Разг.; девета дупка на дудука. Диал. Човек, който няма значение, влияние, ненужен, излишен човек. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука. Кр. Григорив, ТГ, 22. Девета разкладка. Разг. Изобилно и богато угощение, гощаване. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино."Това беше прочутата девета разкладка. И. Йовков, Разк. II, 55. Деветата вълна; деветият вал. Книж. 1. Голяма опасност. 2. Най-висш подем на могъща непреодолима сила. Девети у плуга. Диал. Човек, който няма значение, влияние, ненужен, излишен човек. Деветият кръг на ада. Книж. Място, където човек търпи много мъки, страдания или изпада в тежко, лошо положение. До девето коляно; до девета рода. Разг. 1. До потомците от няколко поколения. Тежко въздишал и шушнел борът: „Не ме сечи! Рухна ли, добро няма да видиш до девета рода..“ Но слуша ли безумна глава! Ст. Станчев, ПЯС, 110. — Добро прави,.., и отплата не тражи — оти добрината синур нема, слог нема — за нея се разказува и се знае през девет гори и планини,.., помни се до девето колено на род и корен... Е. Огнянова, НШ, 40. 2. Всички преки потомци на дадено лице от няколко поколения. Добре, ама каква ще е тая федерация с двама царе?.. Да вземем да утрепем единия, че да оставим другия, не иде. Царският род до девето коляно ще се лакоми за престола, все ще има кавги и разправии. П. Вежинов, ЗЧР, 41. Баща ми, дядо ми и прадядо ми — чак до девето коляно
— все попове. А. Гуляшки, МТС, 336. 3. В съчет. с гоня (преследвам и др.). Докато е жив някой и докато са живи най-далечните му потомци. Никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари,.., ще го гоня до девета рода! Й. Йовков, Ж, 1945, 44. Враговете си той преследваше до девето коляно, отмъщаваше им, както можеше и както знаеше. Г. Караславов, Тат., 127. До девето небе, превъзнасям. Разг. Извънредно много, прекалено (превъзнасям). Като Симеончо преди девети, живея. Разг. Безгрижно, хубаво, волно (живея). На деветото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив. Друга на моето място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. XXI, 20. На деветото небе, чувствам се (почувствам се). Разг. Много добре, отлично, чудесно (се чувствам). Морозов изскочи от шубрака, ръкува се с дядо Петко и го покани да седне. Старецът се почувствува на деветото небе. К. Ламбрев, СП, 290.
ДЕВЕТИМА, -та, числ. бройно. За мъже или за мъже и жени — девет души. Деветимата комунисти били в най-неблагопри-ятно положение, в каквото може да се изпадне при една открита въоръжена схватка. Г. Караславов, Избр. съч. ГИ, 198. „Нямам хляб, чичо Коста, пък и мама не знае.“ „Лесна работа — ми каза той, — хляб имам за деветима косачи“. Цв. Ангелов, ЧД, 68.
— Мила тейнова, Радо льо, / деветима та искаа /.. нийде та тейно не даде! Нар. пес., СбНУ XLVI, 138.
ДЕВЕТЙНА1, -та, числ. бройно. 1. За мъже или за мъже и жени — около, приблизително девет на брой. Деветина анархисти бидоха арестувани тази сутрин. С, 1894, бр. 1319, 1. Седнали са, мамо, / двама-трима момка, / кажи деветина,/ да ядат, да пият. Нар. пес., СбВСт, 121.
2. Диал. Деветима. От деветина братя / и девет мили чада / остана той самичък / на този свят да страда. К. Христов, ПВ, 52. Ний сме братя деветина, / девет сме къщи правили. Нар. пес., Христом. ВВ П, 241. Бре тичете, мои бракя, /мои бракя деветина, / а чичови десетина, / уловете лудо-младо. Нар. пес., СбНУ XLIV, 454.
ДЕВЕТИНА2 ж. 1. Обикн. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на девет равни части; девета. Колко е петината, седмината, деветината на 126, 315,.., 945. К. Кърджиев, А, 63. Деветината на 90 е 10.
2. Само мн. Разг. Помен за умрял, който се прави на деветия ден след смъртта му. Тежки бяха нощите след погребението .. На Минча тачи и третини, готви се да му тачи и деветини, и четирийсе, а на нея [старата] гълчи такива тежки и отровни думи. Г. Караславов, Тат., 11-13. Братята отслужиха деветини за погубения старец, изядоха по една паница варено жито. А. Каралий-чев, ПГ, 22. Не труди се свещ да палиш / ни тамян да ми кадиш; / деветини да ми правиш / коливо да ми вариш. П. Р. Славейков, Лет., 1876, 157.
3. Диал. Кръстец от девет снопа (Н. Геров, РБЯ).
О Бабини деветини. Разг. Празни приказки, измислици. — Приятелю Гено,.., — без до-качение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще ти "познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, В АХ, 12. За миг й минаха през ума всичките ония бабини деветини за оживяване на мъртъвци и вампири. Ст. Даскалов, ЕС, 159.
ДЕВЕТЙНКА ж. Разг. Умал. от деветина2 (в 1 знач.).
ДЕВЕТЙЦА ж. 1. Деветка. Пиши деве-тиците по-внимателно и правилно. А Пътувам най-често с деветицата.
2. Диал. Група от девет неща, предмета (Н. Геров, РБЯ).
ДЕВЕТКА ж. 1. Цифрата 9 (IX); девети-ца, деветорка. Изпуснал си деветката и затова не ти излиза отговорът на задачата.
