личала в бледи тонове! Не разбра ли, че не ти движат. А Тя е дама. На нея й движи и шапка с воалетка да сложи. А На хубав човек и скъсан чул му движи.
О Движа се по наклонената плоскост. Книж. Живея по начин, който ще ме доведе до морално и нравствено пропадане.
ДВИЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Подвижен. Потребната покъщнина да е движна, да са внася и изнася лесно. Ив. Богоров, СЛ, 16. Нравствено неврическите имат понятия високи,.., дух събуден и движен. С. Доброплодни, 3 (превод), 33. Ми-нярдовото живописно перо., ни представя нейните красни руси гъсти коси,..; една физиономия толкова движна и бърза, щото човек може да й отдаде толкова изражения, колкото засенчвания има в чувствата на една женска душа. Б. Горанов, ЖГС (ре-вод), 31-32.
ДВИЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от движа и от движа се.
ДВИЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Филос. Начин на съществуване на материята, който включва в себе си всички процеси в природата и обществото, всеобщ преход на предметите и явленията от една форма в друга.
2. Всяко изменение изобщо. Опитаме ли се да охарактеризираме природата само с един най-съществен неин белег, би трябвало да посочим движението. В. Русев, ЖНР,
7. Почти няма съвършен покой на света: безпрестанно движение владее във всичките му части. ИЗ 1877, 1881, 309. Сянката и светлината, шумът и мълчанието, покоят и движението, хубостта и дивотията — всичко е пълно с жизнерадостна поезия, всичко говори на душата... Ив. Вазов, Съч.
XV, 72. Върти се, върти, колелото на живота,-/ животът е устрем и вечно движение,/а още сме млади ний, още сме жадни,/ и още сме тука, и още сме твои. Е. Багряна, СЧ, 21.
3. Местене, преместване от едно място към друго чрез вървене, плуване, летене, пълзене или пътуване. Той идеше полека и предпазливо насам, вероятно да избегне болеж-ката, която бързото движение причинява на наранения член. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 9. Принудиха се да отделят една рота, която да направи далечен обход. Това беше трудно и опасно движение, но ако то останеше незабелязано и изненадаше сърбите, победата беше осигурена. И. Йовков, Разк.
I, 216. Въстаниците следяха напрегнато движението на турците. Д. Талев, И, 548. Влакът ускори движението си. В. Генов-ска, СГ, 41. Параходът стоеше на хоризонта.. Само по наклона на мачтите и с бинокъл можеше да се познае посоката на движението му. Й. Йовков, Разк. П, 22. Моето движение по шосето се затрудняваше от идващите коли. А Бързото движение на коня му доставяше истинска наслада. А Едва-що не изпусна спираката си. Скочи в движение от трамвая. А С наслада следях движението на гларусите в синьото небе над залива. II За тяло, атоми и под. — местене в пространството в определена посока. Кулите на храмовете служели като своего рода обсерватории, в които в резултат на наблюдения над небесния свод били открити някои закономерности в движението на планетите. Матем., 1965, кн. 2, 1. По въртенето на Земята, по видимото движение на звездите по небето астрономите определят с голяма точност времето. К, 1963, кн. 3, 30. Между молекулните сили се дължат на взаимодействието и движението на наелектризираните частички — електрони и протони, които влизат в състава на атомите. Физ. IX кл, 1965, 177.
4. За човек или животно — изменяне на положението на тялото или неговите части, местене на ръце, крака, глава; жест, мимика. Йорданица не сваляше очи от лицето му., и не изпущаше ни едно движение на чертите му. Ив. Вазов, СбНУ П, 93. Високо чело, гиздава снага, живост в движенията, която е свойствена само на южните народи.. — ето каква е копривщенската жена. Л. Каравелов, Съч. П, 27. В течение на този разказ бай Ганьо изказваше с разни движения, с глава и ръце, чувствата, които го вълнуваха. Ал. Константинов, БГ, 20. Птицата не правеше ни най-малко движение, сякаш беше издялана от сив мрамор. Ем. Станев, ЯГ, 14. Виждаха се ясно лицата на войниците, нетърпеливите движения на конете, саблите, които проблясваха. Й. Йовков, Разк. П, 164. Стоян забеляза от леглото си как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичките си към герданче от пъстри стъклени мъниста, което беше вързано на люлката. Д. Талев, ЖС, 95. Сълзи ми идеха на очите, като си представлявах мъченията на тия сиромаси, които не можеха да направят най-мал-кото движение, без да се изложат на страшни болки. К. Величков, ПССъч. I, 10.
5. Само мн. Често минаване, обикаляне, на-въртане някъде, по някакви пътища, в някакво място. В противоположност на всички други той не иска сведения за здравето ми, за местонахождението ми, за движенията ми. Ив. Вазов, Съч. IX, 116. Разбира се, че баба попадия не можеше да знае движенията на Бенковски, но според думите на стопанина й, който й казал, че тая нощ ще да се завърне, и тя се надееше да дойдат наскоро. 3. Стоянов, ЗБВ I, 356.
6. Само ед. Разг. Обикн. членувано или със съгл. опред. Преминаване на хора или превозни средства по някакъв път. Един топъл слънчев октомврийски ден вървях по петото авеню.. Поспрях се на автобусната спирка, за да се полюбувам на уличното движение. Автомобилите профучаваха един
