Page:RBE Tom4.djvu/958

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


положение между едноклетъчните. Биол. VII кл, 1982, 4. Еуглените .. притежават близо до основата на камшичето, което им служи за плаване, едно оранжево пигментно петно. НТМ, 1968, бр. 2, 31. Когато поставим на прозореца стъклен съд с еу-глени, забелязваме, че те се събират на тази страна на съда, която е обърната към светлината. ОБиол. X кл, 53.

Зелена еуглена. Бот. Зоол. Едноклетъчен вид от рода еуглена, който съдържа хлорофил. Често през пролетта и есента някои малки локви и други застояли води имат зелен цвят. Той се дължи на обилно размножилите се дребни зелени едноклетъчни организми. Между тях често се среща и зелената еуглена. Зоол. VII кл, 12.

EYrЛÈHOB, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. Зоол. 1. Който се отнася до еуглена. Масовото развитие на определени видове еугле-нови и зелени водорасли,.., предизвиква червен „цъфтеж“ на водата в локви и други малки водни басейни със застояла вода. Ст. Драганов, ФБР, 36.

2. Като същ. еугленови мн. Бот. Зоол. Разред едноклетъчни организми от клас кам-шичести.

ЕУ ФОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Евфоничен.

ЕУФОНИЯ, мн. няма, ж. Книж. Евфо-ния.

— От гр. ейфота.

ЕУФОРИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар.Книж. Който се отнася до еуфория; еуфоричен. Всички тия опивателни средства, целият арсенал на еуфористич-ните отрови правят, от живота болен сън със страшно пробуждане. А. Златаров, Избр. съч. II, 342.

ЕУФОРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до еуфория. Виринея Денева (и по баща, и по мъж) попи-па по масичката и намери цигара .. Цялата мътилка от прибързаната женитба и еуфорично състояние се изпари от душата ù като валериан с етер. В. Пламенов, ГШ, 13.

— Студентсвото ни беше време на големите надежди — .. — Университетските аудитории пращяха от нови мисли.., във въздуха се носеше нещо еуфорично. 3, 1992, бр. 19, 8. Еуфоричен пристъп. Еуфорична възбуда. Еуфорично поведение.

ЕУФОРИЯ, мн. -ии, ж. 1. Мед. Състояние на повишена възбуда, на подчертано и немотивирано добро разположение, самочувствие, безгрижие и под., често придружено с повишена бъбривост, активност и под., което настъпва временно под влияние на възбуждащи (наркотични и др.) средства или като признак на заболяване на централната нервна система. През време на приемането на морфина се получават приятни изживявания — болният изпада в еуфория, поради което той непрекъснато търси морфина и не може да се откъсне от него. Л. Митов и др., ВБ, 477-478. След няколко минути морфинът почна да й действува и тя потъна в еуфорията на отровата. Д. Димов, ОД, 54. // Такова състояние у тежко болни преди настъпване на смъртта.

2. Разш. Състояние на повишена емоционална възбуда, свързана най-често с положителни изживявания — радост, веселие, безгрижие. Трябва .. общ път за излизане от тежкото икономическо състояние. Еуфорията постепенно ще утихне. Диал., 1990, бр. 7, 7. А Детето толкова хареса новата играчка, че изпадна в еуфория и тича, скача и пя цяла вечер.

— От гр. etxpopia 'радост, веселие, удоволствие, наслада'.

ЕФЕДРА ж. Нисък, с височина до 30 см, бледозелен храст, с изправени или полегнали, понякога вкореняващи се клони, който расте по скалисти и песъчливи места, и се използва за украса и в медицината. Ephedra distachya.

ЕФЕДРИН, мн. няма, м. Спец. Алкалоид, съдържащ се в някои видове ефедра или получаван синтетично, прилаган в медицината като ободрително, тонизиращо, възбуждащо и противовъзпалително средство. // Мед. Този алкалоид като медикамент. В случай, че съществува спастичен бронхит, трябва да се предписват антиспасти-чни средства (.., ефедрин). М. Василев и др., ВБ, 81. За борба със сърдечно-съдовата слабост се налага инжектирането на.., ефедрин и др. М. Василев и др., ВБ, 562.

ЕФЕДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ефедра. Ефедрови листа. Ефе-дров храст.

2. Като същ. ефедрови мн. Бот. Род вечнозелени храстовидни или полухрастовидни растения от семейство голосеменни със слабо развита вторична дървесина и с наредени срещуположно, на кръст, люсповидни листа. Ephedraceae wettst.

ЕФЕКТ м. 1. Само ед. Резултат, последица, следствие от извършването на някакво действие или процес. Ловците решиха да стрелящ залпово. Но и залпът не даде ефект. Й. Радичков, ГП, 95. Те [кърджалиите] ту влизали в съюз с някой аян, ту воювали против друг или други, но ефектът от действията им бил обичайният: разорение на най-богатите европейски области на империята. В. Мутафчиева, КВ, 265-266. Едно ново постижение в областта на медицинската наука е лечението на базедовата болест с радиоактивен йод. Ефектът на лечението се забелязва обикновено от 4 до 6 седмици след вземане на препарата. ВН, 1955, бр. 190, 4.

2. Психологическо въздействие, предизвикано върху някого, от нещо или от някого. Най-вероятно е, че консерваторите нароч-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл