та. Д. Яръмов, БП, 197. Нам се чини естествено и прилично, ако мъжът и жената се ползуват колкото са може повече от обществените отношения един към други. Знан., 1875, бр. 19, 238. Други говорят, че у множество народи умственото развитие е произлязло без никакви заимствувания и че човеческия разум са е обогащал естествено и самостоятелно. Знан., 1875, бр. 6, 85.
3. Непринудено, непревзето, непреднамерено. Той го казваше естествено и с пълно чистосърдечие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Той не оригиналничи, а говори пряко и естествено. П. П. Славейков, Събр. съч. V,
10. Сега те бяха сами в гостната. Тя не знаеше какво да каже, какво да продума, но затова пък той се държеше така естествено, така свободно, сякаш не той, а тя му бе на гости. Д. Калфов, Избр. разк., 380. Тя му отвърна съвсем естествено, че посещава всички филми. Н. Каралиева, Н, 69.
— Трябва да се държите естествено и не се бойте от обектива на Кришиванек... Няма никаква опасност за вас. Д. Димов, Т, 154. Излезе от стаята, без дори да погледне жена си, без да я целуне — беше станал естествено суров и свиреп. Й. Вълчев, СКН, 513. Или преструва се — страхът да стихне / и на хазаите да не тежи? / Но може ли човек да се усмихне / насила тъй естествено, кажи? Бл. Димитрова, Л, 195.
4. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо е нормално, в реда на нещата. Естествено е, хубава жена да има хубаво облекло. Ив. Вазов, Съч. IX, 7. — Как може това да стане най-естествено, най-правдо-подобно? Ив. Вазов, Съч. ХХП, 109. При някоя тревога от съвсем незначителна грешка във време на час — напълно естествено за всяка млада учителка — той й подхвърляше някоя шега, за да я успокои. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Трябва да забележа, че е право и прилично, още и естествено, за духовенството да държи първо място в народа. Нап., 1875, кн. 4, 49.
5. Обикн. като вмет. дума. За потвърждаване на някакъв факт, на нещо, което е ясно, очевидно, безспорно и не подлежи на съмнение; разбира се, то се знае. Аз, естествено, не мога да реша тези въпроси самичък..
— Ще свикам войводите и след като зряло обмислим отговора си, ще ви го съобщя. Ст. Дичев, ЗС I, 382. Може би не ме познаха или са премного вдадени в разговор — естествено, политически, отечествоспаси-телен. Л. Стоянов, X, 74. Мелвин заплака. Сълзите й падаха нарядко, но бяха тежки и непоносимо откровени. Тя не натовари с тях мъжа си. Каза му: „Това е от щастие!“, защото знаеше, че той чака точно този отговор, и го прие естествено, без благодарност. С. Севан, Р, 55. Ще остане тук — естествено, че в Цариград ще остане [Ку-сев]. К. Странджев, ЖБ, 14. Когато умножим с две десетици, естествено, ще получим хиляди. К. Кърджиев, А, 125. Покръстването на българите, естествено, трябваше да промени много и много нравствения им живот. Т. Шишков, ИБН, 151.
6. Като частица. При отговор за изразяване на съгласие с нещо; разбира се, да, точно така. — Мога ли да изпуша една цигара при вас? — попита той. — Естествено!... — отвърна Ирина, без да се учудва на старо-модната му вежливост. Д. Димов, Т, 348. — Естествено, за да бъде включен един роман в томче „Избрано“, той преди това е бил издаван. В. Сотиров, ДНП, 41. А — Ще ми услужиш ли с твоята писалка? — Естествено, заповядай.
ЕСТЕСТВЕНОИСТОРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко.Естественоисторичес-ки. Естественоисторичен метод.
ЕСТЕСТВЕНОИСТОРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до естествена история; естественоисторичен. Естествено-исторически музей. Естественоисторичес-ка сбирка. Естественоисторически изследвания. Естественоисторическо проучване.
ЕСТЕСТВЕНОНАУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който се отнася до областта на естествените науки. Естестве-нонаучните занятия образуват фокус на Гъотевата мисъл през втората половина на живота му. М. Арнаудов, Г, 52. Той се е борил против всякакъв анимизъм и дуали-зъм в естественонаучните проблеми и факти и на тая почва се е сблъскал със своите сътрудници. Пр, кн. 1, 4.
ЕСТЕСТВЕНОСТ, -стта, мн. няма, ж. Качество на естествен човек, на поведение, държание, реч, характер и под., присъщи на естествен човек с непринудено държание; непринуденост, неподправеност. Противоп. изкуственост, превзетост. Верността и ес-тествеността, с които е предадено всичко,.., придават висока цена на картината. К. Величков, ПР, 206-207. Когато историческият параход се промъкнал край ряхов-ските лозя и ги подминал заедно с града,.., благоразумието, което мъчело и убивало естествеността — побягнало и се удавило в Дунава. 3. Стоянов, ХБ, 299. — А косата й [на жената] къса, но инак самата есте-ственост,.., мяза на слънцето по залез. Ал. Томов, П, 76. Спокойно и уверено Попова изгражда образа на младата учителка, като деликатно подчертава естествеността на нейните постъпки, непринудеността на цялото й поведение. ЛФ, 1958, бр. 47, 3. Беше невероятно, че тъкмо у една ресторантска певица имаше толкова неподправена естественост, такава уютна прямота. С. Северняк, ВСД, 45. А пък чистотата изискува естественост, что е основана на хубостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 167.
ЕСТЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Съвкупност от всички отличителни природни
