МАСЛО 197 МАСЛОБОЙНА
го уверяват, че синко е мед и масло. НБ, 18/7, бр. 66, 258. Има ласкателна съвест, за която всичко е мед и масло. ИЗ 1877, 443-444. 2. За думи — много приятни, доставящи голямо удоволствие на слушащия. — Ах! Колко ще й аресате! Белите ви мустаци, великолепното ви ходене,.. — Наистина, Фросинке, мед и масло са думите ти. М. Балабанов, С (побълг.), 79. Мед и масло тече. Разг. Голямо благоденствие е, цари приятен и спокоен живот. — В никое царство, селени, не тече мед и масло. А. Страшими-ров, К, 50. За разлика от Атанас (..), Иван Замбии си знаеше, че и тук не тече мед и масло. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 337. Мед и масло ще потече (ще рукне), (потече, рукна). Разг. Ще настъпи (настъпи) голямо благоденствие, приятен и спокоен живот. „А сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Добре сте, казват, и толкова“. Н. Каралиева, Н, 164. Рукна по България мед и масло. Ал. Константинов, БГ, 121. Наливам / налея (вливам / влея, доливам / долея, турям / туря, турвам / турна, притурям / притуря, сипвам / сипя, хвърлям / хвърля) масло в огъня. Разг.; Подливам / подлея масло на огъня. Диал. 1. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. Той [Димо] знаеше, че войниците се готвят да напуснат фронта и сам наливаше масло в огъня, но сега, след като денят бе определен, той се смути, обезпокои се. К. Петканов, МЗК, 254. Клеветата сипва масло в огъня и властта се заема още по-енергично да дири забягналия учител [Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 64. 2. Съдейст-вувам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. Тя виждаше, че не само той носи всичката отговорност за нещастието в тяхната къща, че и майка й,.., с упоритостта и подозрителността си наливаше винаги масло в огъня. Л. Стоянов, П, 404. Мюсюлмани и християни бяха настръхнали едни срещу други и суровите мерки на властта, вместо да гасят, като че наливаха масло в огъня. Ст. Дичев, ЗСII, 119. А може би някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява, сами да вливат масло в огъня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (I), 74. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Как да му каже, че го обича, но няма да се омъжи за него? Защо да налива масло в огъня? М. Марчевски, П, 70. Нямата не знаеше как да се справи с мъката си. Думите на неканената гостенка хвърлиха масло в огъня. К. Петканов, ОБ, 249. Вместо да успокои другаря си, той бе почнал да го ругае, да долива масло в огъня на разгорещената му фантазия. П. Вежинов, ВР, 108. Пържа се в собственото си масло; пържа се в маслото си. Разг. Намирам се в крайно тежко, много лошо положение, подложен съм на големи изпитания и трудности. — Тебе те чака наистина път... А питаш ли мене? Ще остана тук да се пържа в собственото си масло. К. Калчев, СТ, 193. Но по-страшно, по-жестоко страдание бе приготвила съдбата на Селим хан, по-насища-ща мъст за Юсуф. „Колко още има да се пържиш в маслото си!“ — мислеше с наслада, докато преминаваше портата на щастието. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 614. Светих (ще светя) маслото някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. На съвременния човек дуелите,.., биха действували потресающе върху изострените нерви.. Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на тъмно и да му светиш маслото с един вис-трел. Елин Пелин, Съч. IV, 184. — Срещах го аз моя Иванчо, — добави той — и струва ми се, че му светих маслото.. Трябва да съм го убил. И. Йовков, В АХ, 143-144. Тръгвам /тръгна (потичам / потека) <като> по мед и масло; тръгвам / тръгна <като> по масло. Разг. За нещо — започвам да се извършвам без пречки или затруднения, лесно и много добре. Ние сме ново стопанство, ново домакинство правим. Всеки знае, че изведнъж работите не могат да тръгнат като по мед и масло. А. Гуляшки, СВ, 308.
— Да се уволнят всички провинени!.. Като се тикнат двама-трима в затвора и всичко ще тръгне по мед и масло. П. Незнакомов, СНП, 135. Аз не се надявах да тръгне работата като по масло. Ив. Вазов, МЧ, 28. Нашите училищни работи не са потекли, да кажем, по мед и масло. Ч, 1875, кн. 1,10.
МАСЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: масло, маслен, напр.: мас-лодобив, маслопроизводствоипр.
МАСЛОБОЕН -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Който се отнася до добиване на масло от маслодайни растения. На фъстъците се падат 90-95 на сто от стойността на сенегалския износ. Използуването им има важно значение за изхранването на населението и за промишлеността на страната (маслобойна и сапунарска). Л. Мел нишки, С, 41. Бързо се разви промиитеността за преработка на селскостопански суровини — консервна, захарна, маслобойна, спиртна, мелничарска и други видове промиишеност. Икон. геогр. на СССР IX кл, 85. Маслобойна фабрика.
— От рус. маслобойнмй.
МАСЛОБОЙНА ж. Работилница или фабрика, в която се добива масло от маслодайни растения. Той събираше слънчогледово семе на Ралчо, койпю пък го предаваше на маслобойната на Турлаците и полученото масло раздаваше на селяните. Сг. Даскалов, СЛ, 80. Няма и маслобойна и в цялата околия хората дерат земята за такова нещо, защопю ходят
