говец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45.
3. Диал. Малко, некръстено още дете. Еврейче ми даде, християнче ти давам — така казва понейде кръстникът на майка, като й подава кръстеното вече дете. Н. Геров, РБЯII, 2.
ЕВРЕЙЩИНА ж. Неодобр. Съвкупност от отрицателни качества в характера и поведението на евреите. — Цивилизация? — кажи еврейщина, немщина, глупави моди и съсипия, а никак не цивилизация! Ив. Вазов, Съч. XI, 187.
ЕВРИКА междум. Възклицание, с което се изразява удовлетворение, радост, ли-куване от разрешаването на някакъв проблем, при откритие, ново находчиво хрумване и под. — Ах, сетих се! — извика той с изступленно-победоносен вид, с какъвто някога Архимед беше извикал: „еврика“ при откритието на физическия закон, който носи името му. Ив. Вазов, Съч. XII, 11. И най-сетне — еврика! — Имам идея! — плесна се той. — Ще отглеждаме зайци.
В. Цонев, ЕВ, 33. — Еврика! Истинският Любен Каравелов! — извикаха те и го вдигнаха от стола. Ст, 1960, бр. 726, 2.
— От гр. ейр^кос 'намерих, открих'.
ЕВРЙСТИКА, мн. няма, ж. 1. Спец. Метод на обучение, при който чрез насочващи въпроси учителят подпомага ученика да стигне въз основа на натрупаните знания до самостоятелно решение на поставена задача.
2. Наука, която изследва закономерностите и процесите на умствената дейност на човека, водещи до открития и изобретения.
— От гр. ег)р(акй) 'намирам'.
ЕВРИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до евристика; евристически. Под различни наименования., методът на Нютон непрекъснато възкръсва и се развива до наши дни, придобивайки особено в новата физика необикновена евристична сила. Ив. Въжарова, ИН (превод), 266. На базата на психологически изследвания, разглеждащи мислителния процес, по неговите явни външни прояви, вече са създадени редица евристични програми за доказване на теореми, за игра на шах и шашки. К, 1970, кн. 4, 7. Евристичен метод.
ЕВРИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Евристичен. Нова е необходимостта да бъдат използувани равнището и еври-стическите възможности на съвременната наука. Ал. Лилов, К, 14. Евристически метод.
ЕВРИТМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до евритмия, в който има евритмия. Той., пожела, щото онези / приятни, сладки думици: — „Така е!“.. Със други думи да се размесят — / със думици не толкоз евритмични. Ст. Михай-ловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 175-176.
ЕВРЙТМИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Равномерност, хармоничност на ритъма в музика, танц, говор (Ал. Милев и др., РЧД, 1978).
2. Прен. Книж. Равномерност, хармоничност в художествено изображение или в изработката на нещо. Той [конструктивният класицизъм] съвършено не съвпада с декоративната евритмия на Гоген или с предварително установената хармония на Морис Дени. К, 1927, бр. 110, 1. Да, пречки никакви не съществуват / за тези продавачи на изящност, /.., /за тез строители на евритмия. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 187.
3. Мед. Правилност на сърдечните удари; нормален, правилен пулс (Ал. Милев и др., РЧД, 1978).
— Ог гр. ейр-мЗрла.
ЕВРО, мн. няма, ср. Нов. Финанс. Обща парична единица на страните от Европейския съюз, въведена в обращение (успоредно с националните им валути) от 1.1. 1999 г. вместо екюто като начална стъпка към създаване на обща европейска парична система. Еврото става парична единица за близо 300 млн. европейци от 11 страни. Д, 1999, бр. 1, 10. В Дания се очертаха прогнозните резултати [от проведения референдум], че датчаните няма да искат да сменят 125-годишната си крона с общата европейска валута еврото. БА, 2000, бр. 14939, 7. От първи януари се връзваме към еврото, но това няма да промени фиксирания курс на лева към марката. 24 часа, 1998, бр. 138, 13. От въвеждането на еврото досега то поевтиня с 27 % спрямо долара. 24 часа, 2000, бр. 256, 7.
— Англ. euro (съкратено от European ’европейски’).
ЕВРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Европейски, напр.: евроавтомобил, евровиза, евроквали-фикация, еврокупа, евронорми, евро-титла, евротурниридр.
2. Който се отнася до Европейския съюз, напр.: евробанкноти, евродепутат, ев-роизисквания, евроинституция, евро-лидер, еврообединение, европазар, европолитик, европреговори, евро-разширяванеидр.
ЕВРОАТЛАНТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Нов. Полит. Военнополитическа доктрина, концепция, обединяваща принципите, следвани от Европейския съюз и НАТО. По всичко изглежда, че БСП ще даде свидна жертва в името на евроатланти-зма. Г. 77. даде тон за признаване на членството ни в НАТО. С, 2000, бр. 2628, 3. Според партийния лидер е необходим консенсус по въпросите на евроинтеграцията и евро-атлантизма.
