селска армия. Д. Линков, ЗБ, 84. Десетхи-лядно множество. Десетхиляден тираж.
2. Числ. редно. Десетохиляден (в 1 знач.). Изработен е вече десетхилядният автомобил.
ДЕСЕТЧАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който трае, който продължава десет часа. След десетчасово пътуване.., аз пристигнах., в знаменития лечебен град. Ив. Вазов, Съч. XI, 113. Десетчасов поход. Десетчасов престой.
ДЕСЕТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. При феодализма, а у нас известно време и след Освобождението — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство. — Най-много ни разсърдиха, когато би барабанът, че забраняват да си прибереме житото от нивите, защото щели да броят кръстците и да събират десетък. А. Каралийчев, НЗ, 206. Вършитбата закъсня и тая година докъм голяма Богородица. Пак поради десетъка
— нямаше кой да го откупи и хюкюманът не даваше позволение да се вършее. Д. Та-лев, ПК, 780. Селяните пищят кански от аги и бейове. Десетъкът съвсем ги съсипва. Д. Марчевски, ДВ, 98.
— Друга форма: десятък.
ДЕСИГНАТ м. Езикозн. Съдържателна страна на езиковия знак (думата), означеното от него понятие; сигнификат.
— От лат. designatum ‘означаемо’.
ДЕСИГНАЦИЯ ж. Езикозн. Означаване на понятие от езиков знак (дума); сигни-фикация.
— От лат. designatio ‘насочване, означаване’.
ДЕСКРИПТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Описателен. Дескриптивни методи.
◇ Дескриптивна геометрия. Мат. Дял от математиката, в който се изучават методите за изобразяване на пространствени фигури върху равнина и начините за решаване на задачи от геометричен характер, отнасящи се до тези фигури, като се използват изображенията им. Дескриптивна лингвистика. Езикозн. Направление в лингвистиката, получило разпространение главно в САЩ през периода от 30-те до 50-те години на XX в., чийто метод се отличава с използване на чисто формални начини за синхронно описване на език.
— От лат. descriptivus 'описателен1.
ДЕСКТОП м. Нов. Инф. 1. Настолен компютър. 80% от всички десктопове в света работят с продукти на фирмата на Бил Гейтс. 24 часа, 2000, бр. 92, 13,
2. Работно поле на графична операционна система. За да стартирате програмата, в десктопа щракнете двукратно с мишката върху иконата My Computer. КГЗВ, 2000, кн. 2, 60. Този софтуер е база с икони, графика и звукови файлове, които дават нов изглед на работния ви десктоп. Comp, 2000, бр. 16, 15.
— Англ. desktop.
ДЕСНИ мн., ед. (рядко) десна ж. Диал. Венци на зъбите. Десните ме болят. А Десните ми се подуха.
ДЕСНЙЦА ж. 1. Дясна ръка. Той вдигна десницата и направи три пъти кръстно знамение, бавно и подчертано. Ст. Загорчи-нов, ДП, 52. Той [Левски] с радостен трепет видя как десницата е стиснала пушката, как левицата мъжествено е хванала кривия ятаган. Ст. Дичев, ЗС I, 531. Но вдигна ковача десница корава, / звънтят наковалня и чук. Хр. Смирненски, Съч. I, 32.
2. Обикн. ед. Политически консервативните сили в дадено общество. Противоп. левица. През последните години., едрата и средната индийска буржоазия засилила подкрепата си към десницата в конгреса. Т. Кюранов, АП, 46. И скръб притиска ми душицата! / Да бъдеш без дърва, уви! / А само в центра и десницата / цял склад от дървени глави!... Хр. Смирнеснски, Съч. Ш, 130. Десницата съботира националноосвободител-ните движения в много страни. Д В бъдеще правителството ще трябва да разчита само на крайната десница. II По-консерватив-ната част от дадена партия, обществена група и др.
◇ Вдигам / вдигна десницата си от някого. Книж. Ритор. Преставам да закрилям някого, да се грижа за някого. Петър Делян., тръгна да се бие с ромеите. Ала бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи в лагера на Петър Деляна един ро-доотстъпник на име Алусиян, син на стария цар Иван Владислава. А. Каралийчев,
В, 119. Стисвам / стисна (стискам) десницата някому. Обикн. в св. Книж. Със съответния жест поздравявам, приветствам някого, обикн. по случай някакъв негов успех или за да изразя добрите си чувства или благодарността си към някого. — Е — раздрусахме си ръцете, — доживяхме да се видим, — заговори той и в гласа му звучеше една сериозност и твърдина. Отпуснахме гърла и се наприказвахме. Аз накрай му стиснах десницата, кривнах по уличката и си рекох: — Такива, такива учители ни трябват!... Кр. Григоров, Н, 184. Но ние, които го [артиста] познаваме, които сме го гледали с удивление и възторг, не трябва ли да го спохо-дим и стиснем десницата,.., да чуем оня вълшебен глас, с който той ни приказваше, ентусиазираше и трогваше? БНТ, 1941, бр. 215-216,5.
ДЕСНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Рядко. Десняк (в 1 знач.)(Л. Андрейчин и др., БТР, 1973). Противоп. левичар, левак.
2. Остар. Полит. Лице, което принадлежи към десницата, към консервативните сили в обществото. Противоп. левичар. Всички раз
