ГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ ж. Книж. 1. Въздигане на частното в общо.
2. Извеждане на общо заключение въз основа на частни случаи; обобщаване.
3. Мед. Разпространение на болестен процес върху целия организъм.
— От фр. généralisation през нем. Généralisation.
ГЕНЕРАЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Въздигам частното в общо. Но не бива заради това чрез поезията си той да отмъщава на всички, да генерализира песимизма у нашия съвременник. Н, 1963, бр. 3697, 4.
2. Правя общо заключение въз основа на частни случаи; обобщавам. Ако генерализираме изводите си от поезията на Първан Стефанов, за каквато генерализация на места имаме основание, бихме останали с мисълта, че той не приема, отрича тенденциите в битието. Ив. Спасов, БС, 154. генерализирам се страд. ГЕНЕРАЛИЗЙРАМ СЕ несв. и се., непрех. Мед. За болестен процес — разпространявам се върху целия организъм.
— От фр. généraliser през нем. generalisieren.
ГЕНЕР А Л ИЗЙР АНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от генерализирам и от генерализирам се; генерализация. Владайс-ките и радомирските събития, отделните бунтове из селата, железничарската стачка, както и опитът за нейното генерализиране — ето атмосферата, в която се закърми с идеите на анархизма Лефтер. Раб.,
1934, бр. 2, 4. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцвет-ност, до безжизненост. С, 1951, кн. 11, 171.
ГЕНЕРАЛИЗУВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Книж. Генерализирам. Дивакът от Таити стои несравнено по-високо от най-умното животно, защото има способността да критикува, да генерализува, което нямат животните. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 132. генерализувам се страд.
ГЕНЕР АЛИЗУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от генерализувам и от генерализувам се; генерализиране.
ГЕНЕР АЛИН, мн. генерйли, м. Остар., сега простонар. Генерал. Войникът иска да бъде генералин, генералинът желае да стане везирин. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 6, 245. Австрийският генералин Иванович е оставил Рагуза и е отишъл с два полка войска на ерцеговинските граници с намерение да не допусне далматинците да помогнат на своите въстанали братя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 323.
ГЕНЕРАЛЙСИМУС м. 1. Само ед. Во-ен. Най-висше военно звание, което се дава на върховен главнокомандващ за изключителни заслуги към родината по време на война. Конгресът е Агри Даг назначил Ах-сан Нури бей .. за главнокомандуващ с чин генералисимус. Б. Темков, К, 43. През февруари 1821 година върховният главнокомандуващ силите на Фелики етерия генералисимус Александър Ипсиланти премина на отсамния бряг на река Прут. Д. Яръмов, БП, 132.
2. Лице, носител на такова звание. На връх Трухильо има четириметрова статуя на генералисимуса, а из страната са издигнати други 2000 статуи, които го изобразяват в най-различни пози. Вн, 1961, бр. 3041,4.
— От лат. generalissimus ‘най-главен’.
ГЕНЕРАЛИТЕТ м. Събир. Воен. Висш команден състав на армия, съставен от всички генерали; генералски състав, гене-ралство. От мястото, където стоеше генералитетът, докато дефилираше войската, офицерите и официалните лица се отправиха след парада към митрополията. Т. Харманджиев, КВ, 454. Нека се запознаем по-отблизо с тоя типичен представител на американския генералитет. ВН, 1958, бр. 2042, 4.
— Нем. Generalität.
ГЕНЕРАЛКА ж. Простонар. Генерал-ша. Когато съпругата на генерала, висока жълта жена с много дълги ръце, влезе в стаята, генералът високо крещеше в слушалката на телефона:.. Генералката седна на канапето и започна да наблюдава без интерес съпруга си. П. Вежинов, ВП, 44.
ГЕНЕРАЛНО. Нареч. от генерален (в 1 знач.). Въпросът ще се реши генерално.
ГЕНЕРАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на генерал. Десният му фланг [на неприятеля] беше вече доста напреднал и с обхода, който се силеше да направи, застрашаваше здраво лявото крило на генералова армия. Ц. Церковски, Съч. 1П, 132-134. ^
ГЕНЕРАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на генерал. По-младият младеж със засукани мустачки, бе облечен в генералски мундир, с блестящи акселбанти. В. Геновска, СГ, 7. Пък и какво му трябваше да става летец, кога много по-леко си караше с колата на генерала. Хем по земята си върви, хем се вози и в не каква да е кола, а в генералска, пък и фирмата не бе лоша — генералски шофьор. А. Станоев, П, 39.
2. Който е присъщ на генерал. Кога слушам генералския глас на баща си, чувам душли-вия ехтеж на цялата бюрокрация и мили-таризъм. Ив. Кирилов, Ж, 40.
ГЕНЕРАЛСТВО, мн. няма, ср. Събир. Рядко. Генералитет. Събрано е цялото гтенералство.
ГЕНЕРАЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. разг., ирон. от генерал. Но на Девети септември синът излязъл от затвора и на негово място влязъл генералът. Старецът отишъл
