TAPCOHÈTA ж. Остар. Гарсонетка. Вазов естествено не ме запомни. Аз самият бях доволен, че е така, и много пъти, когато го срещах по тротоара на Градската градина .. с гарсонета и с кученцето, което тичаше пред него, аз го гледах без страх, че ще ме познае. К. Константинов, ППГ, 128.
TAPCOHÈTKA ж. Остар. Мъжка лят-на сламена шапка с плоско дъно и периферия; гарсонета. Гарсонетката бе любима лятна мъжка шапка. От града тя премина в селата, но вече със залепено огледалце на дъното ù, а оттам — в реквизита на оперетата. П. Мирчев, СЗ, 59. И той, и брат ми си бяха купили гарсонетки и с тях се бяха фотографирали. Такива гарсонетки напоследък се носеха по нашите сборове от даскалите и от общинските секретар-бир-ници. К. Калчев, ПИЖ, 138. Като влезе, той седна на кревата и сложи до себе си купената си сега, за Великден, нова сламена гарсонетка. Ил. Волен, МДС, 113.
— От фр. garçonnet.
ГАРСОНИЕРА ж. Едностаен апартамент без хол. Той престана да говори за изкуство и започна да хвали новата си гарсониера. Апартаментчето му наистина беше изключително. Ст. Христозова, ДТСВ, 32. Сега разполагаме с целия апартамент. Дори вдигнахме тавана, та направихме една гарсониера. ТС, 33. Гарсониерата му беше наполовина затрупана с книги — те се валяха по столовете, пода, леглото му, под гардероба. А. Гуляшки, ДМС, 80.
— От фр. garçonnière 'ергенска квартира'.
TAPCOHHÈPKA ж. Умал. от гарсониера. Хич не се канех да те водя [колежката] до края на света, .., целта ми беше много по-близка и много по-прозрачна: моята гарсониерка-кабинет в удобен и за двама ни час. Г. Величков, НУ, 121-122.
ГАРСОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Гарсонски обувки. Юношески обувки с нисък ток. Аз можех да се спъна при бягането, да падна, да си навехна и счупя крака, което не би се случило, ако носех обикновени гарсонски обувки. М. Гръбчева, ВИН, 230-231.
ГАРУША ж. Диал. Коза с тъмна козина на гърба.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГАСАЧ м. Остар. Пожарникар. Назначават за брандмейстер (началник на по-жарната команда) Георги Коритаров, като му придават по щат дванадесет гасаче. П. Мирчев, К, 100.
ГАСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гася като прил. Чието горене е прекъснато; изгасен. По-добре съвсем да не оздравя, /ако вече няма да го срещам, / .. / ако погледите му горещи / потъмнеят някога за мене — / както тези въглени гасени... Ел. Багряна, ВС, 44.
О Гасена вар. Разтворен във вода печен варовик (калциева основа), представляващ бяла гъста каша, употребявана в строителството за белосване, зидария и др. Не разбирам защо не хвърлят кофа гасена вар, за да дезинфекцират тия помещения. К. Калчев, днг, 13-14. Отделните пръскания на лозята да се извършват с 1 на сто бордолезов разтвор, който се получава, като се разтвори един килограм син камък в сто литра вода и се неутрализира с гасена вар — варово мляко. РД, 1950, бр. 132.
ГАСЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гася и от гася се. Стъпвам и кракът ми потъва в ледена вода. Шляпам бос до кухнята, чешмата пусната като за гасене на пожар. Н. Каралиева, Н, 24. Но как и откъде да се вземе вода за гасене, когато тя едва стига за пиене. П. Мирчев, К, 111.
О Гасене на вар. Заливане на печен варовик с вода. Реакцията между негасената вар и водата е известна под названието гасене на вар. Хим. УП кл, 1965, 70.
ГАСЙЛКА1 ж. Диал. Ковашка метла от слама за поръсване на огъня с вода.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАСЙЛКА2 ж. Диал. Растението цикория; синя жлъчка, синя млечка, дъвка, гвачка2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАСЙЛКА3 ж. Диал. Лек от захар и сяра за болно гърло. За да метне човек болестта, може да си натопи пръста в малко пепел или в счукана стипца, или в гасилка и да намаже извътре гърлото. Ив. Богоров, СЛ, 46.
ГАСЙЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Прибор за гасене на свещи в черква; гасило. Татарката се наведе и зе от земята меден свещник, .., а на свещника висяха на верижки щипци и гасилник. Н. Бончев, ТБ (превод), 48.
ГАСЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Гасилник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Приспособление за гасене на светлина, огън и др.
• Обр. Офицерството, възпитано в краен национализъм, виждаше в лицето на комунистическия интернационализъм гасител на свещеното огнище на национализма. Д. Казасов, ВП, 269.
2. Вещество за гасене на пожар.
3. Техн. Приспособление за отстраняване или намаляване на трептенията в механична система, намаляване скоростта на течение и др.; умъртвител.
ГАСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен за гасене на пламък, светлина и др. Съседите носеха с полвяци и кофи вода из щерните и въвелите си дворски, но с тия първобитни гаси-
