ЕДРОПЛОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Обикн. за овощни дървета — който е с едри, големи плодове. Противоп. дребноплоден. Сушените плодове на кюстендилска синя слива .. и други едроплодни сливови сортове са ненадминати по качество. П. Маринов, ССБ, 13. Едроплодни ябълки. Едроплодни праскови.
ЕДРОРАЗМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с големи размери. В тези планини малко на по-голяма надморска височина и в по-запазени от снежни преспи места тя [бялата мура] е едроразмерно дърво. М. Тошков и др., НРII, 91-92.
ЕДРО СЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. за плод — който е с едри, големи семена. Противоп. дребносеменен. Едросеменно грозде.
ЕДРОСЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Спец. За производство — при който се изработват големи количества, големи серии от дадено изделие. Противоп. дребносери-ен. Създадената инфраструктура предлага широки възможности за гъвкаво организиране на единично, дребно, средно и едросе-рийно производство. Кеш, 2003, бр. 50 [еа].
ЕДРОСТВОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво — който е с голям ствол; едроство-лест. Виждам високи и изгърбени брегове между Галата и Емине, обрасли с тихи и едростволи гори. С. Северняк, П, 367.
ЕДРОСТВОЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Едроствол. Двамата наплискаха лицата си с ледена вода. С любопитни очи те разглеждаха наоколо, застанали на сянка под едростволестия чинар. НА, 1963, бр. 4617, 3.
ЕДРОТА, мн. няма, ж. Качество на едър; едрина. По обема или едротата семената се отделят с особени, щателно приготвени сита. Гр, 1906, бр. 13-14, 212.
ЕДРОТЪКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с едра тъкан. Едротъкан плат.
ЕДРОФЙГУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За тъкан, плат и под. — който е на големи, едри фигури. Целият втори етаж представлява еркерно наддаване върху външни греди с плавно извити краища, които., създават впечатление, че светлосините стени са поръбени с едрофигурна кафява шевица. Ив. Коларов, Е, 39.
ЕДРЬО, мн. няма, м. Диал. Ирон. Слаб и дребен на вид човек; завързак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ЕДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който превишава средните, обикновените размери на нещо; голям. Противоп. дребен. Тъкмо върху Обрадовата къща, върху чистото, измито като че ли с босилкова вода небе, грееше денницата, едра и светла като малко слънце. Ст. Загорчинов, ДП, 77-78. Като си почина, тя развърза бохчата, извади три едри червени ябълки и ми ги подаде. С. Кралевски, ВО, 33. За няколко минути цял куп цветя бяха натрупани — едри, кичести божури, примесени с иглика. СбХ,
82. Очите му беха овлажнеле и по едната му страна неусетно се отърколи едра капка. Т. Влайков, Съч. II, 88. С едри, нетърпеливи крачки той забърза към първия етаж. Д. Димов, ОД, 27. Апетитна е още Невена, четирийсет и шест годишната, с напуканите си от кравефермата ръце и едри, стегнати гърди. В. Пламенов, ПА, 41. По-далеч в гората, по за едри дърва. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 55. Едри длани. Едри пръсти. Едри кости. II За човек или животно — който е висок на ръст и с по-широки, по-дебели кости. Противоп. дребен. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. И. Йовков, ВАХ, 116. Всякога, когато си спомня за детинството,.. в паметта ми изпъква и едрата, кокалеста снага на Белчо — нашия стар вол. Елин Пелин, Съч. П, 27. Едро куче се насочи като стрела към каруцата., и избухна в гневен лай. К. Петканов, МЗК, 7.
2. За нещо, съставено от отделни части, които са с размери над средните, над обичайните за дадения вид. Противоп. ситен, дребен. Челото му, оросено с едър пот, беше прорязано с дълбока бразда. Т. Влайков, Съч III, 10. Нечувана буря се зададе един ден и едра градушка изби нивите на десет села. Й. Йовков, Ж 1945, 231. Веднъж над божий свят рукнал едър дъжд и град: изпо-чукал класовете. А. Разцветников, ОНН,
36. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг. М. Грубешли-ева, ПИУ, 27. Трещят файтоните по едрий калдаръм/ и най-сънливите събужда гръм. К. Христов, ЧБ, 68. Едър пясък. Едри снежинки.
3. За глътка — с който се поема течност повече от обичайното количество; голям. Противоп. малък. Фири отпи едра глътка от ракията и заразправя как „аропланите“ ударили ломското пристанище, френския паметник. Г. Алексиев, РН, 17. Адвокатът първо сдъвка добре мръвката .., пи от це-ровското една едра глътка и .. се избърса със снежнобялата си кърпичка. Д. Бегунов, ЧОД, 29.
4. За лице — който притежава големи имущества и е с материални възможности над средните за социалната категория, към която принадлежи. Противоп. дребен. Нерядко през IX и X век някои едри феодали били по-силни от краля и обръщали оръжието си срещу него. Ист. VI кл, 19. — Научаваме се, че нашият политически приятел, г-н Никола Масларски, едър земевладелец, е венчал дъщеря си .. с младия и многообещаващ ветеринарен лекар, г-н д-р Христо Кондов. Й. Йовков, М, 121. На два пъти Киро ходи до Пловдив. Смяташе да иде и до София, та хем да се срещне с някои едри
