ЕСНАФЛЪК, мн. -ци, м. 1. Остар. и диал. Еснафство (в 1 знач.); еснаф. Тук,.., ще кажа нещо повече за тогивашните ес-нафлъци, като до колко сила и власт са имали те. ВЦ, 1888, кн. 20, 23. В Китка VI разказах нещо в кратце за началото от дето се води еснафлъкът,.. Тук ще разкажа за състава; както и за действията на еснафите. ВЦ, 1888, кн. 20, 21.
2. Разг. Само ед. Неодобр. Еснафщина; еснафство. — Твоят трудолюбив хазаин — злъчно каза тя, — и той ми е отнел най-малко пет години!.. Клюки, еснафлък... По дяволите! К. Калчев, ДНГ, 83. Семейният еснафлък се оказа, че ще празнува по домовете.. А той мечтаеше за нещо по-друго, по-интимно. Г. Узунов, НР, 51. Понякога денят продължава или завършва с другарска трапеза. Но дали това е достатъчно? Не измества ли банкетът нещата към един нов еснафлък. С. Северняк, П, 381.
— От тур. евпаАНс.
ЕСНАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до еснаф и до еснафин. Той [Колю Фичето] е един от най-самобитните майстори, минали през суровата школа на нашите еснафски организации и запазили нещо от тяхната патриархалност. Ст. Михайлов, БС, 110. Еснафски калфи, млади търговци, писари,.. — всички тия млади хора се редяха на големи тумби, весели, жизнерадостни и пъргави. Й. Йовков, ПК, 46. Със старата селска идилия беше свършено: тя отстъпи място на еснафските тезгя-хи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 87. След като ма записаха и в еснафския тефтер, въведоха ма вътре в одаята при калфите и чираците. 3. Стоянов, ЗБВ I, 64. Всякой един член от еснафа е длъжен да изпълнява ес-нафский закон. Н, 1888, кн. 5-6, 502. — Моето щастие се състои в тия бисквити, в тоя коняк, в тоя конфитюр.. А те ми казват: „Не, това е еснафско щастие.“
М. Марчевски, П, 110. — Ти от една философия разбираш, еснафската. Такива сте всички еснафи. Хвалите се с тертипите си и с къщите си като чорбаджии. Ем. Станев, ИК I и И, 175. — Слушайте, Кънчев — кресна изведнъж той [директорът],.. Моля, оставете ме сам и не ме бъркайте във вашите твърде еснафски грижи за удобство. П. Незнакомов, ХР, 133. Еснафски бит. Еснафско благополучие. Еснафски морал. Еснафски предразсъдъци.
ЕСНАФСКИ нареч. Както еснаф (в 1 знач.), по начин, който е присъщ на човек еснаф. Той обичаше честното лице на тоя работник,.., но нито веднъж не се отпусна,.. Дърпаше се настрана, еснафски пестеше пари.. М. Грубешлиева, ПИУ, 300. Разсъждаваше по еснафски, че умният човек и без помощта на книгите може да стане ачигъоз. 3. Стоянов, ЗБВ I, 88. Когато един человек е трудолюбив,.., то той, ако не стане много богат, то не ще е и сиромах, а ще си живее еснафски средничко. Нап., 1875, кн. 4, 53.
ЕСНАФСТВО, мн. няма, ср. 1. Всички занаятчии като цяло; занаятчийско съсловие; еснаф. Празничният ден разделяше веднага,.., цялото гражданство на три: еснафство, чиновничество и офицерство. Ст. Чилингиров, ХНН, 129. Преди освобождението в общия подем на племето ни селянинът и селото не личат: всичко е съсредоточено в нашето еснафство. А. Страши-миров, ЕД, 5. Младият прилепски общественик [Кусев], който със страстните си речи увличал младежта и будното еснафство на своя град, произнесъл реч пред събраните представители на българския народ. К. Странджев, ЖБ, 11. В тези романи той рисува живота на нашия народ от освобождението от турско иго до Балканската война, разкрива живота на разпадащото се еснафство. РД, 1950, бр. 116, 2.
2. Неодобр. Духовна ограниченост; еснафщина. Можеше ли Мери да се преструва, че тя е особен вид интелектуална, че презира еснафството, самодоволството и дребния домашен свят на омъжените? Бр. Йосифова, БЧМ, 44. С ръка на сърцето трябва да признаем, че у нас има и посредственост, и примитивни разбирания за изкуството, угодничество, у строителство, кариери-зъм, еснафство. ЛФ, 1956, бр. 9, 2. Тук се сблъскваме и с една от основните проблеми на романа,.. Това е страстната ненавист на автора и на Кондарев към еснафството, което тегли душите назад. Лит. XI кл., 331.
3. Събир. Пренебр. Духовно ограничени хора. — Как можахме да се натикаме в тоя квартал? — закърши ръце Хронева. — Наоколо е само простотия и еснафство. П. Незнакомов, СНП, 52. В този спектакъл Методи Андонов ще осмее нищожния свят на еснафството, където няма борчески подем и духовни тревоги, а царят дребнави страсти, невежество, незначителни умствени интереси, леност. ВН, 1960, бр. 2704, 1.
ЕСНАФЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от еснаф. Ти, уж високо издигналият се над другите, си също такова еснафче като тези, които са я оставили. Ем. Станев, ИК I и II, 120.
ЕСНАФЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Еснафлия. Ония от съсловниците (еснафчиите), които употребляват огън, ако не чистят и поправят от време на време огнищата и комините на дюкяните, фурните и фабриките си;.., глобяват ся с един до пет сребърни петака. Ф. Перец и др., НЗ, 68-69. Аз не само бях обогатил сбирката си, но бях вече доволно привик-
