мата, стъпките ни се отлично съгласуваха. СбАСЕП, 197.
577
ДЪЛГОПОЛ
дългоножки
ДЪЛГОНОЖКИ мн., ед. (рядко) дълго-ножка ж. Зоол. Семейство двукрили насекоми с дълги, чупливи крака и с удължено до 4 см тяло (като среден размер комар), видовете на който са големи вредители на селскостопанските растения, защото ларвите или какавидите им, презимували в почвата, нагризват засетите семена, корените, стъблата и листата на поникналите растения напролет.
ДЪЛГОНОС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има дълъг нос. Противоп. късонос. Свръзката на командира Врабчо беше дребничко, дългоносо, негодно за строева служба войниче. В. Ченков, ПС, 98. Блеснаха присмехулно сините очи на един висок, по-приведен, рус и дългонос младеж,.., който минаваше за фокаджия на бригадата. Ил. Волен, МДС, 170. Както седеше пред апарата, Стоянович скочи. — Господин консуле, — каза той, като се приближи до него и издигна нагоре сухата си дългоноса глава на Сирано, — господине консуле: ако ние не успеем, вие няма да ни видите живи. С. Радев, ССБ II, 57. Дългоносите маски на кукерите бяха стряскащи.
2. Като същ. дългонос<ият> м., дългоно-са<та> ж., дългоносо<то> ср., мн. дългоно-си<те>. Обикн. членувано. Човек, който има дълъг нос. — Не ни трябва нито цар, нито царче! Вълча му е породата, макар и да е малко. Утре ще порасте и ще стане като баща си, дългоносия. Ас. Станчев, П, 99.
ДЪЛГООБРАЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има продълговато лице; дъл-голик. Около него се защура Стоилка,.. Дълга, дългообраза кокалеста жена. Елин Пелин, Съч. II, 20. — Човек! Ето кое ние не виждаме! — казваше по-слабият от събеседниците — дългообраз мургав мъж на не повече от четиридесет и пет годинти в момента. В. Ченков, ПС, 73.
2. За лице — който е дълъг, продълговат; дългообразен. — Тая революция трябва да обхване всички кътища на нашето отечество, .. — натърти той на последните си думи, като настойчиво спря очите си върху дългообразото лице на Караконовски. Ст. Дичев, ЗС П, 415.
ДЪЛГООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Диал. За лице — който е продълговат, дългообраз. Младежът стана,.. Очите му гледат меко, дългообразното му лице е добило кафяв загар. 3. Сребров, Избр. разк.,
ДЪЛГООПАШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълга опашка. Противоп. късо-опашат. Дългоопашатата катеричка се хлъзне по гладкия и белезникав дънер на някой прав като свещ бук и дорде се обърнеш, бързоногият гризач гребе към върха на друго дърво. Кр. Григоров, ОНУ, 176.
37 Речник на българския език, т. IV
Ако някой човек би могъл да запита на църкащия миши език дългоопашатите обитатели на избата кой е собственикът на всички тези лакомства, мишки и плъхове в един глас биха му отговорили: — Ние сме собствениците! О. Василев, УП, 5. Дълго-опашатият синигер е постоянен обитател на дадено място, а зиме е странствуващ. Вл. Помаков, ПДП (превод), 74.
ДЪЛГООЧАКВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се очаква много дълго, продължително и с голямо нетърпение и желание. Навсякъде войските бяха посрещнати с небивало въодушевление от местното население. Войната за него беше свършила, дошъл бе дългоочакваният ден на свободата. П. Вежинов, ЗЧР, 240. През лятото най-голямото и най-весело събитие биваше заминаването на циганите за жетва.. Трябваше да се види това шумно, дрипаво и весело множество, когато тръгваше за дългоочакваното пътуване. К. Константинов, ППГ, 59. Едно момче искаше да си роди.. Севда ще трепери над този дългоочакван син, ще му плете жакетчета и панталонки, прах няма да падне върху него. Г. Карасла-вов, С, 117. Димитър сложи вратата, сложи резето и постави папката на земята. Беше дошъл дългоочакваният миг. Захарий щеше да види рисунките с голи хора, които бе донесъл от Немско старият баща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 89. Опити за спасяването на кариатидите са правени още преди няколко десетилетия. С тяхната съдба се е занимавал археологът Орлан-дос,.. Той умира на 99 години в същата октомврийска нощ, когато започва тъй дългоочакваното преместване на статуите. Е, 1980, бр. 7, 4. А тъкмо него ден пристигна поредната пратка „сапун“, изпратена ви от пловдивския търговец Дренски. Разко-вахте сандъците нетърпеливо и наистина под първия пласт сапун намерихте дългоочаквания барут. Н. Никифоров, ПВ, 71. Дългоочаквано писмо.
ДЪЛГОПОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има дълги поли. Тя беше пременена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 206. Но като вземеш доволно и мед, та и злато ковано — / дара, що ти ще получиш от татка и майка любима, / дай ти трупа ми на нашите, та да ми дойдат троящи / и дългополи троянки със почит на смъртната клада. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 52. Че улови мрянка риба; / не ми било мрянка риба, / най ми било малка мома, /малка мома дългопола. Нар. пес., СбНУ VIII, 13.
2. Който е облечен с дълга до земята дреха. Разприпкаха се бързоноги пандури, зачини-ха поклони дългополи послушници. Д. Ра-чев, СС, 277.
3. За шапка — който има дълга, голяма периферия. Нарисувани са мъже с дългополи
