леж), покрит с остри бодли и когато го преследва някой, свива ся на кълбо и си нароиш бодлите, за да ся брани. Д. Мутев, ЕИ, 26-27. Вук [вълк] си сина женеше/ за лисица до вица. /.. / Ежо тапан тупаше, / жаба оро [хоро] водеше. Нар. пес., СбНУ XLV, 376.
◇ Морски еж. Остар. Морски таралеж. В морето ся намират много чудни животни. От тях има един род животни, който ся нарича морски еж. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.
> Наежил съм се като еж. Разг. Измръзнал съм много, настръхнал съм от студ.
ЕЖА, -иш, мин. св. ежих, несв., прех. Правя нещо да настръхне. Пуякът ежи перата си. Л. Андрейчин и др., БТР, 1978, 187. ЕЖА СЕ, -иш се, мин. св. ежих се, несв., не-прех. 1. За козина косми, перушина — изправям се нагоре, щръквам. Той беше отрасъл и се разхубавял, под правия му нос се ежеха жълти мустачки. Ст. Станчев, HP, 99.
2. За животно или за птица — силно съм раздразнен и давам външен израз, че съм готов да нападам. По отъпканите от чар-дите, отдавна оглозгани стърнища се щураха изгладнели говеда. Едни ровеха с муцуни пръстта .., а някои заканително се ежеха едно срещу друго. Ст. Марков, ДБ, 443. Другият петел, победителят, .. стоеше нащрек, .. Ежеше се, подскочи към ръцете ми, помисли навярно, че ще направя опит да го [другото петле] спася. Ст. Даскалов, ЕС, 218. Маймуната се изправи на дългите си предни крака.. Сега тя се ежеше и съскаше срещу гибона, цяла настръхнала. М. Марчевски, ОТ, 148.
3. Настръхвам, побиват ме тръпки от студ, страх или ужас. Припича зимно „магарешко“ слънце и затова аз се ежа в шинела. П. Велков, СДН, 238. Пленничките бяха още твърде смутени и мъчно разбираха туриста. При това мис Агнес беше познала в него оня страшен човек, който я грабна на коня през нощта на ужаса, та я отвлече в планината. И сега се ежеше от потрес.
А. Страшимиров, Съч. V, 121.
4. Прен. Разг. Давам външен израз на враждебност, обикн. като се заканвам, заплашвам. — Затваряй си устата! — изръмжава отново Кралев.. — Я не се ежи! — казвам аз, минавайки на естествения си тон. Б. Райнов, ГН, 74. — Когато ти говоря човешки, ти се ежиш, гледаш да ме убодеш.
А. Гуляшки, ЗР, 174. Въртял, сукал бирникът, ежил се, ядосвал се, но тоя ден не можал да събере нито стотинка. Кр. Григоров, Р, 54. Сдържано, изтежко подхвърляха агаларите по някоя дума на гняв и недоволство, а бедняците около тях се ежеха и ръмжаха, стискаха оръжие в ръцете си. Д. Талев, ПК, 540. Лека-полека човекът взе да се успокоява и престана да се ежи на Дамяна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 124.
5. Прен. Разг. Държа се гордо, надменно; надувам се. Зад Шаркови е седнала дъщерята на Рангел Кузин, Диди, която най-после е приета в Музикалната академия .. С нея е и майка й .. Само гледа ту дъщеря си, ту хората, ежи се и си трае — сериозна, непостижима. Д. Бегунов, ГВВ, 36.
◇ Косата ми се ежи. Диал. Изпитвам силен страх, обзема ме ужас. — Ако не е това място, да съм натоварил два пъти повече; ама като помисля, че има да минавам оттука
— косата ми се ежи... Н. Хайтов, ПП, 57.
ЕЖБА ж. Обикн. мн. Вражда, разпра, караница. Тебе те изпрати провидението да ни спасиш от ежби и крамоли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 154. Далеч от всички ежби и ом-рази, сърдечната душа на ковача познаваше само чисто човешките отношения към хората. Й. Йовков, Ж 1945, 246. — Между нашите села имаше ежбии за мери и за гори още от памтивека! Й. Вълчев, СКН, 58. Напоследък Лоев мълчеше и май странеше от политическите ежби и омразлъци. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 145. Ако забравяли сме ежби ний и злоби, / за друго за какво било е то освен/ за Македония, за брата угнетен? К. Христов, ЧБ, 121. Лични ежби. Групови ежби.
ЕЖЕ, мн. -та, ср. Диал. Еж. Ми се спущи едно еже, / ми целива една желка. СбБрМ, 23-24.
ЕЖЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: всеки, напр.: ежегоден, ежемесечен, ежедневен, ежечасен и др.
ЕЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ежов.
◇ Ежева главичка. Диал. Ежова главичка. Ежева трева. Диал. Ежова трева. Ежева трева мнозина барат (тражят), за да отворят хазна. Н. Геров, РБЯII, 7.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕЖЕГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който става всяка година, обикн. един път; всекигодишен. Това е през май, когато се открива ежегодният панаир. Й. Йовков, Разк. Ill, 155. Все през тия първи есенни дни правеше ежегодното си посещение в града и бай Кънъо с куклите. К. Константинов, ППГ, 60. Опълченското дружество подело инициативата за провеждане в Канлъдере на ежегодни тържества. Н. Ферманджиев, РХ, 141.
2. За периодични издания — който се издава, който излиза един път всяка година. „Известията на Института за български език“ са ежегодно издание.
3. Който се отнася за всяка година поотделно. Ежегодните разноски за поддържане на училищата всяка година почти са повече от 30,000 гроша. П. Р. Славейков, ГУ, 70. Поискал [Гръм] да задлъжи царя да заключи търговски договор и да плаща ежегоден данък. ВН, 119. Ежегоден платен отпуск. Ежегоден доход. Ежегоден кредит.
