— Да го извадим вече, ходжа ефенди, стига сме го държали в зандана! Д. Немиров, Б, 156. Бяха го въвели в обикновен селски зим-ник .. „Но къде е вашият болен? И нима във влажните зимници държите болните?“ Д. Ангелов, ЖС, 181. Имаше една лисица, едно вълче\ и две-три яребици. Държеше ги в кафези. Й. Йовков, ЧКГ, 189. Турците до гроб държали в Диарбекир не един заточеник. II Разг. Ангажирам някого, забавям го; задържам. Цял час ме държа на улицата да ми се оплаква. Л Не трябва да държите децата будни до среднощ. А Той държи подчинените си до късна вечер, без да се съобразява с работното време.
28. Прех. Заемам или съм достоен да заема някакво място или положение. Карловската околия .. държи първо място по производство на розово масло. Ив. Унджиев, BЛ,
25. Може би Буенос държи рекорд и по числото на емигрантите. Б. Шивачев, ПЮА,
62. В областта на разказа безспорно първо място в нашата литература държи Елин Пелин. Г. Бакалов, Избр. пр, 312. Някога игуменка, свалена после от едно въстание на републиката, тя и днес държеше нравственото главатарство в нея. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61.
29. Прен. Непрех. Разг. Имам сили да устоя и преодолея някакво обикн. физическо неразположение, емоционално напрежение или страдание, изпитание; крепя се, издържам. Да можеше малко да държи, щях да го изведа с мене си, като го крепа .. Но той стъпка пристъпи, и седне: слабост голяма. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 13. Не сме добре. Ама държим. Селянинът,., е като бъкел: ако падне, не се троши. Й. Йовков, ПГ, 84.
— Погледни пощеница! — обади се печатарят. — Вече едва държи. Далматинецът се обърна и го погледна. Лицето му бе пребледняло съвсем, гъста лепкава пот течеше по врата му. П. Вежинов, ДБ, 171. От бой издъхна през нощта... / Държа докрай кораво, / с такива стиснати уста / отряд не се издава! Т. Харманджиев, П, 96. // Прен. Прех. Остар. Обикн. в съчет. с едва. В състояние съм да управлявам, да контролирам нещо (чувство, мисъл); владея, сдържам. Брат ми са трудеше да са показва твърд,.. : не личеше, че той едвам държеше смущението си. Ч, 1875, кн. 2, 92. Гопод знае колко душа ми трябува, да си държа мисълта, кога слушам да ма наричат хва-лопръд,.., измамач и скъперник. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 3, 24. // Непрех. Годен съм още за употреба, за действие, не съм повреден, запазен съм. Йото ще иде на горната воденица .. да види дали държи язът. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Бияза се изправи пред счупената ос и промълви: — Държало, държало и на гладък път се счупило. М. Яворски, ХСП, 213. А Въпреки годинки-те, държи, не се предава.
30. Непрех. Разг. С предл. за, на. Изпитвам хубаво чувство, обич към някого или нещо, като го уважавам, ценя, или съм силно привързан към някого или нещо; милея. — Хайде, моля те, ако ме обичаш и.. Иди, моля ти се .. Ако държиш за мене. Й. Йовков, 3,1937, бр. 5509, 2. Искаше да види, дали сме патриоти, и дали държим за българското. Св. Минков, РТК, 159. Ако и да не е бил богомил, държал за бедните и измъчени люде. Ст. Загорчинов, ДП, 458. Никога не съм държала на него. Не го отрязах, да не помисли, че се страхувам заради баща му. К. Кюлюмов, ПШ, 10. // С предл. на или
за. Отдавам голямо значение на нещо или на някого, смятам ги за важни и ги подкрепям, поддържам. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 52. Той знаеше, че от-рядната ръководителка много държи на точността и затова затича по-бързо. П. Проданов, С, 57. Стрина Венковица държеше за това, какво ще рекат хората. Т. Влайков, Съч. I, 213. Ние имаме свои амбиции и държим за тях с цената на живота си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 113. Държа на истината. А Държа на установеното приличие. А Добрият преподавател държи на студентите си. А Аз държа на приятелите си и няма да ги изоставя.
31. Прен. Остар. и Диал. Прех. и обикн. и с др. същ. с предл. з а. Имам определено мнение за някого или нещо, мисля го, смятам го за някакъв или за някакво. Каза, че го държеше за много почтен человек. Кр. Пишур-ка, МК, 231. Тя не можеше никак да си помисли, че така страшно неблагодарна може да й бъде собствената й дъщеря, също и Джехад, когото държеше за честен момък. Св. Миларов, СЦТ, 84. Когато не можал да стори някое добро, тогава държал оня ден за изгубен. Г. Йошев, КВИ, 134. Аз, да ти кажа ли, държа добитъка по-горе и от чи-ляка. Има ли по-добра живина от вола? Й. Йовков, АМГ, 12.
32. Прех. Разг. Само в пов. За изразяване на подкана, призив към някого да улови или хване нещо или да задържи бягащ или преследван човек; хвани, улови. Хукнах да бягам,.. — Дръжте го, дръжте го, — викаше същия глас. К. Калчев, ПИЖ, 40. — Хей, търговецът на злато, / ей го там, ще бяга! Дръж! / — Дръжте, дръжте го! — подхвана / цялата тълпа във хор. Ив. Радоев, КХЛ, 39-40. Дръжте крадеца! II Разг. Само в пов. ед. и обикн. удвоено. Вик, с който се насъск-ва животно, обикн. куче, да улови или да задържи бягащо, преследвано животно, да се нахвърли срещу човек или животно и да го захапе. И спущат се по урви и усои / гони-телите с рукналия дъжд, / .. / насъскват кучетата: — Дръж! Дръж! Бл. Димитрова, Л, 139. На хрътката той вика: Дръж! На заека пък вика: Беж! Ст. Михайловски, Мис, 1899, кн. 7, 185. Господ усеща тоя план и
