388-389. Към края на октомври въстават моряците от военния флот, образуват съвети на матроските депутати и заедно с работниците заемат пристанищата на Хамбург, Бремен и Любек. Ист. X кл, 179.
2. Като същ. матроска ж. Риза, обикн. в бял цвят със специална широка яка, обточена с ширити, която е част от униформеното облекло на моряк. — Свърши се! — / юнкери тичат / полудели. / Тринайсет писъци: / „Предавам се!“/— Предай се/А на прага — / кожуси, / матроски, / шинели... Н. Антонов, луд. С I, 510. // Такава риза, носена от дете или жена. Половин час след пристигането на Асен, Лени, облечена в платнена пола, бяла матроска, таке, с японско чадърче през рамо, излезе от стаята си. О. Василев, Т, 211. Тогава аз., разбирах добре колко далеч съм от богатските момчета с техните винаги зачервени лица, къси пан-талонки и сини матроски, бляскавите ширити на които понякога сънувах с мъката, че никога няма да се видя така облечен. 3. Сребров, Избр. разк., 136.
О Матроска блуза (рубашка). Блуза, обикн. от бяла или синя ленена или памучна тъкан с характерна голяма яка, обточена с ширит, която наподобява горната част на моряшката униформа. Момчето загреба още по-лу-до. В пазвата му, през избелялата матроска блуза, личеше мушнатият в бързината хронометър. П. Бобев, К, 110. Сашо прекъсна мисълта си и видя едно моряче.. Стърчеше бяла баретка с две сини корделки зад ушите. И матроска рубашка с широка четириъгълна синя яка над раменете. П. Стъпов, ЧОТ, 63. Матроска фланела (фланелка). Трикотажна фланела, обикн. с къси ръкави, която е на бели и сини хоризонтални райета. Омазаната, голяма барета на Франсоа полегна върху ушите на Горана и вехтата матроска фанела се впи в голите му плещи. Р, 1927, бр. 260, 3. Матроска шапка. Шапка, наподобяваща барета, без козирка и с две ленти отзад, падащи свободно на гърба. По-често развълнуваното море ще изхвърли греди, дъски, отломъци от Мачщи цли пък само някоя матроска шапка. И. Йовков, Разк. II, 38. Матроска яка. Гбляма, обикн. квадратна яка, която ляга на раменете и завършва отпред в разрез или деколте на блуза, рокля, риза и под. Той [Борислав] е облечен в синя блузка с матроска яка. А. Гуляшки, СВ, 175. Матроско костюмче. Комплект от пола или панталон с горна блуза, обикн. в бял или син цвят или в комбинация от двата цвята, който се носи Ьбикн. от деца. — Хубави дрешки за десетгодишно момиченце... — оживено настояваше Костов. — Матроско костюмче или нещо подобно... Д. Димов, Т, 526.
МАТРОСЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от матрос, млад матрос; моряче. Каза й дори, че скоро ще замине в чужбина.. Ако се омъжи за него, ще я води със себе си... Не е зле: наистина свят ще види... А с матросчето — само тук, сред машините. Кр. Белев, РСК,
МАТРУНА ж. Диал. Женско селскостопанско животно, достигнало възраст, когато е годно за разплод.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАТРУША ж. Само в съчет.: На мат-руша. Диал. На пух и прах. Нека само се покажат тираните: на матруша ще ги направим. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123.
— От тур. matruij.
МАТРЬОШКА ж. Руска рисувана дървена кукла, която изобразява кръглолика румена селянка в национален костюм, из-ползувана най-често като характерен сувенир.# Само мн. Няколко такива кукли, различни по размер, които се прибират една в друга. — В обществото съществува ред, Балчев. Малките неща се затварят в големите, кръг в кръга, като руските матр-ьошки. Г. Джагаров, ТМЗ, 172.
— Рус. матрсшка.
МАТУРА, мн. няма, ж. Изпит (изпити по определен брой предмети), който се полага при завършване на гимназия или друго средно училище, за да се получи диплома за завършено средно образование. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за медицинския факултет. Д. Димов, Т, 20. Отдавна бе станал необходим у дома: Бистра щеше да държи матура и вместо да плащат на учител, с нея се занимаваше Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Наесен би могъл да изкара матурата и после да търси място за селски даскал. Д. Бозаков, ДС, 119. През 1920 година аз свърших гимназия, като последните две години вземах за една година. Въпреки това, пак ме освободиха от цяла матура и ми дадоха диплома с много добър. Б. Шивачев, Съч. I, 110.
— От лат. maturus 'зрял' през нем. Matura. — В-к Надежда, 20. XII. 1895г., бр. 21.
МАТУРИТАНТ м. Остар. Книж. Зрелостник, абитуриент. — Той [главният учител], навярно, ще ни избави: слушах, че тази година темата на матуритантите по литература е била за значението на Апри-лова. А. Страшимиров, К, 23-24. Матуритетните свидетелства на годишния отчет раздава сам дядо владика; едни от матуритантите му целуваха ръка, други — не. А. Страшимиров, К, 22.
— От лат. maturitans, -antis 'узряващ'.
МАТУРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до матура; зрелостен. Евстати седна до телефона, извади бележника си и дълго мълча. Чувствуваше се като ученик на матуритетен изпит. А. Гуляшки, МТС, 108. Дойдоха, посрещнати с тревога, матуритетните изпити. Д. Каза-сов, ВП, 93. Коце след като си зема матуритетното свидетелство, по обед на тра
