ЕЛЕКТРОМЕР м. Електрически измервателен уред за отчитане на количеството консумирана електроенергия. Всеки електромер се състои от електромотор, свързан с брояч. Физ. VIII кл, 1965, 63. Електромерът е снабден с броителен механизъм, който регистрира изразходваната електрическа енергия. Ел. XI кл, 1965, 82. Табло с електромери. Нощен електромер.
ЕЛЕКТРОМЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до електромер. Токо-захранването се извършва посредством самостоятелно кабелно (..) свързване с три фази и нулев проводник. Това свързване (..) отвежда електрическата енергия до елек-тромерното табло. Й. Венков и др., К,
234. Електромерна лаборатория.
ЕЛЕКТРОМЕТАЛИЗАЦИЯ, мн. няма,
ж. Техн. Нанасяне на метално покритие върху различни изделия по електролитен начин. В последно време облицоването на вала се заменя с електрометализация, което е по-просто и по-икономично — наслагва се метал върху износеното място. В. Геров, ПКВ, 206.
ЕЛЕКТРОМЕТАЛУРГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който се отнася до електрометалургия. Техническото получаване на металите от техните руди е обект на важен клон от химическата промишленост, наречен металургия. За целта се прилагат три основни метода: пироме-талургичен, хидрометалургичен и елек-трометалургичен. Хим. XI кл, 1965, 86. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), електрометалургични и алуми-нотермични. Л. Калев, BTЛ, 203.
ЕЛЕКТРОМЕТАЛУРГИЯ, мн. няма, ж. Техн. Отрасъл от металургията, който използва различни методи и процеси за получаване на метали и различни сплави с помощта на електроенергия. Електричният ток се използува в електрометалургията за получаване на чисти метали. Физ. VIII кл, 1965, 9. Откриването на електрическата дъга в 1802 г. от В. В. Петров.., а също създаването на първия трансформатор от И. Ф. Усагин в 1882 г. са открили възможността за създаването на електропещите и на електрометалургията. К. Дойчев, МП (превод), 13.
ЕЛЕКТРОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася до елек-трометрия. Той [проф. П. Б. Пенчев] се явява като родоначалник в областта на радиоактивните изследвания на минерални води и на електрометричната и друга методика на тия изселдвания у нас, което е класическа област на ядрено направление. Вселена 69, 22. Електрометрично проучване.
ЕЛЕКТРОМЁТРИЯ, мн. няма, ж.
1. Физ. Процес на измерване на параметрите на електропроводимост на веществата и материалите, който намира приложение в електроизмервателните уреди и апарати.
2. Физ. Раздел от електродинамиката, включващ методи за електротехнически измервания на величините и параметрите на електрическия ток. Министерският съвет на Народната република България удостоява с Димитровски награди.. Акад. проф. Георги Стефанов Наджаков — .. за значителните му постиженя в областта на електрометрията и фотоелектричните ефекти... РД, 1950, бр. 134, 1.
3. Техн. Метод за откриване на руди и други полезни изкопаеми с помощта на електрически уреди. Елетрометрия — основава се на различната електропороводимост на скалите. Същността на този метод се състои в наблюдаване и изучаване разпределението на електрическия ток, създаден в горните слоеве на земната кора. X. Поп-йорданов и др., ПИ, 25.
ЕЛЕКТРОМЕТЪР, -търът, -търа, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Лабораторен електростатичен уред, който служи за измерване степента на наелектризиране на телата, напрежението на тока и на много слаби токове. Електрометърът (..) е особен вид електроскоп, с който се измерва степента на наелектризирането на телата. Физ. X кл, 1965, 106. На едно от гърнетата се намира градусен електрометър, който показва до каква степен е напълнена батерията. И. Гюзелев, РФ, 371.
ЕЛЕКТРОМЕТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Който се отнася до електрометър. За по-точни измервания се прибягва:.. към методи, използуващи електро-метърни лампи, при които черпения от галваничната верига ток е нищожно малък. Ст. Христов и др., РЛУ, 120.
ЕЛЕКТРОМЕХАНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Физ. Електрически механизъм. Трябва да се осигури безопасната работа и обслужване на елек-тромеханизмите в завода. Д Електромеха-низмът на самобръсначката изгоря.
ЕЛЕКТРОМЕХАНИК, мн. -ци, м. Работник, техник, специалист по електромеха-ника. И двамата свършили гимназия в България. А тук единият бил шофьор, а другият — електромеханик. Б. Шивачев, ПЮА, 53.
ЕЛЕКТРОМЕХАНИКА, мн. няма, ж.
1. Отдел от елетротехниката, който се занимава с проектирането, производството и използването на електрически двигатели и машини. Специалист по електромеханика. Минна електромеханика. Електромеханика в корабостроенето.
2. Този раздел като техническа учебна дисциплина в техникум или висше техническо училище, университет, институт. Факултет
