заслужено се засегна, напляска го с шамари и го дисквалифицира. Я. Антов, ТВК, 16. дисквалифицирам се страд. ДИСКВАЛИФИЦЙРАМ СЕ, . несв. и се., непрех. Книж. Ставам неспособен, недостоен за някаква професия, длъжност. Ако дълго не упражняваш своята професия, ти постепенно се дисквалифицираш.
ДИСКВАЛИФИЦЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Спорт. Отгл. същ. от дисквалифицирам и от дисквалифицирам се; дисквали-фикация.
ДИСКЕТА ж. Нов. Техн. Магнитен носител на записвана и четена от компютър информация в цифров вид, представляващ плосък диск с магнитно покритие, поставен в пластмасова квадратна обвивка. Изненадващо сред наградените на церемонията в Харвард бе и създателят на компютърна-та дискета японецът Иосиро Накамацу. С, 2005, бр. 4582 [еа]. От Сметната палата припомниха, че декларации могат да се подадат както на хартиен носител, така и на дискета. Нов., 2007, бр. 85 [еа].
— От англ. diskette.
дйско, мн. няма, ср. Муз. 1. Стил в попмузиката, за който са характерни лесно запомнящи се мелодии в бърз ритъм, подходящи за танцуване. Разцвета на диското беше през 80-те години на XX век.
2. Дискомузика. Обичам да слушам диско.
— Англ. disco.
ДЙСКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: Който се отнася до стила диско, напр. дискогрупа, дискоза-пис, дискомузика, дискоритъм и др.
ДЙСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е снабден с диск (в 1 знач.). За голям брой машини — тракторни редосеялки, дискови брани, лющилници — няма място под навесите и те стоят на открито и чакат есенните дъждове. А. Каралийчев, ПД, 18. Беше средата на лятото, по стърнищата пълзяха прашни трактори и влачеха дискови брани. Г. Мишев, ЕП, 126. Дискова редо-сеялка.
2. Който има форма на диск (в 1 знач.). Дисков трион. Дискова спирачка.
3. Нов. Техн. Който се отнася до твърдия диск на компютъра. За да ускорите зареждането на страници от графичните интерфейси, се препоръчва да настроите програмата така, че да използва по-голямо дисково пространство под формата на кешпамет. Кеш, 1996, бр. 19, 3. Дискова повреда унищожи цялата информация на фирмата. Дисково устройство.
О Дискова херния. Мед. Заболяване, при което се издува част от пулпозната тъкан на междупрешленния диск в гръбначномозъчния канал през фиброзния пръстен и евентуално се притиска съдържанието на канала. Hernia discalis. Ходеше с бастун, скован от дискова херния. Ст. Даскалов, ЕС, 346. Дисковата херния предизвиква двигателни затруднения и сетивни разстройства в долните крайници.
ДИСКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на диск (в 1 знач.); дискообразен. На много места, особено в южния склон, бяха намерени дисковидни кремъчни стъргалки, триъгълни ножовид-ни остриета и ножове с доста примитивна обработка. ВН, 1959, бр. 2548, 4. Освен това повечето планктонни организми имат шипове, .., други притежават дисковидни, пластинчати или пръчковидни форми, които увеличават съпротивлението им срещу потъването. ВН, 1959, бр. 2411, 4.
ДИСКОВЙДНО. Нареч. от дискови-ден; във форма на диск (в 1 знач.). Постоянни обитатели на мексиканските и южноамериканските пустини и полупустини са кактусите .. Характерни са плоските, дис-ковидно начленени стъбла на опунциите. Ст. Драганов, ФБР, 31.
ДЙСКОВОДЕЩ м. Диджей (в 1 знач.). Организират се курсове за дисководещи с лектори от естрадния отдел на Консерваторията. А, 1978, бр. 32, 3. За сватбеното тържество .. може да се резервира ресторант, да се наемат кола, фотографи и диско водещ. Кеш, 2003, бр. 6 [еа].
ДЙСКОЖОКЕР м. Дисководещ. Странностите на съдбата го тикнаха да работи в дискотеките и след две години той отново се върна при нас, този път като дис-кожокер. И. Попов, БНО, 133.
— Англ. disco joker.
ДЙСКОМАРАТОН м. Продължително танцуване в дискотека, клуб и др. при изпълнения на диско или на други стилове музика. Там звучаха най-новите световни хитове и младежите танцуваха сред пробляс-ванията на цветомузиката, но през деветте часа на този истински дискомаратон в., залата цареше непринуденост и топлота. Отеч., 1978, кн. 7, 16. Вслушах се в едно хубаво парче, което ехтеше по мощните тонколони зад оградата на театъра. Трябваше да има дискомаратон тази вечер, но минаваше девет, а вътре беше празно. Ст. Кисьов, Д [еа].
ДИСКОМФОРТ, мн. няма, м. Книж.
1. Чувство на притеснение, породено от неудобства, неуредици в околната обстановка, от липса на комфорт. Ескурзията мина зле, всички изпитваха дискомфорт поради прекалено дългото пътуване без почивка и голямата горещина.
2. Състояние на физическо неразположение или на потиснатост, угнетеност и под. След вчерашните неприятности и преумора днес съм в дискомфорт, чувствам се отпаднала и без настроение.
— Англ. discomfort.
