flBOÈHHE, мн. -ия, ср. Остар. Книж.
1. Състояние на колебание, раздвоеност, двоумение. Защо тогава тая бран в душата ми, защо това двоение? Сладко ми е да потъвам в безмълвие и съзерцание, а изведнъж като заговори, като ме закори един глас в мене самия! — защо съм напуснал града си, народа си и хората. Ст. Загорчи-нов, ДП, 227. В таквоз едно положение, в каквото ся намираме, предпазливостта е глупост ..; двоението е пагубно, позорно. П. Р. Славейков, ПХ, 95.
2. Съмнение. Хръкането бива различно, но най-много за забележване е хръкането, при което с хръколите излизат и малки тро-шички от лъжевни ципици; кога ся явят такива хръколе, не остая вече за двоение, че болестта е гърлица. Лет., 1871, 134.
О Не ще двоение. Остар. Книж. Положително е, сигурно е; без съмнение. Не ще двоение, че nàpama, що ветрее от здрава майка, а най-повече самата топлина на тялото й, не може да не понесе на детето. И. Груев, КН 7 (превод), 66.
ДВОЕНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Двуног, двукрак. Да видиме сега съ-ществувале ли са двоеноги същества в оние отдалечени от нас времена и какви са биле mue същества. Знан., 1875, бр. 5, 68.
ДВОЕОБРАЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Двуличие. Двоеобразието на Портата, която от една страна насърчаваше българите да си искат правдините от патриарха, а от друга страна съветваше Негово Всесветейшество да не отстъпва .., служи превъзходно плановете на предводителите на това черковно питание. ДЗ, 1868, бр. 50, 189.
ДВОЕСЛОВ м. Остар. Двуезичник. Редът на тия [в първите времена] литии и молитвословия на изток изложил е св. Златоуст, а на запад св. Григория двоеслов. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 77.
ДВОЕСЛОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Двусричен. "Думите какви биват? Единосложни, двоесложни, троесложни и проч., сиреч колкото самог-ласни букви има в думите, толко сложна е, напр.: вода, година, упование и проч. Т. Хрулев, БГ, 7.
ДBOECTPÈЛKA ж. Нар.-поет. Епитет на стрела, която двойно ранява. Дръж ся, дръж ся, Храбро юнак, / да ти предам втора стрелка, / втора стрелка двоестрелка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 280.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОЕТОЧИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Препинателен знак, представляващ две точки една над друга, поставян обикновено пред пряка реч, при изброяване, изреждане и др. Когато в обстоятелствено изречение за причина се пропусне съюзът, пише се двоеточие: Обичайте книгата: тя ще ви помогне да разберете живота. Л. Андрейчин и др., БГ, 282.
40 Речник на българския език, т. III
— Рус. двоеточие.
ДВОЕУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. 1. Който се двоуми (Н. Геров, РБЯ).
2. Който е неопределен, несигурен, колеблив. До онова време в Англия положението на робите беше неопределено и двоеумно. Й. Груев, СП (превод), 163.
ДВОЕУМЕНИЕ, ср. Остар. Двоумение.
ДВОЕУМИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Колебание, двоумение. А после ся възправи, уж като че бе менила ум и видя му ся като да съзря на устните й цъфнало любовно ус-михване, в което изчезваха последните й двоеумия. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 56-57.
О Без двоеумие. Остар. Положително е, сигурно е; без съмнение. Равнището, което без двоеумие е дъното на едно изсушено езеро, .., можеше да има четири левги над-лъж и пет километра нашир. Лет., 1876, 132-133.
ДВОЕУМЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх, прич. мин. св. деят. двоеумял, -а, -о, мн. двоеумели се, несв., непрех. Остар. Двоумя се. Суецкият канал ся прокопа .. Мнозина ся двоеумяха дали ще може да сполучи и да ся свърши тая работа. Лет., 1871, 199.
ДВОИ числ. бройно. Диал. 1. Два, чифт. Повожда ни по дирите на някой нощен халосник, яхнал на вихрен кон или дебнешком промъквайки се, мамен в бляновете си от двои черни очи. П. П. Славейков, Събр. съч. УП, 136. Койка тури да тъче за двои гащи и една риза заедно със съседката си. Ил. Волен, БХ, 38. Бог да бие туре яничере, / вързали са Марко добър юнак, / вързаа го и оковаа го: /на ръце му двои белегии, / а на нозе трои букаии. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 88. Двои волове.
2. За лица — двама, двамина, двойка. — Ай-де, братко, ние да каниме, / да каниме до двои сватове, /.., / да каниме до двои деве-ре. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 346. .
О Двои петли. Диал. Втори петли. Та па йе очел Груица / на тия ладни механи, / запил йе вино, ракия. / Та го чекала Бояна, / до двои петли, до трои. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 357.
— Друга форма: двой.
ДВОИЦА, -та, числ. бройно. Остар.
1. Двама. Неговите акрани полека-лека се бяха изгубили: кой умрял, кой в други краища, и от по-близките бяха останали само двоица — Маринкович .. и хаджи Йордан, лихваринът. К. Константинов, Избр. разк.,
14. Пътувахме другарски двоица — бай Ганьо и аз. Ал. Константинов, БГ, 75. Кога третото лице заявява въз имуществото, за което става препирня, негови си, независими от правата на ищеца, или на ответ
