ни с дребни бели цветове. ОтШк^а1ит. Като късен сняг застла земята гарванският лук. П. Бобев, ГЕ, 29. Гарванският лук и минзифарът са подали глава! Ст. Загорчи-нов, Избр. пр 1П, 380.
ГАРВАНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от гарван1.
2. Малкото на гарван1. Отде са зема гарван-че, / та го соколе гръмнаха. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 151.
ГАРВАНЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Вид черно грозде, подобно на мавруд, но по-едро.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАРГА ж. 1. Черна креслива непрелет-на птица, по-малка от гарван, която живее обикновено в селищата и около тях и се храни с отпадъци, мърша и ларви в разорани ниви; чавка. Согуив топес1и1а. А в рова имаше един труп, почернял от гарги. Ив. Вазов, Съч. ХП, 51. Вечерният здрач се сгъстяваше, а над покривите се виеха с тъжни крясъци изгладнели ята от гарги. Д. Димов, Т, 227. Раздърпани, настръхнали гарги грачеха унило по комините. П. Вежи-нов, ДВ, 17.
Прен. Руг. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към глупав или грозен човек. — Ах, тия учени гарги! Не мога да ги търпя! — извика Бързобегу-нек... Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 11. Ето и един министър .., знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Единият беше писар в щаба на четвърта дружина през войната. Младшият долен чин. Гарга! Чудомир, Избр. пр, 152. — А бе ти какъв генерал си, като не можеш да заповядаш на една ци-вилна гарга! Сл. Чернишев, ЛО, 93.
2. Само мн. Диал. Вид малки клещи, с които се правят копчета от тел; копчило (Н. Геров, РБЯ).
О Синя гарга. Птица синявица; модра чавка. СогаааБ. Тук гнездят и някои насекомо-ядни птици, като синигера, синята гарга, сивата врана и сойката. М. Тошков и др., НР, 117.
> Ако ще е гарга, рошава да е. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо трябва да стане както е най-добре, както му е редът. Спрях колата, отворих вратата и казах: — Хайде, влизайте! Ако ще е гарга, рошава да е. Ще ви откарам до Хисаря. П. Незнакомов, СП, 103. Броя гарги<те>. Разг. Занимавам се с празни работи, нищо не върша; безделнича. — Мъкнат се, мъкнат се разни, а ние охрана сме поставили! Старшина, ти гарги ли броиш или?... Знаеш ли, че ще ти изстине мястото!... Кл. Цачев, В, 9. Гарга ми <е> изпила ума. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). — А министрите? .. —
Гарга им изпила ума. Ст. Мокрев, ЗИ, 44. Като гарги на мърша. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение. — Бяха се нагадили като гарги на мърша. Мира не ми дадоха, докато не я изпроводих на Барна. И двамата са таквизи... П. Тодоров, Събр. пр П, 425. Плаша гаргите. Разг. Ирон. Напразно заплашвам някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане. Баба Славка: Пишеше, че ако не му изпратим пари, ще вземе и самичък ще се утрепе. Дядо Момчил: Лъжеше! Плашеше гаргите! Г. Караславов, Избр. съч. X, 136. Отново избухна стрелба, но тоя път съвсем наблизо .. — Хлапаците! — каза Кисьов с ненавист. — Плашат гаргите. Но и това няма да им помогне. П. Вежинов, НБК, 188.
— От тур. karga.
ГАРГАРА ж. Плакнене на гърлото с течност за дезинфекция. И второто шишенце извърна наведнъж в гърлото. Чак с третото се нажабури, за да освежи устата си. След тая сутрешна гаргара той сметна, че е извършил обреда за сполука в предстоящите начинания. Т. Харманджиев, КВ, 8. В аптечката си имаха шишенце с лилаво лекарство за гаргара. X. Русев, ПЗ, 301. Използуването на дезинфекционни таблетки или правенето на гаргара може да унищожи всички или почти всички микроорганизми в устата. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 35. Докторът ме прегледа днес. Констатира хронически катар на ларинкса. Ще трябва да ме маже около десетина пъти, като правя и гаргара. Ив. Вазов, ПЕМ, 28.
О Правя си гаргара. Разг. 1. С нещо. Лесно ми е да правя нещо, не се вълнувам или смущавам, когато го правя. Правя си гаргара с математиката. 2. С някого. Подигравам се с някого, шегувам се с някого, като показвам превъзходството си; будалкам се.
— Гр. уаруара.
ГАРГАШКА ж. Диал. Гагарашка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: гарагашка.
ГАРГЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до гарга. Аз съм от добър род, / аз сякога съм била народна .. / Секи вече познава гаргешкия народ. Л. Караве-лов, Съч. I, 113.
ГАРГИЦА ж. Рядко. Умал. от гарга; гарджица. О, гаргици! Вий требува да гракате. Ив. Вазов, Съч. П1, 149.
ГАРГЙЯ ж. Диал. Копие, маждрак.
— От тур. kargi . — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАРД1, гардът, гарда, мн. гардове, м. Спорт. 1. Само ед. Позиция, положение на защита, обикн. в бокса и др. спортни двубои и игри.
2. Играч от защитата (във волейбола, баскетбола и др.); защитник. Гардът на бас
