. На
