те, които търсели пазари на европейската промишленост. Ив. Унджиев, BЛ, 9.
2. Който се е утвърдил в цяла Европа, който важи, който има значение за цяла Европа. Писател с европейско значение. А Той е учен с европейска слава.
О Европейска раса. Книж. Европеидна ра-са.
ЕВРОПЕЙСКИ нареч. Обикн. в съчет. По европейски. Както в Европа, в европейските страни, по същия начин като европейците. — Той е поклонник на западната мода, къщата си е подредил по европейски, а сам носи френски дрехи. Д. Рачев, СС, 143. Разпитвах преходящите пътници, които виждах, че са облечени по европейски, не знаят ли в кой град има царско училище.
3. Стоянов, ЗБВ I, 49. Примирието почна от 1 ноември (по европейски), а свършва на 31 декември (пак по новия календар). НБ, 1876, бр. 45, 178. Посетихме най-напред Табакова.., после побългарения търговец Кус-сиди [грък].., гдето дъщеря му бе европейски изтънчена. К. Иречек, СбЦГМГ, 79.
ЕВРОПЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Млад европеец или европейка. — Момичето си е хубавичко, интересно, европейче.. и нищо повече. Или може би вече си се ангажирал? П. Спасов, ХлХ, 161.
ЕВРОПЕЙЩИНА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Европеизъм. Този отрицателен образ на некултурния българин [бай Ганьо] най-ясно и ефектно се вижда върху оня фон, що предоставя европейщината като система от високи идеи. Б. Ангелов, ЛC, 241. Френския език заучих с успех само при Богдана Горанов от Карлово, завърнал се из Хайделберг..; от него вееше европейщина и светскост. Ив. Вазов, Съч. X, 175.
ЕВРОПЕЦ, мн. -пци, м. Остар. Европеец. Европците обичат едно широко, издви-гнато и добре открито чело. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 28.
ЕВРОПИЙ, мн. няма, м. Хим. Химичен елемент Еи — сребристобял мек метал от групата на лантанидите, използван при изготвяне на фосфоресциращи смеси, за поглъщане на неутроните при изследвания и ДР.
— От лат. europium.
ЕВРОПОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Европеиден. Според комбинациите от телесни белези [у хората] се различават главно три расови групировки (големи раси): бяла (европоидна), жълта (мон-голоидна) и черна (негроидна). ОБиол. X кл, 184.
ЕВРОПОЛИТЙКА ж. Нов. Външна политика спрямо страните от Европейския съюз, провеждана от правителството на една държава. Уволнението на А. Б. няма да помогне на БСП в критиката й към европо-литиката на кабинета. С, 2000, бр. 2706, 2.
43 Речник на българския език, т. IV
ЕВРОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Европейски. Кои европски господари и кога ся отпрвили в третий кръстонос-ний поход? Г. Йошев, КВИ (превод), 189. А руси, чехи, поляци, сърбе превождат от западните европски езици, а най-много от немский. У, 1871, бр. 22, 380. И ми българе-те требва да започнем да са усещаме като народ, който има същите правди с другите европски народи! БО, 1846, бр. 1,1.
ЕВРОСКЕПТЙК, мн. -ци, м. Нов. Книж. Лице, което споделя евроскептициз-ма. Противоп. еврооптимист. Последните проучвания на общественото мнение в страната преди референдума показаха малка разлика в полза на евроскептиците. БА, 2000, бр. 14939, 7. Ако се превърнем в еврос-кептици заради едно негативно решение на безвизовия проблем, тогава ще бъде много по-трудно страната ни да бъде стабилна страна. Мон., 2000, бр. 637, 2.
ЕВРОСКЕПТИЦЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Нов. Книж. Скептицизъм, съмнение по отношение на положителните резултати от интегрирането на европейските страни в рамките на Евросъюза. Противоп. европтимизъм. Има евроскептицизъм както в западните страни, така и при кандидатките за ЕС, макар и от различно естество. Дем., 2001, бр. 183, 3. Изявлението си шефът на Еврокомисията направи в една страна, в която евроскептицизмът започва да взема връх. С, 2001, бр. 3034, 3. Евроскептицизмът на британците е станал пословичен. Дем., 20()0, бр. 201, 16.
ЕВРОСКЕПТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Нов. Книж. Който се отнася до евроскептицизъм, който изразява или споделя евроскептицизма. Противоп. еврооп-тимистичен. Англия е най-евроскептичната от 15-те държави членки на ЕС. Дем.,
2000, бр. 201, 17.
ЕВРОСТАНДАРТ м. Нов. Книж. Стандарт, норми, на които трябва да отговаря определено изделие, продукт и др., приети в западноевропейските страни, в частност — в страните от Европейския съюз. Само един цех за преработка на месо във Врачанско отговаря на евростандартите. 24 часа,
2001, бр. 33, 5. По евростандартите водата на Дунав е отровена, по нашите — не. ДТ, 2000, бр. 48, 6.
ЕВРОСЪДИЯ, -ията, мн. -йи, м. Нов. Книж. Съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Евросъдиите бяха изумени, че през 1995 г. у нас прокуратурата е могла без проблеми да вкара човек в психиатрията. ДТ, 2000, бр. 281, 71. Той [бившият брокер] се оплака на евросъдиите от задържането му по „оперативна полицейска информация“, чието съдържание и до днес е неизвестно не само за него, но и за съда и прокуратурата. ДТ, 2001, бр. 47, 5.
