постъпки и поведение, които биха уронили достойнството ми, престижа ми. — Защо не се държиш на положение, ами си тръгнал да прибираш в къщата ни разни дрипльовци? В. Нешков, Н, 368. Жената се държи на цена. Хляб няма да яде, ама на, не ще. И. Йовков, ЧКГ, 123. Самите те забравят тези крайно срамни мисли за дезертьорството и изобщо започват да се държат на ниво. К. Грозев, СС, 67. Съдията, за да го почитат, трябва да се държи тежко и да не показва слабост в нищо. Ив. Вазов, Съч. VII, 5. Не трябува да са прави яко млого глума (шега) с децата: добре е в жи-веянето си да са държим на тежко и малко върло с тях. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1,
14. Държа се на <почетно> разстояние от някого. Книж. Отнасям се хладно, официал-но с някого. Държеше се на почетно разстояние от него и не искаше да го среща. Държа се настрана (настрани, по-далеч). Разг. 1. Обикн. от някого. Не общувам, не дружа с някого, като го преценявам за неподходящ, недостоен или опасен за мене. Сватове бяха, а се държаха настрана като чужди. 2. От нещо. Не участвам, не се меся в нещо, обикн., което не одобрявам или от което се страхувам. „Росия се държи настрана,.., но ние отдавна вече знаеме, че тоя въпрос (за Зворник) е изнесен на видело от Росия.“ С, 1872, бр. 47, 374. Държа си езика (устата); държа си езика зад зъбите. Разг.] Държа си думите под езика. Рядко.
1. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ще приемеш или няма да приемеш, ще си държиш езика — .. Проговориш ли — ще ти тегля ножа. Д. Спро-странов, С, 184. Да си държиш "устата и да се научиш да пазиш тайна. Й. Йовков, ЧКГ, 269. Щом си държим здраво езика зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, ЖС, 373. 2. Обикн. в пое. Грубо. Внимавай какво говориш, не говори неуместни или обидни думи; млъкни. — Дръж си езика, Лазар Глауш! Ти още не си станал каймака-мин тук. Д. Талев, ПК, 650-651. — Ей, дядо Маноле! Дръж си устата! — викаше той [Нейчо]. — Кой е хайдутин? Й. Йовков, ЧКГ, 135. — Ти дръж думите си под езика, старо-харо! Па пий! Божекът повдигна зачервените си мигливи очи към говорещия. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа <си> на своето (моето). Разг. Упорито поддържам мнението си, отстоявам това, което мисля или искам, и не се вслушвам в мненията и съветите на другите (обикн. при спор, разправия); упорствам. Не стигнаха до никакво разбирателство. Цене упорито държеше на своето, а Бодко,.., се мъчеше да го склони. В. Ченков, СНД, 98. — Аз си държа на моето. Да им подарим вършините. Ст. Даскалов, ЕС, 188. Държа слива(и) в устата си. Диал. Мълча, нищо не говоря, обикн. от инат. — Недей държа слива в устата си, ами ме спри и ми кажи. П. Тодоров, Събр. съч. II, 240. Държа сметка. Разг.] Държа хе-сап. Остар. 1. Търг. Следя количеството, броя на нещо, обикн. пари; смятам, изчислявам нещо. Давали си те кое жито, кое царевица, кое дърва, и никой не държал сметки, какво точно е взел — връщали си ги, кога повече, кога по-малко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 337. Колкото вино изпием, държим на всичко хесап, та че на отиване ще си пресметнем, кому колко са пада, и ще са наплатим. Ил. Блъсков, ПБ I, 63. 2. На някого или нещо. Следя действията, постъпките на някого и искам от него, да отговаря за тях, контролирам някого или нещо. — Следствието поемам аз и ще държа най-строга сметка, как се изпълняват моите заповеди. Ем. Станев, ИК I и II, 294. 3. За нещо. Имам пред вид нещо, съобразявам се с нещо, защото е важно. Има и обществено мнение, за което, така или иначе, трябва да държим сметка. X. Русев, ПС, 41. Държа сметка на (за) думите си. Разг. 1. Обикн. с отриц. Приказвам, като внимавам и се съобразявам с нещо. Той не държеше сметка на думите си. Говореше разпалено, каквото му беше на сърцето. К. Калчев, ЖП, 173. Най-не-примирима бе Димитрица. Тя не държеше сметка на думите си. К. Петканов, СВ, 205. 2. В пое. Внимавай, какво говориш, въздържай се да говориш необмислени, неуместни или обидни неща, защото може да пострадаш. — Дръж сметка за думите си, защото има военен съд. Л. Стоянов, X, 48. Държа с поглед<а си> някого или нещо. Разг. Непрекъснато, зорко наблюдавам някого или нещо, следя го с поглед, с цел да го контролирам. Тя схвана този смут и го погледна проницателно. Наско местеше очите си и се мъчеше да се отскубне. Но тя вече го държеше с острия си подозрителен поглед. Г. Караславов, ОХ I, 383-384. От високите скали животното държеше цялата околност с поглед и слух. Й. Радичков, СР, 6. Държа стойка. Лов. За ловджийско куче пи-лещар — заставам неподвижно в определена характерна стойка, когато открия дивеч. Но по едно време гледам, онова ми ти кутре полази из стърнищата... И знаете ли какво, господа? Заварвам моя Мечо на същото място още Ьържи стойка! Елин Пелин, Съч. IV, 231-232. Държа страна (страна на) <някого или нещо>. Разг. 1. Поддържам някакво становище, не съм неутрален, а подкрепям някого или нещо. Като не държи страна, редакцията моли ония, които мислят, че раздаването на премиите трябва да стане по друг начин,.., да се изкажат. ТИ, 1926, бр. 31, 2. 2. Присъединявам се към някого, защитавам го, обикн. при спор, разногласие, разправия и под.; поддържам, подкрепям. Царят се поклони почтително на стареца, защото патриарх Игнатий държеше страната му във всички несъгласия между него и царицата. Ст. Загорчинов,
