ки емоции със старческо покритие. Р. Ралин, ВМ, 60. Той дълго ръкомаха: „Стига емоции!“ — му казахме.
— От фр. émotion през рус. эмоция.
ЕМПИЁМАж. Мед. Гнойно възпаление на затворена кухина или на орган с кухина като плевра, жлъчен мехур и др.
— Гр. ертгбтцха.
ЕМПИРЕЙ, -ёят, -ёя, мн. няма, м. Книж. В представите на древните гърци и ранните християнски писатели — най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите. Също и Птоломеевата система била „съгласувана“ със Светото писание. Сега адът бил поставен не под плоската земя, а в центъра на земната сфера, емпиреят (..) — жилището на блажените, било поставено зад „неподвижните“ звезди. Н. Николов и др., СС,
11. • Обр. Те [съжденията] са лишени от толкова нужната ни увереност в мъдростта на историята и в собствената ни мъдрост,.. и ту ме отнасят в емпирея на прекрасни надежди. Ем. Манов, ПС, 19.
— От гр. ëjiTtDpoç 'обхванат от пламък'.
ЕМПИРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско учение, което признава експеримента, опита като единствен източник на познанието и подценява значеието на логическия анализ и на теоретическите обобщения, вследствие на което не може да разкрие връзките между явленията и законите на развитието. Тъй като все пак трябвало да се направят известни предположения, които да изведат неговите изследвания извън границите на простия емпири-зъм, Нютон изказал мнението, че светлината се състои от частици. Л. Митрани и др., ЗМ, 28. // Даване превес, предимството на практиката, на практическия опит в някаква дейност, поведение и под. В речите и делата си от тая епоха Каравелов се явява, какъвто бе в действителност: човек на политическия емпиризъм и на практическите необходимости. С. Радев, ССБ I, 452. Надценяването на сетивното познание и подценяването или отричането на логическото мислене се нарича емпиризъм.
— От фр. empirisme през рус. эмпиризм.
ЕМПИРИК, мн. -ци, м. Филос. Привърженик на емпиризма. // Разш. За човек, обикн. учен, художествен творец и под. — който дава превес, предимство на практиката, на практическия опит в своята дейност, творчество. Но Пенев не е последователен. Той е еклектик, който смесва различни методи, емпирик, който се придържа добросъвестно във фактите, но не винаги умее да ги осветли правилно. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 118.
ЕМПИРИОКРИТЙК, мн. -ци, м. Филос. Привърженик на емпириокритицизма.
ЕМПИРИОКРИТИЦИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Субективно идеалисти-ческо философско течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда нещата и явленията само и единствено като плод на съзнанието и чувствата на индивида; махизъм. Труден бе и материалът за емпириокритицизма, но и по този и по много други въпроси тя получаваше хубава консултация.
— От гр. едлЕ1р{а 'опит' + критицизъм.
ЕМПИРИОКРИТЙЧЕСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Филос. Който се отнася до емпири-окритицизъм и до емпириокритик.
ЕМПИРИОМОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско течение, вариант, разновидност на емпириокритицизма в Руската философия в края на XIX и началото на XX в., което разглежда физическото и психическото като елементи, две страни на единен, монистичен опит.
— От гр. едлефга 'опит' + цоуо^ 'сам'.
ЕМПИРИОМОНЙСТ м. Филос. Привърженик на емпириомонизма.
ЕМПИРИОМОНИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до емпириомонизъм и до емпириомонист.
ЕМПИРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е основан на опит; опитен, емпирически. Количеството на дъждовните води при интензивни валежи за известна област се установява чрез многократни измервания в продължение на много години, а при липса на такива — чрез емпирични формули. М. Горанов и др., ПА, 338. Натрупването на нов емпиричен (опитен) материал в науката води до нови обобщения, до нови научни идеи, до нейното развитие.
2. Който се основава върху схващанията на емпиризма като философско течение; емпирически. Емпиричен метод на описание.
О Емпирична психология. Псих. Насока в психологията от ХУП-Х1Х в., според чиито представители предмет на психологическо изучаване е не умозрително постигнатата „душа“, а психологическите процеси, изследвани чрез метода на самонаблюдението.
ЕМПИРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е основан на опит; опитен, емпиричен. Лекар, който, ако и да цереше по емпирическа система, беше спечелил с дългогодишната си опитност една репутация, която, не без уязвление, но с енергия, беше се борил да запази. К. Величков, ПССъч I, 45-46. Така, като проектира в своето съзнание миналото и настоящето, авторът очертава изминалия път не само откъм емпирическата му страна,.., а и откъм неговата морална и човешка същност. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
2. Който се основава на емпиризма като философско течение; емпиричен. Емпириче-
