тролизата на готварската сол се получават хлороводород и натриева основа. Ст. Младенов и др., ОТК, 87. Златото се добива от златния трихлорид чрез електролиза. Хим. V кл, 1950, 112. В 1910 г. мадам Кюри получи радий в свободно състояние чрез електролиза на стопен радиев бромид. Хим. Укл, 1950, 112.
— От гр. дХбктроу 'янтар' + Алюц 'разтваряне, разлагане'.
ЕЛЕКТРОЛИЗАТОР м. Техн. Работник в електролитен цех.
ЕЛЕКТРОЛЙЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до електролиза. Чрез теорията на електролитната дисо-циация се обясниха и електролизните процеси, които имат голямо значение за промишлеността. Хим. XI кл, 1965, 60. Елек-тролизният метод на Дейви е много труден и дава нищожни количества метал. К. Манолов, ВХ, 109. Електролизен съд. Електролизна вана. Електролизна клетка.
ЕЛЕКТРОЛИЗИ?АМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Подлагам на електролиза. Когато електролизираме природна вода, тя непрекъснато се обогатява на тежка вода. НТМ, 1961, кн. 5, 3. електролизирам се страд. Количествата от едно и също вещество, които за равни времена се елек-тролизират от различни електрични токове, са пропорционални на силата на тия токове. Хим. VII кл, 1950, 49. Не бива да се елктролизира разтвор, съдържащ хлорни йони, понеже отделящият се хлор разтваря платиновия анод. Н. Пенчев и др., КАХ, 340.
ЕЛЕКТРОЛИЗЙРАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от електролизирам и от елекролизи-рам се.
ЕЛЕКТРОЛИЗЬОР м. Спец. Специално устройство — съд, вана, вместилище с необходимите елктроди и проводници, в което се извършва електролиза; електролизна клетка. Известни са случаите, когато тя [ко-розионната умора] изважда от строя цели апарати само след няколко дни работа. Почетно място в този списък заемат различните изпарители, електролизъори, тръбите, автоглавите и други устройства. Св. Райчева, К, 20. Електролизъорите за електролиза в разтопени среди (например за получаване на алуминия) са по същество един вид електрически пещи. К. Дойчев, МП (превод), 938.
— Фр. еюс^оИвеиг.
ЕЛЕТРОЛЙТ м. Хим. 1. Химическо вещество, което в разтвор или в разтопено състояние се разлага на йони и става електропроводник. Електрохимичната корозия протича в разтвори на електролити, т. е. в разтвори, които провеждат електрич-ния ток. Св. Райчева, К, 26. При протичане на ток стрелката се отклонява от своето първоначално положение. Същото действие върху магнитна стрелка оказва ток, който протича през електролит или газ. Физ. X кл, 1965, 184. Електропроводност-та на почвата се обуславя от влажността, съдържанието на електролити и други свойства. П. Боянов, П, 273. Киселините, основите и солите във воден разтвор или в стопено състояние провеждат електричен ток, като се разлагат, затова се наричат електролити. Хим. VII кл, 1950, 48.
2. Спец. Разтвор, с който се пълнят батерии, акумулатори и под. и от химическото взаимодействие между него и електродите се поражда електричество. От сътресение или удар акумулаторните кутии се спукват, електролитът изтича и целият акумулатор обикновено се бракува или елементите му се оставят в друга кутия. ВН, 1960, бр. 2745, 1.
— От гр. •пА.ектроу 'янтар' и Адпос; 'разложим, разтворим'.
ЕЛЕКТРОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. 1. Който е свързан с електролит. Друго приложение на електролизата е електролитно полиране повърхността на метали. Физ. X кл, 1958, 141. В съседната лаборатория за електролитен анализ ла-борантката .. през цялото време на диализата прави точни анализи и следи непрекъснато промените в кръвта на болния. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Електролитен разтвор.
2. Който се отнася до елктролиза; галваничен. Нечистата мед се валцова на листа и се използува за аноди, които се потапят в електролитна вана с разтвор от меден сулфат с 5-10% сярна киселина. Н. Николов, М, 220. В електролитната лаборатория се изследват минералните съставки (електролитите) в кръвния серум и други биологични течности. ВН, 1961, бр. 2998, 4.
3. За метал, метално покритие — който е получен при електролиза и е много чист. Между Златица и Пирдоп,.., е разпрострял обширните си корпуси Медодобивният комбинат,.., той вече доставя на народно-то стопанство чиста електролитна мед. Л. Мелнишки, ПП, 16. Електрометалур-гичният метод се използува и за пречистване на суровите метали (рафинация) и получаването им в чист вид. Така получените метали се наричат електролитни. Хим. IX кл, 1965, 104. В консервната промишленост бригадите ще работят по внедряването на опаковки от електролитно бяло тенеке, по уточняване технологията за произвоството на готови замразени ястия и други. ВН, 1964, бр. 3036, 2. Електролитно желязо. Електролитна сплав.
◇ Електролитен кондензатор. Техн. Електрически кондензатор, който представлява система от два елктрода, потопени в течен или сух електролит с голямо приложение в електротехниката и радиотехниката. В този приемник са монтирани допълнителни
