Вратите и прозорците на сграда, независимо от какъв материал са изработени. Метална дограма. Алуминиева дограма.
— Тур. сюитата.
ДОГРАМАДЖИ`ЙКА ж. 1. Остар. Жена на дограмаджия.
2. Остар. Спец. Дъска за дърводелска работа.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРАМАДЖИ`ЙНИЦА ж. Остар. Дърводелска работилница; дърводелница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРАМАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Който се отнася до дограмаджия; дърводелски. Дограмаджийска работа. Н. Геров, РБЯI, 312.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
Д ОГР АМ А ДЖИ`ЙСТВ О, мн. няма, ср. Остар. Занятие на дограмаджия; дърводелство, дограмаджилък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
Д ОГР АМ А ДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. У мал. от дограмаджия; млад дограмаджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРАМАДЖИЛЪК, мн. няма, м. Остар. Дограмаджийство, дърводелство.
— От тур. сю^гатааНк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРАМАДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Дърводелец. Тя [стаята] беше с много и от разен стил мебели, които аз после в живота добре опознах. Те били работени от самия ми чина, когато той е бил дограмаджия в града. А. Страшимиров, А, 305. Кипна юнашката кръв на стария майстор .. Заводът е насреща, народно имане се гради! И заработи къде какво му попадне — тук трябва мозайкаджия, там — облицов-чик, оттатък — дограмаджия... РД, 1958, бр. 338, 3.
— От тур. ёо^гашас1.
ДОГРЕБА. Вж. догребвам и догри-бам.
ДОГРЕБВАМ, -аш, несв.; догреба, -ёш, мин. св. догрёбах, св., прех. Греба и това, което е останало да се гребе, греба всичко докрай или колкото още е необходимо; доиз-гребвам. Бае Пешо догреба чорбата и остави таса настрана. Т. Влайков, БСК II,
179. догребвам се, догреба се страд.
ДОГРЁБВАНЕ ср. Отгл. същ. от догребвам и от догребвам се; доизгребване.
ДОГРЕШАВА МЕ несв.; догрешёе ме, мин. св. догреша ме, св., непрех. Диал. Става ми съвестно, започвам да изпитвам чувство за грях, за вина. — Горкото ми чедо! Как е потемнело! .. Догрешава ме, боже прости, като гледам, че се мъчи така. Ив. Вазов, Р, 14. — Мигар не пожелахте да видите внучето си? — Имам си аз достц внуци! — .. —
Не съм заритала за това торлашко копеле.
— Бабо Хаджийке, бабо Хаджийке — опита се той да я опомни, — ако не те е срам от мене, от бога да те догрешее. В. Геновска, СГ, 136. — Абре, що ми уби кучето, Дечо? .. Не те ли догреша, бре кръвнико? Чудомир, Избр. пр, 29-30.
ДОГРЕШЁЕ МЕ. Вж. догрешава ме.
ДОГРЁЯ. Вж. догрявам.
ДОГРЙБАМ, -аш, несв. (диал.); догреба, -ёш, мин. св. догрёбах, св., прех. Догребвам; доизгрибам. — Ex, mue досега ако не се работели, пак отсега ще работят, думаше с помирителен тон Цановица, като догри-баше качамака от медника. Т. Влайков, Съч. III, 221. догрибам се, догреба се страд.
ДОГРЙБАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от догрибам и от догрибам се; догребване, доизгрибане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
догризА. Вж. догризвам и догризям.
ДОГРЙЗВАМ, -аш, несв.; догризй, -ёш, мин. св. догрйзах, св., прех. Гриза нещо докрай, гриза и това, което е останало да се гризе; доизгризвам. В това време из шубраците се домъкна едър вълк и започна да чупи агнешките кокали. Яде, обира всичко наоколо, ослушва се срещу залеза и пак до-гризва. Ламар, ПР, 89. догризвам се, догри-за се страд.
ДОГРЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догризвам и от догризвам се; доиз-гризване.
ДОГРЙЗЯМ, -яш, несв. (диал.); догриза, -ёш, мин. св. догрйзах, св., прех. Догризвам. догризям се, догриза се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРИЗЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от догризям и от догризям се; догриз-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Който трае до края на живота, до смъртта, до гроба. А животът на личността мен се вижда в повечето случаи малко сизифовски: догробен труд, съпре-жен с всевъзможни физически и морални са-моизтезания. П. К. Яворов, Съч. III, 253. Той не е виновен, но все пак той позволи при живо първо венчило да го сватосват за друга... При живо венчило, при догробни клетви... Ц. Церковски, Съч. III, 110.
ДОГРОБНО. Рядко. Нареч. от догробен; до смъртта, до гроба. И трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство,.. /../ кога неволи още не са ни поразили / и впрегнали догробно на черен труд в хомота. . К. Яворов, Съч. I, 17.
ДОГРУХАМ. Вж. догрухвам.
