О Достатъчно основание. Юрид. При наказателен процес — определен минимум от фактически данни, необходим за доказване, че е извършено престъпно деяние.
— Друга (остар.) форма: достаточен.
ДОСТАТЪЧНО нареч. 1. В нужната степен или в необходимото количество, толкова, колкото е необходимо. Фон Гайер е доста своеобразен човек... Искам да кажа, няма вкус към вулгарни приключения и ви уважава достатъчно. Д. Димов, Т, 338. Никой достатъчно не го разбира и никой достатъчно не го обича. Й. Йовков, Разк. III,
66. Той обичаше да чете френски автори, .. Всяка друга литература той презираше — не му беше достатъчно остроумна, пикан-тна и жива. П. Спасов, ХлХ, 14. Чичо Рун-тавелко бе избрал едно скрито място за склад .. Беше достатъчно сухо — храната нямаше да изгние. Ем. Станев, ПГВ, 74. Дори и най-простият човек има достатъчно ум, за да разбере, че оня, който побеждава смъртта, изпратена от Дао, е по-силен от самия Дао. М. Марчевски, ОТ, 169. Той има на свое разположение достатъчно средства. Т. Влайков, Съч. III, 181.
2. Самост. или със следв. същ. Изразява заповед за прекратяване на някакво действие, което е надхвърлило определена граница, степен на изява; стига. В безпорядъчно разхвърляната стая влезе старшията. — Никакви следи! — пошепна той на ухото на подпоручика. — Достатъчно. Излезте! — заповяда подпоручикът на усърдните претърсвани и се обърна към стопанката. X. Русев, ПС, 15. А Оля свиреше тъй страст-но нежно /.. / Пък той я снизходително погледна / и каза тихо и почти небрежно: / „Благодаря! Достатъчно!“ Ем. Попдимит-ров, Ср, 37.
3. С гл. съм в 3 л. ед. ч. За подчертаване на необходимия минимум от условия за извършване на нещо. Достатъчно бе само да каже: — Мълчете, че ще пиша на леля ви Дъмша. И ние ставахме кротки и тихи. Елин Пелин, Съч. II, 120. Личеше, че новата и непозната обстановка не го интересува. Достатъчно му беше, че над главата има покрив. Г. Караславов, Избр. съч. I, 282. Ако исках да остана на всяка цена у тях, аз имах начин да се наложа — достатъчно беше да покажа пистолета и те щяха да млъкнат, но от такава постъпка нямаше да има никаква полза. Сл. Трънски, Н,
117. На другия ден в ранни зори той набързо обиколи селото. Събраните двадесетина ученици и ученички за начало бяха достатъчно. Другите щяха да дойдат сами. Ст. Дичев, ЗСI, 355.
ДОСТАТЪЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на достатъчен.
ДОСТАУВАЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Многоуважаем. От това недоверие страдат частните интереси на най-почтените и добросъвестни търговци, както е случая с нашия достауважаем гражданин. А. Константинов, Зн Ш, 15. „Приемете, прочее, достауважаеми графе Николай Павлович, от нас изражението на най-дълбоката благодарност за всичко правено от вас под нашето обще руско славянско знаме“. Пряп., 1903, бр. 10, 4.
ДОСТЕГНА. Вж. достягам.
ДОСТИВАМ, -аш, несв.\ достйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За нещо топло — изстивам напълно, докрай. Яденето дости-ва на прозореца.
ДОСТИВАНЕ ср. Отгл. същ. от дости-вам.
ДОСТЙГАМ, -аш, несв.\ достигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. достйгнат, св.
1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. до. Дохождам, идвам до определено място; стигам, пристигам. Те бяха още на половина час разстояние от Челопек, .., но както вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. Двамата се упътиха към планината .. Най-сетне те я достигнаха и бавно запъплиха по един от склоновете й. Ем. Станев, ПГВ, 56. Далече в дъното трептеше газов фенер, който придаваше още по-неприветлив вид на улицата. Достигнах фенера. Там трябваше да бъде квартирата. Г. Райчев, БР, 1931, кн. 3, 81. Лятната жега изгори тревата, намали водите на реката и до коритото на Бой-човата воденица едва достигаше тънка струя. К. Петканов, ОБ, 47. Изсъхналите шуми падат лист по лист. Чак до прага на вратата достигат. А. Каменова, ХГ, 247. Като жътвар, причезнал за почивка, / достигнах морен гостолюбний праг / на твоя дом. Д. Бояджиев, Ст, 29. // Непрех. Обикн. за писмо, пратка, стока — идвам до някого, за когото съм предназначен. — Изглежда, че телеграмите и писмата ми не достигат до него. К. Петканов, В, 219. Предавана не-забележено от ръка на ръка, до моите ръце достигна една хартийка, на която с молив бяха написани следните думи: „Този е знаменитият Алиш-Ефенди“. Ал. Константинов, Съч. I, 259.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. до. За звук, шум, песен или слух, мълва, чувства и под. — като се разпространявам, идвам, стигам до определено място, до някъде или до някого и бивам чут или узнат; дохождам. — Юнаци! — Макар и дрезгав, гласът му [на Раковски] достигна и най-далечния младеж и го накара да изтръпне. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Внезапно той [Гражев] се обърна. Лек шум бе достигнал до изострения му като на куче слух. Ив. Мартинов, ДТ, 11. Стори му се сега, че достигат до него отдалечени глухи гърмежи от пушки. Ив. В а-
