Всичко, което има материален, веществен вид, което е от материя. Противоп. идеалното.
О Материална книга. Голяма специална тетрадка в учебно заведение, в която преподавателите вписват преподадения от тях учебен материал. Тя влезе в учителската стая, без да поздрави,.. Мълком се отправи и към материалната книга — да запише методическата единица на първия урок. Ог. Чилингиров, РТК, 31. Материална култура. Книж. Съвкупността от сътворени блага, средства и умения на производство на обществото в определен исторически период. Известно е, че повечето европейци, вследствие на страхотната война, още са принудени да търпят лишения откъм храна, облекло и други придобивки на материалната култура, които в Америка се намират. Г. Белев, КВА, 231-232. В ръцете на феодалната класа,.., се струпали големи богатства. Възникнали благоприятни условия за подем на материалната и духовната култура и за развитие на книжнината. Ист. VII кл, 24-25.
МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Придаване на материална, веществена форма или осезаем израз на нещо; материализиране. Материализация на идеи.
— От фр. matérialisation.
МАТЕРИАЛИЗИРАМ, -аш, несв. и се., прех. 1. Придавам материална, веществена форма или осезаем израз на нещо, превръщам нещо в реалност. Поетът от една страна идеализира .. физическата природа, а от друга страна материализира (овещес-твува) моралния (умствения) свят. Д. Вой-ников, PC, 160. материализирам се страд. МАТЕРИАЛИЗИРАМ СЕ несв. и св., не-прех. Придобивам материална, веществена форма или осезаем израз; ставам реалност.
— От нсм. materialisieren. — Д. Войни кои, Ръководство за словесност, 1874.
МАТЕРИАЛИЗИРАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от материализирам и от материализирам се като прил. Който има материален, веществен вид, форма или осезаем израз. Под мишница с бохчичката, в която моята старателна баба беше подредила десетките материализирани доказателства за любовта й към своя внук, аз заех, не без мъка, място в един от файтоните. Д. Казасов, ВП, 95. Машините са материализиран трудов опит на обществото.
МАТЕРИАЛИЗИРАНЕ ср. Отгл. същ. от материализирам и от материализирам се; материализация. — Пред очите ни става сливане на селскостопанския с индустриалния труд, а това е един нов начин за материализирането на работническо-селс-копю единство. Сг. Поптонев, ОБЛ, 25. Те [идейните скици за декора] са рисувани с една удивително правилна, здрава и точна по мащаб перспектива, така че не се явява никаква разлика между идейна скица и сценичното материализиране на декора. Т, 1954, кн. 6,59.
МАТЕРИАЛИЗЙРАНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Състояние на материализиран. Материализираност на идея.
МАТЕРИАЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско направление, противоположно на идеализма, което при решаване на основния въпрос за отношението на мисленето към битието приема за първична материята, битието, природата, а съзнанието, духа за вторично. В психологията хилядолетия наред се е водила борба между материализма и идеализма. Псих. X кл, 3. Талес смятал, че светът не е създаден от боговете, а е вечен и закономерно се изменя. Във връзка с това Енгелс пише: „Така че тук вече цял се изправя пред нас първоначалният стихиен материализъм“. Матем., 1966, кн. 2, 2.
2. Разг. Отношение към действителността, живота, свързано с материален интерес, с търсене на материални облаги. Той [бащата] става изведнаж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм, въздиша и съжалява, че нямало вече идеална любов и че днес хората се женели само за интерес. Св. Минков, РТК, 110-111. Той протестираше против материализма, който преобладава днес във всичките класове и звания. Ив. Вазов, Съч. VI, 157. Слепият материализъм, лакомството за богатство и завистта никоги не можат да имат добри следствия. Т. Станчев, У, 1871, бр. 8,135.
◇ Диалектически материализъм. Филос. Философия на марксизма-ленинизма, теория за най-общите закони на движението и развитието на природата, обществото и съзнанието. Обществената практика непрекъснато създава нови науки за неговото [на съдържанието] познание и все не смогва да го догони поради откритото от науката
— от философията на диалектическия материализъм, непрекъснато развитие на материята. Ал. Лилов, К, 48. Исторически материализъм. Филос. Теория за обществото като цяло, за най-общите закони и движещи сили на неговото развитие. Механис-тичен (механически) материализъм. Филос. Механицизъм. В края на 17 в. и началото на 18 в. естествознанието се развива под знака на механистичния материализъм. В. Цокова, ОПВ, 19.
— От фр. matérialisme. — Си. „Училище“, 1871, бр. 9.
МАТЕРИАЛЙСТ м. 1. Филос. Привърженик, последовател на материализма във философията. Много от древногръцките учени и философи,.., са материалисти. Според тях всичко в природата е произлязло от една първична материя и светът съществува и се развива без намесата на свръхестествени сили — божества. ОБиол. X кл, 93. Със своето разбиране за света Талес се явява един от първите философи материалисти. Той считал, че светът е създаден от водата. Матем., 1966, кн. 2, 2. Ма-териалистите твърдят, че съществуване-
