ДЪЛБОКОУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.Книж. Обикн. upon. Който се представя, изтъква като много умен, много мъдър; дълбокомислен, дълбокомъдрен, дълбоко-мъдър. — Ти как тълкуваш тия думи? — Аз мисля, че под болест трябва да се разбира здраве, а под здраве — болест, — отговори шпионинът важно. Беят се замисли. Той прие вид на човек, който е разбрал напълно всичкото значение на тоя дълбокоу-мен ответ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 30. Улиците тътнат от автомобили и манифестации, дъжд от позиви вали по паважите, държат се пламенни речи и дълбокоумни сказки. Хр. Радевски, Избр. пр III, 23. За куриоз ще приведем и следните два куплета от дълбокоумната пиеса: „О ти всеможна сило тайна, — о вечност, о причино крайна“, в която се открива, че „земята е пъп на читав мир“ и човекът е „дребен дреб“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 257. //Който има претенции, че е много умен, смята се за много умен, много мъдър; дълбокомислен, дълбокомъдрен, дълбокомъ-дър. Да отговаря човек на сяка една подоб-на глупост, изказана от водянистите мозъци на нашите дълбокоумни политици, би било и утомително и безполезно. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196.
ДЪЛБОКОУМНО. Книж. Обикн. ирон. Нареч. от дълбокоумен; дълбокомислено, дълбокомъдрено, дълбокомъдро. — Това е едно цвете, — планинско цвете. А Рачо Чо-банът прибавяше дълбокоумно: — Това е цвете .. санким трева. Ив. Вазов, Съч. XVII, 108-109. — Кажи ми, върбо крайбрежна, какво да сторя, че да се махна от този див край? — Какво ли? — отвърна дълбокоумно върбата. — Тази работа е много проста. А. Каралийчев, ТР, 81.
ДЪЛБОЧИНА ж. 1. Разстоянието в отвесна посока от повърхността на нещо или от някакъв отвор до дъното. — Тук има брод: да минем! — рече Боримечката и впиваше очи във водата, като да узнае дълбочината й. Ив. Вазов, Съч. XXV, 228. Войниците,.. безпомощно гледаха ледената вода. Колко е дълбока, това и сам аз не знаех. Ами ако дълбочината надминава човешки ръст? П. Вежинов, НС, 49. Индийският океан е огромна водна пустиня, през която параходите пътуват в различни посоки, но винаги по едни и същи пътища, където дълбочината е измерена и няма опасност да се разбият в някоя подводна скала. М. Марчевски, ОТ, 68. Въпреки недояжда-нето и умората пленниците изкопаха среза на оная ширина и дълбочина, която бе определил господарят им. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 60. Дълбочината на изкопа е недостатъчна. Д Не знаем каква е дълбочината на кладенеца.
2. Обикн. в съчет. с думи, които означават измерение. Определено разстояние от повърхността на нещо до някакво място в отвесна посока към дъното. Кончето с рошавата грива и с дългата опашка, което въртеше колелото и изкарваше вода от тридесет метра дълбочина, стоеше право, потънало в утринна дрямка. А. Каралийчев, НЗ, 24. В Черно море, на дълбочина повече от двеста метра, няма живот. М. Марчевски, ОТ, 25. — Намираме се на петдесет метра дълбочина. Движим се над плантации от водорасли. К, 1963, кн. 1, 3. Те, хората от канонерката, положително знаеха къде сме и на каква дълбочина се намираме. П. Михайлов, МП, 24.
3. Обикн. мн. Място, което е на значително разстояние от повърхността на нещо в посока надолу към дъното, близо до дъното. Рибата се скрила отдавна в дълбочините, а пътниците все продължават да гледат и да спорят за вида и за величината й. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35. С издадена шия напред, с ококорени очи зад изпъкналите си елипсовидни очила, цял трепереше в очакване да дръпне нещо тапата му и силно да я повлече към дълбочините. Д. Калфов, КР, 69. Имаше и дълбоки бунари с някакви странни чекръци над тях. Кончета движеха чекръците, дълго въже се намотаваше около мотовилите им, изтегляше из дълбочините тежко, ковано ведро. А. Гуляшки, СВ, 8-9. — Ние тука живот си живеем! — добавила младата жена. И за да останат завинаги в колибата,.., стрелецът хвърлил зеления чудотворен пръстен в езерните дълбочини. А. Каралийчев, ТР, 140. Някой от матросите завика: „Сечете, ако ви е мил животът!“ Но беше късно: тайнственият обитател на океанските дълбочини повлече шхуната към бездната. К, 1963, кн. 1, 36. // Пропаст, стръмнина. Аз с наслаждение гледам цветущите плещи на планината.. В полите им лъкатуши Искъ-ра, а с него и железницата в една врато-ломна дълбочина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 24. При това нощта затъмня много.. Тогава разни опасности ся явяват в уплашеното му въображение, то е: усойни долове, ужасни пропасти, бездънни дълбочини, безкрайни ями. Д. Попов, СбРС (превод), 90.
4. Място, което се намира на значително разстояние от някакъв наблюдател или от някакво начало, изходна точка в хоризон-тална посока, навътре в някакво пространство, отдалечената част, отдалечения край на нещо в хоризонтална посока. А малко по-настрана — из дълбочината на полето , идеше уединената пътека и едрите стъпки на вълка. И. Йовков, АМГ, 30. Ненадейно из дълбочините на леса изграка някаква птица. Ст. Загорчинов, ДП, 30. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице.
Н. Фурнаджиев, МП, 97. От дълбочината на един двор изрева магаре, после лавна куче .. и пак тишина. М. Грубешлиева, ПИУ,
