тихо... гармонически чурти / тук чучурът прибрежен. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 6, 184.
ГАРМОНИЯ ж. Остар. Книж. Хармония. Когато сичкият народ мисли, говори и действува като един человек, когато сич-ките интереси са в гармония, тогава лесно ся веде това, что наричат национална политика. Пр, СбПер. п II, 145. Светът е сбор от закони .. Тези превъзходни закони .. са докарали движение с всичкото съвършенство .. и пазят реда с всичката му гармония в необятното пространство. С. Бобчев, ЖФ (превод), 25-26. Неговите [на Софокъл] трагедии надминуват сичките други по изяществото на стила, по крайната гармония на частите и по дълбокото познаване на человеческото сърце. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 131.
— Рус. гармония. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
ГАРНЕЦ м. Книж. 1. Мярка за насипни вещества, равна на 3,28 литра, която се употребявала в Русия до въвеждането на метри-ческата система.
2. Количеството насипни вещества с обем, равен на тази мярка.
3. Съд с такава вместимост.
— Рус. гарнец. — Хр. Данов, Числителница, 1868.
ГАРНИЕРЙТ м. Минер. Непрозрачен зелен силикатен минерал, руда за добиване на никел.
— Фр. gamiérite.
ГАРНИЗОН м. Войскови части, посто-янно или временно разположени в населено място за охрана или обучение. Опълченската рота .. вървеше по дирите на настъпващите войски и служеше ту за гарнизон по градовете, .., ту за охрана на обоза и на железопътните линии. Елин Пелин, Съч. II,
153. Градът беше важен център, седалище на окръг, на голям гарнизон с дивизионен генерал. К. Константинов, ППГ, 18. Доколкото можах да установя през време на късия ми престой в тоя град [Белград], крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците; в нея квартирува многообразен сръбски гарнизон. Д. Талев, ПК, 121.
— Фр. garnison през рус. гарнизон. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ГАРНИЗОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до гарнизон. Аз ламтях да ида там, дето вече ехтяха гърмежите на войната, а ме запряха в един заглъхнал, далеч от нея градец да върша проста гарнизонна служба. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. Подпоручик Нейков, придружен от двама въоръжени войници, намери Дишо в квартирата му и го предаде на гарнизонния караул. П. Вежинов, ВР, 239. От шестнадесети септември, когато по заповед на гарнизонния началник трябваше да спят неотлъчно в казармите, .., повечето от офицерите не бяха нощували в домовете си. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 421. И като си спомни една гарнизонна песен, .., той си запя. И. Йовков, ЧКГ, 154. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазур-ки, дамите и господата се суетят, дамите напудрени, белосани без мярка. К. Стран-джев, ЖБ, 75.
2. Като същ. гарнизонният м. Разг. Началник на гарнизон. Балчев излезе от кабинета сърдит и веднага забрави прокурора и неговите намеци. Гнневът му към местните власти се насочи и към гарнизонния. Ем. Станев, ИК Ш-IV, 473. Вниманието на цялата интелигенция в града бе отправено към вечеринката .. Тук трябваше да бъде нотариусът с дъщеря си, гарнизонният с цялото си домочадие. Д. Немиров, Д № 9, 144-145.
ГАРНИРАМ, -аш, несв. и се., прех.
1. Слагам прибавка, обикн. от зеленчук, към печено или пържено ястие. Гарнирам риба. Гарнирам телешко печено.
2. Слагам прибавка към облекло, за да го украся. Гарнирам рокля. Гарнирам блуза.
3. Прен. Слагам прибавка към някакъв факт, събитие, преживяване, за да стане интересно. Наред с това манифестът бе гарниран с много демагогски обещания, изпълнени със „загриженост“ за съдбата на трудещите се. Т. Кюранов, АП, 75. На десетия етаж на „Астор“ гарнираме вечерта с последната половинка „Плиска“. В. Йосифов, Избр. тв I, 235. гарнирам се страд. Готовото месо се нарязва на парчета, поставя се върху чинията за сервиране, полива се със соса и се гарнира с гарнитура. Н. Сотиров, СК, 446.
— От фр. garnir.
ГАРНЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гарнирам като прил. 1. За ястие
— който е с прибавка, обикн. от зеленчук.
— Ще дойде време да ядеш и по-отбрани яденета ..; искаш ли, какичка, свински котлети гарнирани? Ив. Хаджимарчев, ОК, 369. Най-после идва редът и на топлите ястия: пържени кюфтета, яйца, картофи. После розбиф и други видове готвено месо, гарнирано с варен зеленчук: грах, фасул, зеле, царевица. Г. Белев, КВА, 174-175.
2. За дреха — който е украсен с гарнитура. Анет .. носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна, гарнирана със сребърна бродерия. Д. Ангелов, ЖС, 218.
3. Прен. За факт, събитие, преживяване — към който е направена някаква прибавка, за да стане интересен.
ГАРНИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гарнирам и от гарнирам се.
ГАРНИТУРА ж. 1. Прибавка, обикн. от зеленчук, към печено или пържено ястие.
— Сгответе най-хубаво. — Имаме супа, и тлъстата гъска .. И половината от вчера
