на срещата [с Жана] ще отиде на всяка цена. — Абе да не съм някой ганьо, че да не ида, щом ме канят — каза той, като отбягваше погледа ми. К. Георгиев, ВБВЛ, 7.
ГАНЬОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Байганьовец, ганьо. Тези „културни“ ганьовци, тези изпечени мухтанджии не са малко. Р, 1927, бр. 257, 2.
ГАНЬОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Байганьовски; просташки, дебелашки, еснафски. Ганьовско държание.
ГАНЬОВСКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. ганьовски; байганьовски, просташки, еснафски, дебелашки. Постъпва ганьовски.
ГАНЬОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. Бай-ганьовщина; дебелащйна, еснафщина, прос-тащина.
ГАР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сив. Миналата година от същото това село тя [Лиса] замъкна пет кокошки и един глупав петел. Какъв пир беше тогава, какво богато ядене падна! Защо и сега няма едно мъничко кокалче от оня тлъст гар петел?... Г. Караславов, СбХ, 133. Отговаря бравий Кракра: / "Ой те тебе, цар Василий, / дори свети ясно слънце, / на моите гари очи, /.., /я не давам влас, ни косъм / от Перника да се кътне. " П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352.
ГАРА ж. 1. Място за спиране на влакове, на което има съоръжения, предназначени за качване и слизане на пътници, товарене и разтоварване на багажи, стоки и др. Гарата не е голяма, но е мъчна. Има само седем коловоза, а наблизо се строи циментов завод и нова линия. М. Марчевски, П, 131. Той [Борис] сънуваше, че пътува с влака, че слиза на някаква непозната гара и че едва когато вижда стария стрелочник, се досеща, че това е тяхната гара. Г. Караславов, Т, 112. След малко влакът влезе в софийската гара и полека-лека запря. Г. Стаматов, Разк. I, 65. Пътническа гара. Товарна гара. Разпределителна гара. Сточна гара.
2. Сграда, разположена на такова място, с работни помещения за железопътния персонал и помещения за престой на пътници. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Ал. Бабек, МЕ, 30.
3. Селище около железопътна станция. Гара Левски. Гара Кричим. Гара Каспичан. Гара Лакатник.
О Морска гара. Място на брега на море или на плавателна река, пригодено за спиране на параходи, на което има съоръжения, предназначени за качване и слизане на пътници, товарене и разтоварване на багажи, стоки и др.
— От фр. gare. — В-к Свобода, 1872.
ГАРАБИНА ж. Спец. Метална скоба за закачване на спасително въже при пожаро-гасене.
ГАРАГАШКА ж. Диал. Гагарашка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: гаргашка.
ГАРАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Рядко. Човек, който работи на гара. Все пак много пътници слизаха и се качваха в него [влака], гараджията с червената фуражка все нарушаваше разписанието. Н. Инджов, ПП, 53.
ГАРАЖ м. Помещение или сграда за подслоняване на автомобили. Костов изкара колата от гаража, карайки се сърдито на Виктор Ефимич за някаква дреболия, а после седна зад кормилото и нададе продължителни сигнали с клаксона. Д. Димов, Т, 359. — Аз ще отскоча горе за малко, .., а през това време ти вземи слушалката и поискай автомобила от държавния гараж. Д. Калфов, Избр. разк., 194. Когато се върнаха в лагера, Церски тръгна към временния гараж, за да провери дали колите са готови за занятието. Кр. Кръстев, К, 247. После едната [бакалия] беше закрита, на нейно място построиха гараж за колата на големец. В. Пламенов, ПА, 61. Обществен гараж. Частен гараж.
— Фр. garage.
ГАРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до гараж. Неусетно [Милка] се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желяз-ната ограда със зелена боя, в двуетажната тухлена къща с широки прозорци и високи колони, в дълбокото гаражно помещение с тежка дъбова врата. Д. Вълев, Ж, 106. Вън от деловия център започват частните едно- и двуетажни жилищни домове на европейското население, построени сред обширни градини, с тенискортове, с гаражни клетки за автомобилите. В. Петровски и др., ЮР, 171. Гаражен двор. Гаражна врата.
ГАРАЖЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от гараж; гаражче. Запресмятах .. Ако прибавя нещичко от спестовната книжка, за година и кола мога да си взема. Вярно, „Запо-рожец“, но кой ти го дава. И гаражец ще си намеря. Д. Дублев, ПП, 20.
ГАРАЖЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гараж; гаражец. В нашия район се оказаха пет-шест стари гаражчета, но за мое нещастие заети. В. Ченков, ВН, 1960, бр. 2639, 4. — Елате да видите как сме стегнали гараж-чето си — поканиха ни те. ВН, 1964, бр. 3880, 2.
ГАРАНСИН м. Спец. Багрил но вещество, което се получава от растението марена или по синтетичен начин.
— От фр. garancine.
ГАРАНТ м. 1. Лице, което дава парична или словесна гаранция за някого или нещо; поръчител. Баща ми не го е познавал и не бил го и виждал, но получил от него писмо,
