лил, / та изгорела майкя му / и он си богу душу дал. Нар. пес., СбВСтТ, 958. Кротко ягне две матери сиса. Н. Геров, РБЯ III, 52. О Божа матер. Остар. и диал. Божа майка, Дева Мария, Богородица. Наспоряд с иконата Божа матер висяха два пищова. 3. Стоянов, ЗБВ I, 321.
МАТЕР А ж. Диал. Манерка, матерка1. Със себе си той не носеше никакво желязо, само на ремъка висеше една полусмачкана матера за вода. Вл. Мусаков, СбЗР, 433. След него [ротния] тихо, богомолно, със съскаво шепнене четат мнозина и се кръстят непрестанно. При дигане на ръката продрънчават матери и железа. М. Кремен, Б, 36. Пия на големи глътки ракия от матерата, която Карабаша ми подава. Р, 1926, бр. 205, 3.
— От араб. през тур. matara. Друга форма: Матара.
МАТЕРЕН, -рна, -рно, лш.-рни, прил. Остар. и диал. Майчин. Грейте их [чадата си] с любов матерна, като да от младост усещат теплота и любов ко бедному и не-просвещенному своему отечеству. К. Огнянов, ЖА, 11. Моите очи никоги не щат да погледнат твоето сладко лиценце, нито ръцете ми ще помилуват и с матерна нежност прегърнат твоето любко тяло. П. Тодоров, МГ (превод), 53-54.
О Матерен език. Книж.; Матерно наречие. Остар. Език на родителите, който се усвоява от човека обикн. в ранно детство по пътя на подражаването на речта на заобикалящите го възрастни; роден (майчин) език. Матерният език — това е сърцето на един народ, то е короната на една вяра. Д. Не-миров, Б, 48. Априлов,.., се отказва по-къс-но от елинофилските си увлечения, залавя се да изучи матерния си език и се посвещава на патриотически предприятия. Б. Пенев, НБВ, 12. Тези лъчи [на народното съзнание], като някое плодотворно с&ме, хвърлено в земята, дадоха плода на народното събуждание. Българинът дойде в съзнание, захвана да учи матерното си наречие. СбДЧ, 223.
МАТЕРИАЛ м. 1. Само ед. Вещество или материя, от които се прави нещо, които служат за получаване, правене, приготвяне на нещо. Освен доходите от магазините имаха една хубава гора, която сечеха за дървен материал. Ем. Станев, ИК III, 178. Той [диамантът] се употребява за направа на бургии за пробиване на твърди скали, диамантови резци, свредли, като шлифовъчен материал. К. 1963, кн. 3, 29. Конското шевро става пълноценен материал за обувки. ВН, 1960, бр. 2665, 2. По желанието на народа, Фидий направил тази статуя [на Атина] от най-скъп материал, от слонова кост,., а очите й от драгоценни камъни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 134. Буков материал. Чамов материал. Посадъчен материал. Посевен материал. И Обикн. мн.
Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от различни неща, използувани, прилагани или получавани при някакъв вид дейност, работа и под. Имаше дни,.., когато в лазаретите просто нямаше физическа възможност да се помогне на всички. Липсваха превързочни материали, медикаменти. Не достигаше упойка. В. Геновска, СГ, 441. Вътре [в книжарницата] беше тясно, полутъмно, отрупано с книги, с книжарски материали. К. Константинов, ППГ, 44. Стените са добре изолирани със специални изолационни материали или са двойни, за да се използува въздухът като изолационна среда. Н. Димов и др., ТМ, 145. Прието е материалите, които се използуват в практиката, да се делят на главни или основни материали и помощни материали. Н. Николов, М, 7. Взривни материали. Канцеларски материали. Обущарски материали. Огнеупорни материали. Оптически материали. Отпадъчни материали. Смазочни материали.
2. Само ед. Рядко. Вещество, от което се състои, от което е изградено нещо; материя. Нашата планина се яко подпира още и от три, незначителни по размер, но яки по строеж и материал планини. П. Делирадев, В, 20. Получават се две нови клетки с еднакво разпределение на майчиния материал. Хр. Одисеев, ТН, 35. Докато белтъците предоставят главно градивен материал на клетката, мазнините служат предимно като източник на енергия. Р. Райчев, НКД, 8.
3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Изразно средство или съвкупност от изразни средства, с които се създава, изгражда творба в литературата, изкуството и др.; градиво. Думата е художествен материал на драматическото произведение. Н. Лили-ев, Съч. III, 301. Революцията извиква на историческата сцена „най-дълбоките низини на човечеството“. Те носят със себе си и свой езиков материал. Н. Лилиев, Съч. III, 331. Словесен материал.
4. Само ед. Събир. Съвкупност от писмени текстове, отпечатани или предназначени за отпечатване във вестник, списание и под. Те не протестираха, изчакваха и се радваха на спретнатите книжки,.., с изящни корици и с художествено подреден материал — винаги интересен, разнообразен, злободневен. М. Кремен, РЯ, 423. Материал [за вестника] пристигаше и се трупаше на купчини всекидневно и съчинения валяха като из ведро. Чудомир, Избр. пр, 283. Те са приготвили предоволно материал за списанието и само липсата на средства за печат не позволявала да излиза то по-често. М. Арнаудов, БКД, 135. Ний сме готови да помагаме на вестника и с писмений материал. ДЗ, 1867, бр. 1,2.// Писмен текст, статия, предназначена за отпечатване или отпечатана във вестник, списание и под. Взех си дори едно свитъче вестници .. и представи си, тъкмо да затварям последната бройка, и попадам
