2. Разменна единица в Иран, равна на една стотна (1/100) част от риала.
3. Старовремска златна или сребърна монета. Слуга служи Муса Арбанаса / и си служи царе Сулимане, / дека служи со девет години. / Ка застуна десета година, / изкара го цара Сулимана, / изкара го голе голишаве, / не му даде пара ни динара. Нар. пес., СбНУ XLIII, 42. Що помина лична Материна, / та що беше лепа и убава! / Како беше лепа и убава, / така беше лепо промената; / наредена динар до динара, / а на уши сребрени менгюши. Нар. пес., СбБрМ, 426.
◇ Арабски (арабистански) динар. Истор. Най-разпространената в миналото златна монета в мюсюлманските страни. В едно от двете чекмеджета в дъното на касата имаше няколко златни арабистански динари, сечени преди много столетия от хали-фите на Дамаск и останали като скъп спомен от родоначалника на Махмудбеговия род. А. Христофоров, А, 127.
— От лат. denarius през гр. STjvdpiov.
ДИНАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до династия; династически.
◇ Династична война. Истор. Война, която се води в защита на интересите на дадена династия. Другият път, който допадал на интересите на едрата буржоазия, на прус-ките юнкери и на пруската монархия, бил пътят на династичните войни за насилственото обединяване на Германия под ръководството на Прусия. Ист. VIII кл, 121.
ДИНАСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до династия; династичен. Династическите интереси на тримата балкански монарси, .., осуетяваха всякакви надежди за умереност. К. Константинов, ППГ, 236. Под влиянието на меркантилиз-ма стои външната политика, която се ръководи обаче от волята на монарха и носи подчертан династически характер. М. Би-чев, АНВ, 182. Изборното начало, по което се предава папската власт, говори нагледно тука за своето превъзходство над наследственото предаване на властта. Благодарение на него на папския престол са седели такова голямо число забележителни личности, каквото сравнително не може да се намери в династическата история на никой народ. К. Величков, ПССъч. III, 142. Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиса, е династическата революция в самия Цариград. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 23.
◇ Династическа война. Истор. Война, която се води в защита на интересите на дадена династия.
ДИНАСТИЯ ж. 1. В държави с монархическо управление — няколко монарха от един и същ род (семейство), заемащи последователно престола по правото на наследство. Лутането по местата, дето в прежните векове е шумяла столицата на българските царе от династиите на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, причинява остра тъга. Ив. Вазов, Съч. XVII, 171. Два дни след капитулацията, на 4 септември 1870 г., в Париж избухнала революция. Династията на Наполеон III била свалена и Франция била обявена за република. Ист. X кл, 116. // Царски владетелски род. През време на Втората световна война дворецът изтъкна други хора в управлението .. Но Захари Велизаров си остана пак депутат, като дълбока резерва на династията в нейните многобройни политически ходове. К. Калчев, ЖП, 441.
6 Речник на българския език, т. IV
2. Прен. Разг. Рядко. Обикн. със съгл. оп-ред. Представители на няколко поколения от едно семейство с традиции в някаква професия и получили известност в тази дейност. Църковна династия. Лекарска династия.
— От гр. Suvaaxeia през рус. династия.
дингил м. 1. Диал. Дървена ос на волска кола (Н. Геров, РБЯ).
2. Разг. Ирон. Прекалено висок и обикн. слаб човек. — И нашата Верка я разтресе. Мама казва, че е малария. — Това е от наводнението — обади се Мими. — Всички ще ни излови треската. — Не е от наводнението, бе баламо, а от комарите. Язък, че си такъв дингил, а не знаеш. П. Здравков, НД,
31.
3. Само мн. Жарг. Крака на човек. [Бай Къньо] изведнъж дръпваше с лъка по струните, като теглеше невидимите конци на куклите .. — Де бре, Кара Кольо! .. Хайде, по-ситно, по-ситно, Керо! Я си размърдай дингилите, Тодоре! Какъв ми си ерген, уж ще те женим!... К. Константинов, ППГ, 60.
— Тур. dingil.
ДИНГО, мн. няма, ср. Живеещо в Австралия хищно диво куче, подобно на овчарското, с масивна глава, сравнително къси крака, с бледожълт или червеникав косъм и дълга силно окосмена опашка. Canis lupus dingo или Canis familiaris dingo. Австралийското куче динго .. било пренесено в Австралия дълго преди колонизирането й. НТМ, 1967, кн. 4, 37. Ние нямахме като вас опитомени животни, които в случай на нужда биха ни послужили за храна, освен няколко динго. К, 1963, кн. 8, 8. Голям враг на вълка-кенгуру било и динго — един вид куче, внесено от Европа и по-късно подивяло. ВН, 1961, бр. 3060, 4.
— От австрал. през англ. dingo.
ДИНДЯКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Друсам, подхвърлям, люлея малко дете на ръце, за да го забавлявам; динкам, дундур-кам. Дигаше се пъстра глъчка, бебето веднага писваше с тънък като на малко котенце гласец; .. Няколко баби протягаха
