чинов, Избр. пр III, 405. Той забиваше плуга и подкарваше добичетата.. Браздата му ставаше дълбочка, па се запъне нещо и кравите направят засечка. Кр. Григоров, Н, 66.
ДЪЛБЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Дълбая, дълбя се страд. Трябва ли да ви казвам, че в тукашния арсенал кипеше деятелност, че и тука са дълбяха черешови топове? 3. Стоянов, ЗБВ II, 113.
ДЪЛГ, дългът, дълга, мн. дългове, след числ. дълга, м. 1. Сума, която се дължи на някого. От няколко години дължи известна сума в една банка. Мъчи се да спечели, за да си плати дълга. Д. Немиров, Др, 108. След година той не можа да изплати дълга си и за него взеха му и двата вола. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 287. Той добавяше недо-стигналото от други страни и чрез други пътища, само нему известни, без да може обаче нито на растящите харчове да надвие, нито дълговете си да намали. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104. Дълговете на баща й бяха пораснали катастрофално, а пенсията му и продажбата на последните бижута едва стигнаха да посрещнат нуждите й на елегантно момиче през летния сезон. Д. Димов, Т, 40.
2. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. оп-ред. Нравствено изискване, задължение, което всеки човек трябва да изпълни като член на обществото (към родина, народ, семейство и под.). Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. Някога чувството й за лекарски дълг беше твърде силно и я вдигаше веднага, но сега смъртна леност сковаваше тялото й. Д. Димов, Т, 494. — Народний войводо! — шепнеше без глас в нощта Васил, цял в тръпка и преминал с чувствата си в един такъв свят, дето личността се слива с дълга към родината. Ст. Дичев, ЗС I, 223. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / служители на дълг синовен, / осъди ни врага заклет. П. Яворов, Съч. I, 60. // Работа, която някой е длъжен да извърши; задължение. — Дълг имаме, господин министре, да ви придружим до селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 136. — Дълг ми е да разпитам всички; ще има ли успех банката или няма да има. Ст. Чилингиров, РК, 36.
ДЪЛГА ж. Остар. и диал. Вълна (в 1 знач.). В същото време лъхна хлад, сянката на крепостта легна върху моста и водата долу потъмня и сякаш запрехврля с кло-кот мътни пенести дългй. Ст. Загорчинов, ДП, 240. Душевният мир на Тенисона ми се представя като усамотено планинско езерце,.., и само когато някой отронен лист капне на повърхността му, то безшумно раздвижва кръглите си дългй. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 159. Ето изплуваха корабите Святославови в широко море, което тихом плискаше своите дългй. Е. Муте-ва, РБЦ (превод), 179. Разигра се Бяло море, /../ като играй, дългй фърля. / Из дългйте изфръкнали, / изфръкнали два гълъби. Нар. пес., СбВСт, 253.
— От тур. dalga. — Друга форма: д а л г а.
ДЪЛГАЧ м. Диал. Дългоран; дългун, дългуч, дългуш. Жулнах се тогава във водата. Я съм дългач и плавам, водата ма не плаши. Н. Хайтов, ДР, 11.
— Друга форма: дългъч.
дългичко нареч. Умал. от дълго. И след като се поспряха малко по-дългичко на мястото при оградата, откъдето се бе прехвърлил маниакът, отправиха се към пътната врата. Д. Калфов, Избр. разк., 277.
дългичък -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от дълъг; сравнително дълъг. Траян застана срещу огледалото.. Отстъпи няколко крачки назад и напред, виждаше му се, че шинелът е много дългичък. В. Неш-ков, Н, 108.
ДЪЛГО нареч. 1. В продължение на много време; продължително. Бъчварят сърба дълго. С настървение изяде всичката чорба. Ем. Станев, ИК I, 183. Старецът пусна внучето при себе си, взема го на ръце и дълго го милва с овлажнели очи. Елин Пелин, Съч. III, 65. Тя се преструва, че се плаши и задържа по-дълго грубата топла ръка на лодкаря. М. Грубешлиева, ПП, 47. Ка-шалотите живеят на малки стада главно из тропическите морета и океани.. Могат да се гмуркат за дълго под водата на дълбочина до хиляда метра. К, 1963, кн. 1, 38. Скърбя за зората тъй дълго желана, / която тъй скоро умре. Д. Дебелянов, С 1946, 24.
2. Само в сравн. степен. Обширно. Пиша ви набързо, защото бързам за пощата. Като получа отговора ви, ще ви пиша по-дълго. Ив. Вазов, ПЕМ, 39.
◇ Дълго и широко. Остар. Надълго и нашироко. Напротив, тие теглила и страдания възбудиха сичката негова [на народа ни] енергия и го накараха да размисля дълго и широко върху сяка своя стъпка. НБ, 1877, бр. 64, 249. Откак изобразих няколко пейзажа, аз ся наканих да изобразя „ковачница“. Дълго и широко му мислих как да захвана да извърша тая си мисъл. Й. Груев, СП (превод), 121.
ДЪЛГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Дълъг (в 1 знач.), напр.: дългобрад, дългогривест, дълго-опашат, дългоруненидр.
2. Дълго (в 1 знач.), продължително, напр.: дълговековен, дълговечност, дълголетие, дългоочакван, дългоденствам идр.
