ят хубаво.. За да чуят другите,.., че само при Пазвантоглу раята диша свободно. А това може да бъде само за сметка на съседната рая, не е чак толкова дълбок джобът ми, та да плащам данъка на трийсет села всяка година. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 454. Забивам / забия (пускам (пущам) / пусна, хващам / хвана) дълбоки корени (дълбок корен). Разг. 1. За човек — оставам да живея някъде; задържам се, установявам се някъде. — Митре, слушаш ли как приказват децата? Аз ли съм ги учил? Не, в тях тече Узуновска кръв, затова няма да се по-срамят. Помисли и ме послушай, по-стар съм, не върши глупости, пусни дълбоки корени в Ичме! К. Петканов, П, 109.
2. За нещо — добивам голяма сила, укрепвам се, задържам се. Мъча се да му докажа глупостта на идеята за самоубийство. Тя беше пуснала дълбоки корени, зрееше в богатата почва на отчаянието и нищо чудно не би имало в това, ако един ден даде своя отровен плод. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 83-84. Тогава се събираха на приказки с Марин, Кутулата и Луканчето. Старата дружба в армията беше пуснала дълбоки корени. И сега те често си припомняхя весели случки. В. Нешков, Н, 311. Зная дълбока книга. Диал. Много съм образован. Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безнадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква подкрепа, помощ. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата.. Нагоре високо, надолу дълбоко.. Като дойде човек до там.. Какво друго да правя. Д. Талев, И, 358-359. Търся кой гьол е по-дълбок. Диал. Искам, стремя се да получа по-голяма облага.
ДЪЛБОКИЧКО нареч. Разг. Умал. от дълбоко (в 1, 2 и 3 знач.); дълбочко.
ДЪЛБОКИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал от дълбок (обикн. в 1, 2, 3 и 4 знач.); сравнително дълбок, дълбочък. Ку-ман ходеше на реката за вода всеки ден. Той си бе избрал едно място, дето брегът бе висок, а под него имаше дълбокичък вир. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 61. Валеше тихо, на едри парцали, които замрежваха очите ни.. — Ще натрупа дълбокичък сняг — каза домакинът. П. Стъпов, ЧОТ, 118. До-макинките си правят от глина съд, малко по-малък, но по-дълбокичък от една сред-ня тавичка. СбНУ VI, 235.
ДЪЛБОКО нареч. 1. На голямо разстояние в отвесна посока от повърхността или от някакъв отвор надолу в нещо. Проти-воп. плитко. Около тях [оръдията] дълбоко в земята се намираха землянките, от които през малките дупчици на покрива се струеха тънки ивици сив пушек. Ив. Мартинов, ДТ, 38. Това глухо стенание пълнеше с ужас мрачната тишина на кръчмата. Като че ли дълбоко в нейните основи бе заровен жив човек. Елин Пелин, Съч. III, 71.
Разкопаха дълбоко ровове надлъж и напреки. И. Йовков, ВАХ, 76. И изпече Панчо добре ратайлъка. Научи се хубаво и вящо да гледа волове и сякакъв добитък, дълбоко и еднакво да оре и равно да сее. Т. Влайков, Съч. II, 90. При втория удар секирата се заби дълбоко в подложената цепеница и тя изпращя. Д. Талев, ЖС, 36. А Удвоено дъл-боко-дъл боко. За усилване. Отначало се виждаха иззиданите стени на кладенеца, после ставаше тъмно и някъде дълбоко-дълбоко се виждаше да лъщи едно търкало вода, голямо колкото една пара. Й. Йовков, ЖС, 176. Но орелът се килна във въздуха, преметна се,., и полетя с глава надолу към пропастта, а заедно с орела полетя и той [Момчил] някъде дълбоко-дълбоко в дън земя — и това бе краят му. Ст. Загорчинов, ДП, 489.
2. В съчет. с думи, които означават измерение. На определено разстояние в отвесна посока от повърхността надолу, навътре в нещо. Тоя кьошк е кацнал на десния бряг на Рила, която бучи петдесетина метра дълбоко в дола. Ив. Вазов, Съч. XV, 48. Тя [земята] трябова да са изоре на един аршин дълбоко и да са размеси със стар изгнил боклук. 3. Княжески, ПРШ (превод), 17.
3. На значително разстояние в хоризонтална посока от началото към вътрешността на нещо; навътре. На високия бряг, врязан дълбоко в морето, имаше три самотни къщи. Г. Узунов, НР, 3. Осман откара файтона още по-дълбоко из сенчестата пътека, па спря. Ив. Вазов, Съч. XII, 110. // Разш. На значително разстояние, много далече от някакво място, към вътрешността на някаква местност; навътре. — Дълбоко в тила се създават заводи. Д. Кисьов, Щ, 32. — Не, не познавам хората близо до крайбрежието!.. — Моята плантация беше дълбоко във вътрешността! Гр. Угаров, ПСЗ, 103. Дълбоко в една гъста гора имаше малка полянка. Елин Пелин, ПР, 15. — Ние огън кладе-ме само когато сме дълбоко в непроходимата планина. М. Марчевски, МП, 106. Турците не влазяха никога по-дълбоко в гората да гонят жертвите си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 19.
4. С по-голямо отклонение, на по-голямо разстояние от обикновеното, нормалното. Когато ги наближи на пет-шест стъпки, той се поотдръпна да им стори път и се поклони дълбоко, мълчаливо. Д. Талев, ПК, 262. — Сполай ти, отче, — казаха в един глас въглищарите.. Те му се поклониха отново дълбоко и смирено със свалени калпаци. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Никога Илия не е бил толкова сладкодумен. Ганка сведе дълбоко глава, изслуша го и се пречупи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Въпреки хладината той беше по риза, дълбоко разгърден. Огромните мускули на раменете му играеха при всяко помръдване на ръката. Ем. Манов, ДСР, 217. Баба Меца просуна /
