Шумните и млади групи на състезателите от дружествата,.., връщаха мислите ни към първия старт на скиориентирането в Говедарци. Тогава група ентусиасти с широки български ски, с екип „кой каквото има“ и с тежки раници на гръб поставиха едно начало, от което се разрасна масов и толкова вече популярен спорт. Е, 1980, бр. 7, 1.1/ Страстен, ентусиазиран привърженик, любител, поклонник на нещо. В тези групи влизаха инженери, изобретатели, ентусиасти в ракетното дело, талантливи младежи. Р. Радулов, ИГ, 128-129.
— От рус. энтузиаст или фр. епйю1шаа$1е.
ЕНТУСИАСТКА ж. Жена ентусиаст. Веднага й става ясно,.., че огънят на енту-сиастката и поривите на идеалистката са пламтели само когато е ставало дума за героини в литературата, но не за герои в живота. М. Кремен, РЯ, 485. При него е само младата ентусиастка Юлия Сендрей — вече от няколко месеца негова обожавана жена. П. П. Славейков, Съч. VII, 145. Зла-тишка снаха, ентусиастка и също такава гореща привърженица на всичко златишко, тя успяваше, разбира се, напълно да ме убеди в преимуществата на Златица пред Пирдоп. Н. Стефанова, РП, 65. Тя е ентусиастка в училищното дело.
ЕНТУСИАСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ентусиаст и ентусиастка. Друг е Райко Вардарски — по-буен, по-темпераментен. Има в него нещо визионерско, ораторско, ентусиастко, където се мерне Райко, обагря всичко с ярките цветове на бунта. ВН, 1955, бр. 184, 4.
ЕНФИЕ, мн. -та, ср. Ситен, специално приготвен от различни ароматни сортове тютюнев прах, който се смърка. Пратениците на царе и крале дремеха в подплатени каляски, поднасяха към ноздрите си енфие и благовония, когато преминаваха през градовете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. Прочее благоизволите да ми дадете кутията сос енфието. П. Радов, КТБР, 53.
— От араб, през тур. епПуе. — Друга форма: е м ф и е.
ЕНХАРМОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Енхармонични тонове.
Муз. Различни по название и по графическо изобразяване тонове, но равни по височина, напр, до диез и ре бемол. Целият епизод впрочем е много къс; той продължава само девет такта и половина, след което чрез незабележимо енхармонично плъзгане (сол диез се изменя в ла бемол) душата се връща в първоначалната тоналност. В. Йонова и др., Б (превод), 238.
ЕНЦЕФАЛЙТ м. Мед. Опасно болестно възпаление на главния мозък от инфекциозен или инфекциозно-токсичен произход. Трахома,.., енцефалит, малария тропика, холера, проказа изтощаваха и косяха годи-шно стотици хиляди, а понякога и милиони деца и възрастни. Ал. Гетман, ВС, 120-
56 Речник на българския език, т. IV 121. За развитието на научно-изследова-телската работа по въпросите на енцефалитите, грипа,.., епидемичния хепатит и др. сега се създават кадри и материално-техническа база. НК, 1958, бр. 45, 4.
— От гр. èyKéqxxXoç 'мозък'.
ЕНЦЕФАЛОГРАФ м. Мед. Специален рентгенов апарат за изследване на главния мозък. Цял сноп проводници отвеждат потенциалите до многобройните усилватели или „канали“ на енцефалографа, който пише на хартия съответния брой криви. Г. Дечев, Б, 28.
— От гр. éyKécpaA,oç 'мозък' + урафю 'пиша'.
ЕНЦЕФАЛОГРАФИЯ ж. Мед. Метод за изследване на главния мозък чрез рентгенова снимка.
ЕНЦЙКЛИКА ж. Църк. Особен вид писмо или устно послание на папата, отправяно периодически към всички католици и изобщо християни, по въпроси от религиозен, хуманитарен, обществен и политически характер. Папата отправяше сладникави енциклики за мир и подобно на Пилат се стараеше да измие ръцете си от вината на злодеянието, в което участвуваше сам. Д. Димов, Т, 358. Най-сетне християнското отрицание на умствения напредък намери официална регламентация в една фа-мозна енциклика (писмо) на папата от 1870 г. Цялата наука безусловно бе осъдена, а редица забележителни постижения бяха предадени на анатема. ВН, 1961, бр. 3067, 2.
— От гр. eykukAioç 'кръгов, в кръг'.
ЕНЦИКЛОПЕДЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Голяма осведоменост по много и различни отрасли на знанието. В разговорите ни винаги проличаваше ен-циклопедизмът му.
2. Истор. Течение във френската философия от XVIII в., представено от френските учени и мислители, групирани около издаваната от френската академия „Енциклопедия“. Енциклопедизмът — това е истинска революция в историята на науката.
— От фр. encyclopédisme.
ЕНЦИКЛОПЕДЙСТ м. 1. Лице с широки и задълбочени познания в най-различни области на науката и изкуството. В Пиза Га-лилей вече се оформя като учен от нов тип. Той е енциклопедист — интересува се от различни области на науката, не страни от изкуството. М. Калинков, ГГ, 14. Интересите му [на Конст. Малков] са били всестранни, работата — разнообразна: един енциклопедист в земеделието. Пр, 1952, кн. 5, 97. Учен-енциклопедист.
2. Истор. Лице от кръга на прогресивните френски мислители от XVIII в., групирани около френската „Енциклопедия“, издавана от Дидро, Д’Аламбер и др. Успоредно с тази екскурзия в историята той [Каравелов] правеше една анкета сред политическите
