3. Геол. Подземно хоризонтално сечение на рудно място или скала; подземен хоризонт, ниво.
4. Геол. Стратиграфска единица със степен по-ниска от серия, в която се включват скалите, образувани през един век геоложко време. Наслагите на някои от ситемите се делят на серии,.. Серията също се дели на по-малки единици — етажи, на които отговаря времето (времето за образуването им). Гр. Николаев и др., ОГ, 162.
5. Лесов. В разнородна гора — група дървета или храсти от един и същи дървесен вид и с приблизително еднаква височина, които оформят пласт, хоризонтална равнина от вертикалната структура на гората. Тропич-ната гора има няколко етажа. Над земята, която е покрита с килим от мъхове и гъби, се преплитат множество папрати. Над тях се издига етаж, образуван от бананови растения и разни по-дребни палми. К, 1963, кн. 2, 2. В широколистните гори, обикновено под най-горния етаж се наблюдава втори, съставен от храсти. М. Воденичаров и др., ЕБ, 69.
— Фр. étage. — П. Берон, Рибен буквар, 1824.
ЕТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който се отнася до етаж (в 1 знач.). Пешо и Коста влязоха във входа малко подтиснати от неочаквания спор.. На етажните площадки те несъзнателно поспираха за миг и подозрително поглеждаха затворените врати. П. Вежинов, СО, 32. На етажната площадка неволно се ослуша — дали няма да чуе, пак да трака пишеща машина? П. Вежинов, НБК, 27. Етажна врата. Етажен асансьор. Етажна плоча. Етажно отопление.
2. Който е във вид на етаж, който е на една и съща равнина. Качествените и количествените промени в светлинните условия от повърхността на короната на дърветата към почвата обуславят етажно разполагане на растенията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 62.
3. Който се състои от части, една над друга; стъпаловиден. Почвен профил в ливада показва, че етажно разположение имат не само надземните части, но и подземните. М. Воденичаров и др., ЕБ, 52.
<С> Етажна собственост. Юрид. 1. Собственост върху етаж или част от етаж, чиито общи части са в неделима собственост на притежателите. 2. Разг. Жилищна сграда с различни притежатели на отделните апартаменти и съсобственост на терена и общите части на сградата (фоайета, стълби и др.).
ЕТАЖЕРКА ж. Подвижна мебел, обикновено дървена, която се състои от разположени една над друга хоризонтални полици, предназначена за книги, домакински съдове или други вещи. В ъгъла тъмнееше широк дървен скрин, боядисан кафяво, а над него стърчеше сложена малка етажерка за книги и дребни домашни прибори. К. Велков, СБ, 26. В стаичката й [на Ирина] нямаше промяна. Същото просто же-лязно легло,.., същата дървена етажерка с книги. Д. Димов, Т, 301. Мебелировката на иначе голямата кухня беше много оскъдна: печка със светилен газ, една етажерка за съдове, масата, няколко стола, и в дъното изтърбушено канапе. Г. Белев, КВА, 184. Покъщнината не беше много (единичен креват, скрин, малка писалищна маса и до нея — етажерка на тънки крачка). А. Гу-ляшки, ДМС, 40. // Такава мебелна конструкция като част от голяма мебел, шкаф, гардероб и под. или окачена на стената; лавица, полица. Два продънени стола, едно съвсем изпокъсано канапе, няколко изцапани книги на една закачена .. етажерка, един изтъркан килим, съставяха останалата мебелировка. БД, 1909, бр. 8, 2. Енциклопедиите са на откритата етажерка на библиотеката.
— От фр. б^ете вер. през руски этажерка.
ЕТАЖЁРЧИЦА ж. У мал. от етажерка; малка етажерка.
ЕТАЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Строит. 1. Брой, количество на етажите в една сграда, който определя височината й. Предвижда се по-голямо разнообразие на готовите панели, различна етажност, по-богата гама на оцветяване. НР, 1979, кн. 3, 1. От анкетата и анализа на жилищния фонд трябва да се установи състоянието на жилищния фонд, като се посочи: .. как е разпределена жилищната площ в града по етажност на сградите. Т. Горанов и др., ПА,
93. Масивните и стоманобетонните скелети при по-голяма етажност удебеляват значително зидовете и колоните в партерните етажи.
2. За растения, земни пластове и под. — съществуване, положение във вид на етажи. При почвени прерези може да се наблюдава етажност в разпределението на корените. М. Воденичаров и др., ЕБ, 109.
ЕТАЛОН м. 1. Спец. Точен образец, модел като мерна единица от дадена измерителна система, по който се изработват и сверяват съответните измерителни уреди. Така както еталонът за дължина — метърът, така както другите еталони се пазят в бюрото за мерки и теглилки, така също и еталонът за цветовете, трябва да се пази при тях. К. Манолов, ВХ, 69.
2. Спец. Измерителен прибор или апарат с голяма точност, който служи за проверка на други такива прибори. Той [газовият термометър] служи обикновено за термометър-еталон или нормален термометър, с който се сравняват живачните термометри. Физ. IX кл, 1958, 41. // Контролно-измервателен уред, шаблон, изработен по определена система за широка употреба. — Към контролно-измервателните инструменти спа
