Лет., 1871, 239. И в четирите тези читалища^ са държат редовно събрания. Ч, 1875, кн. 3, 98. Цариград, 6 януари. Великият съвет са държа. Двесте високи чиновници присъствуваха. НБ, 1877, 232. Тук [във Виена] .. са държа прочутий конгрес, който определи пределите на европейските държави. С. Бобчев, ПОС (превод), 156.
14. Остар. Обикн. с предл. с или в. Придържам се към нещо установено, прието; спазвам, съблюдавам. Гъркът не ти ли каза, кой съм и как се държа в българската вяра? Ем. Станев, А, 66. Писателят рома-нист може да се държи о фактите само дотолкова, доколкото те му са необходими да характеризира и типизира героите си. М. Кремен, РЯ, 33. В избора на пиесите те .. изглежда да се държат в принципа „изкуство за изкуство“. Ст. Грудев, АБ, 61. // Остар. и диал. С предл. о, у. Упорито се придържам към нещо, отстоявам нещо или следвам нещо, което искам, желая да постигна. Те са държаха още много яко о исканията си да са ползуват с туй право. С. Бобчев, ЖФ (превод), 69. Портата променила своята надута високомерност за условията на мир. Но се пак .., още са държала у две точки, които не са за приемане. НБ, 1876, 118.
15. Само в пов. При трудни обстоятелства
— за означаване на подкана към някого да запази самообладание и да действва енергично; не унивай и бъди смел, имай кураж!
— Дръжте се, другари! .. Нека моята смърт не ви отчайва. Борбата е сурова... жестока. 3. Сребров, Избр. разк., 83. Дали ще успея? ... Трябва! — Казвам си: "Ти, Нинче, сега се дръж, бъди по-смела. Ти си... едничка от тая страна и от тебе зависи спасението на другите. " П. Михайлов, МП,
120. Изведнъж страшен гръм отекна във въздуха .. Измина доста време, докато Венко дойде отново на себе си. — Дръж се, Венко! — каза си той на глас. Ал. Бабек, МЕ, 170. // Призив за енергично, незабавно, бързо действие. Младен не искаше друг да върви пред него, грабна сърпа и извика: — Доре, дръж се, Росето ще ни изпревари! К. Петканов, БД, 73. По чаршията профуча Данчо бабин Сисин, който крещеше: — Чудото пристигна! Дръжте се, хора! Напред към Стойо Пазарджиклията! Г. Белев, ПЕМ, 13. Н Разг. Само в пов. При изразяване на съмнение във възможностите на някого да се справи с някакви обстоятелства; ха сега, ха сега, да те видим. Дръж са, хаджи Генчо! Твоето момиченце ще да земе такъв един юнак! Л. Каравелов, Съч. II, 59. Михо почти му се закани: — Златан чорбаджи, дръж се! Ти жениш син, а аз — едничкото си чедо. К. Петканов, БД, 21. // Разг. Само в пов. Обикн. с предл. з а. Подкана, призив за готовност при очакване да се осъществи, да стане нещо; очаквай, чакай, приготви се. На някого от нас хрумна да хвърлим чергата над главите си, за да не ни бие толкова вятърът. Образува се нещо като колиба и — дръж се вече за закачки. А. Страшимиров, СбАСЕП, 306. Когато ме изберат за кмет на селото, реката ще прекарам ей отсреща,.., а моста — тъкмо срещу твоята кръчма .. —Дръж се, дядо Стоене, — почна пак Антиката — мене ще направиш помощник.
A. Каралийчев, ПГ, 135. Дръж се, бабо, за дренки! Погов.
ДЪРЖИ ми несв., непрех. Разг. 1. За дреха, храна и под. — правя, предизвиквам определено усещане у някого. Този кожух ми държи топло. А Като закуся добре — държи ми чак до вечеря.
2. Изпитвам някакво усещане, чувство, преживяване, обикн. за по-дълго време. Коледният концерт е такова преживяване, че ми държи цяла година. А Те се карат рядко, но им държи по един месец.
3. Обикн. във въпросително, условно или отрицателно изречение. Имам смелост, кураж, готовност да извърша нещо, без да се страхувам, колебая; смея, наемам се, стиска ми. Смее ли някой да излезе на кмета насреща? Държи ли му? Чудомир, Избр. пр, 130. Ако ти държи, ела с нас; ако не, стой на страна и не пречи! Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 383. — Нали дело щеше даи завежда срещу Михала? ... Заведе ли го? Йо, не му държи! Г. Караславов, СИ, 106. Никой не дохожда, кому държи да се покаже, кога селото е натъпкано със сган агарянска?
B. Мутафчиева, ЛСВ, 181.
◇ Бас държа. Разг. Облог държа. Остар. Басирам се, обзалагам се с някого за нещо. Ще задигна вратата, на кило вино, бас държа! Ст., 1968, бр. 1179, 2. Ако ги обикнете: на младини, което е доста мъчно, ще познаете, как и на старини можете да бъдете млади, как можете държа облог со своя дявол и да поставите в недоумение хората. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 9. Дръж босия, та (че, и) му вземи цървулите (опинците); Дръж голия да му вземеш дрехите. Разг. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи, да се вземе нещо от някого, защото и той го няма. — Той ще си изплати ли дълга? — Дръж босия, та че му вземи опинците. Дръж ме да не падна. Жарг. Подигр. Възклицание, което се употребява, като израз на изненада от появата, вида на някого или при голямо самохвал-ство на някого. — Гледай я само, каква се е натруфила. — Дръж ме да не падна! Дръж се за (о) земята. Шег. Казва се някому на смях, когато се спъне или падне. Хупна, къорчо, дръж са о земята. П. Р. Славейков, БП II, 199. Дръж си пътя. Грубо. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. За българи, все сме българи, но защо не ви се разбира много езикът? Отсранени сте и не сте се сме-шали още, а? — А ти, да се мешаме ли искаш? Я си дръж пътя! — озъби се един
