Хюго, един Виктор Хюго в диво състояние, зъл и неукротим. Ив. Вазов, Съч. XII,
20. Диво магаре. Разг. Казва се за бой, който се нанася по задника на момче, яхнало друго момче. Див петел. Разг. Вироглав, опърничав, неразбран човек. Стамен, тоя див петел, също влезе в стопанството. П. Велков, СДН, 351. Как да не му кажеш цариградски дембел, дангалак, див петел! Бъ-кел не знае.Ц. Казасов, ВП, 63. Карам през диво и пусто. Диал. Вървя, без да държа сметка за пътя, без да гледам откъде минавам. Оставям / оставя (изпускам, изпущам / изпусна, пускам, пущам / пусна) питомното, <та> да гоня (търся) дивото. Пренебр. Предпочитам нещо не особено ценно и си-гурно пред някаква явна облага. Хеле единият от тях, влиятелен, дженабетина, по селата ний го взехме да агитира с нас, като му обещахме да го изберем за секретар и той, диването, взе не си напусна службата... Остави питомното, та гони дивото. Ал. Константинов, БГ, 114. — Аз имам други, по-важни задачи. Не бива да оставяме питомното, та да гоним дивото. М. Мар-чевски, П, 174.
ДИВА ж. Диал. Самодива, вила. Кремена усети отварянето на вратата и рипна. Косите й щръкнаха на всички страни около лицето й и в този грозен ореол очите й светеха като на дива. И. Вълчев, СКН, 597. Мама Стояну думаше: / Стоене синко, Стоене, / .. / със тънка свирка не свири, / да та не чуе дивата / дивата, самодивата, / да се не бори с тебе. Нар. пес., Христом. ВВ II,
226. Зададе се той темна мъгла, / и подухна оной тиок ветър. / Не е било оной темна мъгла, / на е било дива самодива, / самодива горска дива. Н. Геров, РБЯI, 291.
ДИВАК, мн. -ци, м. 1. Човек, който принадлежи към племе, намиращо се в първобитен стадий на развитието си. Иска ни се да открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак. Иска ни се да видим диваци, които не познават още кибрита и бензиновата запалка, а палят огън като търкат до припадък две сухи дървета. П. Незнакомов, МА, 51. Двама диваци вързаха на краката ми доста голям камък и ме понесоха към океана. М. Марчевски, ОТ, 520. Невестите и девойките .. носеха парцаливи дрехи, ходеха с лъкове и копия, хранеха се само с дивеч, като диваците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 55. Гледаше я вторачено и лукаво, но в същото време възторжено и занесено, както дивакът гледа истукана си. Й. Йовков, СЛ, 61. // Човек, който има прояви, постъпки на първобитен, див човек. Тя отива да бъде неапо-литанска кралица, тая незаконна дъщеря на Асеня, родена от една бедна руска болярка, а ти, потомка на императори, лудуваш за тогова, блазни те честта да вземеш един главорез дивак. Ив. Вазов, Съч. XX,
29. Недопустимо е в края на XX и началото на XXI в. някои хора да се проявяват като варвари и диваци.
2. Човек, който е изостанал в своето развитие, главно в интелектуално и културно отношение, поради откъснатост, отдалеченост от цивилизовани райони. Тукашните хора, шопите, намериха всичко наготово .. Сега и столицата направиха у тях! Диваци, гледаш ги, ама върви им. Йв. Вазов, Съч. IX,
43. — Някой хитър планинец се е пошегувал с тебе... На такива диваци аз не мога да имам никакво доверие. Г. Караславов, Избр. съч. V, 244. Мнозина криво разбират, както самия херой, тъй и тенденцията на писателя, като искат да видят в него само един наивен дивак, останка от миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 148.
3. Разг. Глупак, балама, будала, наивник, диване. — Който е против обществото, той бяга от него и отива в планините... А Жор-жо не е ексцентрик, нито е дивак. Той обича да живее, епикуреец е, и ползва се от развлеченията, които му дава обществото. Ив. Вазов, Съч. IX, 176.
Руг. За изразяване на пренебрежително, неприязнено отношение към някого. Кметът удари сърдито звънеца и извика на разсил-ния: — Нали казах да не пущаш никого, бе дивак! Ал Константинов, Съч. I, 117. След излизането на Илия Саваков от кабинета на областния директор Ангел Дамаков постоя една-две минути обиден и сконфузен, после дигна рамене и сви устни пренебрежително. „Куче! Дивак!“ — рече презрително. Д. Ангелов, ЖС, 121. Ала в същото време в душата му се засилваше и яда срещу оня дивак, кмета.Т. Влайков, Съч. Ш, 101.
ДИВАКИНЯ ж. Остар. и диал. Жена дивак; дивачка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДИВАН1 м. 1. Ниско, тапицирано канапе, с облегалка, което се разтяга и се използва за седене или спане. Виолета попипа столовете, порцелановия свещник, прокара ръка по дървената дантелена резба на бюфета и седна на кожения диван. Д. Кисьов, щ, 139. Лина, която бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен, изведнъж вдигна глава и погледна мъжа си. М. Грубешлиева, ПП, 272. — Хамелеон! — процеди през зъби Ку-кушкин и като гаврътна още едно коняче, отиде в съседната стая и легна на широкия диван... М. Марчевски, П, 112. Той [фон Гайер] лежеше изтегнат върху дивана в ня-когашната стая на Мария и в полудрямка-та на хубавото вино съзерцаваше мечтата за немското могъщество. Д. Димов, Т, 213.
2. Диал. Миндер. Той седеше на издигнатия турски диван, с килими и възглавници. Й. Йовков, Разк. Ш, 151. Пъстрата нова черга, изтупаните червени възглавници, наредени край стените върху дивана, щампите по стените, кандилото с иконостасче в ъгъла светеха излъскани и почистени от
