МАСАЖЙРАНЕ 182 МАСИВ
ожесточено почна да ги масажира. J1. Ди-лов, ПБД, 17. А плуването всеки ден е раздвижвало болната му ръка, масажирало е започналите да се атрофират мускули, не им е позволявало да умират така бързо. В. Райков, ПВ, 131. масажирам се страд. и възвр. Общият масаж се прави в следния ред: започва се от долните крайници, след това се масажират ръцете, коремът, гърдите и гърбът. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 144. Полезно е вечер преди лягане лицето да се масажира.
МАСАЖИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от масажирам и от масажирам се. Тези киропрактори упорито твърдят, че с едно правилно масажиране на гръбначните нерви могат да излекуват всички болести. Г. Белев, КВА, 91. При масажирането трябва да се спазват следните принципи: да се извършва винаги от периферните части на тялото към центъра съобразно с кръвния ток в кръвоносните съдове. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 144.
МАСАЖИСТ м. Лице, обикн. със специална подготовка, което прави масажи. Бе вече навлязла [Зинка Кунц] в години, когато жените носят високи корсети, посещават масажисти, покриват лицето си с разни помади и пудри. ОФ, 1950, бр. 1946, 4. — Аз съм масажист. Срещу 150 лева съм готов ежедневно да масажирам всичките ви балерини. Ст, 1968, бр. 1181, 4.
МАСАЖИСТКА ж. Жена масажист. Масажистка в козметичен салон. Масажистка в санаториум.
МАСАЖИСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до масажист. В Америка освен завършилите медицинските факултети има и друг род „лекари“ -— киропрактори. Това са един вид фелдшери, които завършват масажистки курсове. Г. Белев, КВА, 91.
МАСАИ мн. Членове на африканско племе, населяващо степите на Кения и Танзания. Масаи са едно от най-колоритните и известни племена в Кения, при все че са сравнително малобройни: не повече от 50 000 души. Д. Филипов, К, 20. Дори и храбрите негри масаи, които с тънките си копия надвиват лъвове, се боят от този войнствен противник [носорога]. К, 1963, кн. 3,9.
MACAЛ м. 1. Разг. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек, често с вул-гарна отсянка; анекдот, виц. Той слушаше или разказваше,.., сладострастни турски анекдоти и весели масали. Ив. Вазов, Съч. X, 115. Разкикотиха се и събеседниците му [на Емин ага] и де от угода, де от увлечение всеки безсрамно се впусна да разправя масали и харемски истории. Ст. Дичев, ЗС II, 286. Кмета,.., разказваше забавни неща из руската война и някои мазнички масали из живота в Букурещ. Т. Влайков, Съч. III, 26. Между дяконите имаше един такъв не-домаслен,.., бръщолевеше малко български, и коконите го туряха да им приказва масали за българите и те умираха да са смеят, като им приказваше таквиз неврели-неки-пели. Г, 1863, бр. 5, 38.
2. Рядко. Измислена случка; измислица, небивалица, анекдот.
— От араб. през тур. musai.
МАСАЛДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Човек, който умее да разказва масали.
МАСАЛДЖИЙКА ж. Жена, която умее да разказва масали.
MACÀT м. Стомана за заглаждане на ножове. Не обичаше гюрултията и си тръгна — висок, мустакат и разтъжен. От пояса му стърчеше масат, нож и разглобен кларнет. Ем. Станев, ТЦ, 107.
— Тур. masat.
МАСЙВ м. 1. Голямо и цялостно планинско възвишение или обособена част от планина. В центъра на Балканския полуостров се издига един от най-величествени-те му масиви — Рила. Ив. Вазов, Съч. XVII, 55. Недалече надясно се виждат ниски планински масиви, залесени предимно с великолепни борови гори. Г. Караславов, Избр. съч. III, 204. Топло слънце огряваше полегатите склонове на Средна гора и полите на родопските масиви. Л. Стоянов, Б, 49. На юг хоризонтът бе заграден от блесналите снежни масиви на Рила и Родопите, а пред нас постепенно се разтваряше равнината на Тракия като безпределна градина. К. Константинов, П, 49. Главна област на разпространението ù [на бялата мура] са Ри-ло-Родопският и Пиринският планински масив. М. Тошков и др., HP II, 92.
2. С несъгл. опред. с предл. н а. Голям предмет или предмети, обикн. видени в неясни, недобре очертани контури; маса2. Небето беше теменуженомежду очертанията на две пинии в оъното тъмнееше масивът на Акро-пола. Сг. Дичев, ЗС I, 312. Ето я и улицата, където живееха бандитите, ето го и големият тъмен масив на зданието. П. Вежинов, СО, 128.
3. С опред. Обширно пространство, обикн. с еднородна растителност. Отсреща, като стена, тъмнееше горският масив,.., тая гора оцеля благодарение на своите сърни и глигани, поради което се превърна в един от най-големите ловни резервати на страната. Ст. Поптонев, НСС, 109. Навсякъде отбелязаните местности се обгръщат от зелени горски масиви. Е, 1979, бр. 20, 3. Защитните пояси между цеховете,.., и жилищните квартали трябва да бъдат плътни масиви от ниска и висока растителност. ВН, 1959, бр. 2438, 2. Този тор [компостът] е особено полезен за зеленчука и за тревните масиви. ВН, бр. 2947, 1.
4. Рядко. Въздухообразно, течно или твърдо еднородно вещество в голямо количество, в голям обем, съсредоточено на едно място и образуващо едно цяло; маса2. Морето беше все та
