Славински, ПЩ, 207. — Какво? Рецептата?.. Най-първо.. се запържва грисът, в случая — брашното, щом като няма грис. Д. Калфов, Избр. разк., 269.
— От нем. Grieß.
ГРИСОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от грис. В зависимост от това, какви продукти преобладават в супите, те се делят на зеленчукови, грисови.., с макаронени изделия и др. М. Гаврилова и др., ТПХ I и П, 144. След малко печката наистина се разгоря до червено. Маста в тиганчето зацвъртя и гри-совата халва започна да се препича. О. Василев, ЖБ, 177.
ГРИС-ХАЛВА ж. Десерт, приготвен от изпържен грис, обикн. залян със сироп.
ГРИФ1, грифът, грифа, мн. грифове, м. Пластинка, обикн. от дърво, залепена върху шийката на струнен инструмент, към която при свирене се притискат струните. — Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос. А. Каралийчев, СР, 40. По-възрастните [жени] си гледаха на кафе, другите., слушаха китара. Следователят свиреше майсторски. Белите му пръсти ловко про-бягваха по струните, с точни, сигурни движения подскачаше лявата му ръка по дългия гриф. Ем. Станев, ИК 1-П, 277.
— Нем. Griff ,хващане, хватка, дръжка,.
ГРИФ2, грифът, грйфа, мн. грйфове, м. Адм. 1. Печат с образец на подпис или друг ръкописен текст.
2. Надпис върху документ или издание, определящ реда на използването им. И обърнете внимание на грифа "Строго секретно ".
— От фр. griffe.
ГРИФ3, гриф ът, грйфа, мн. грйфове, м. Остар. Грифон* (в 1 знач.). Приказницата е напълнена с мъдри поучения, гатанки и фантастични чудеса.. Така например mue приказници ни разказват за летанието на някои си на грифове. СбС, 1875, кн.1, 60-61.
— От гр. yp'Ôxj/.
ГРИФОН1 м. 1. В митологията на някои народи от Древния изток и в античната митология — чудовище с тяло на лъв, криле и глава на орел; гриф3.
2. Изображение на това митологическо същество, широко разпространено като декоративен или хералдически мотив. Майсторът държи восъчния образец и сравнява. По-хубав е станал мостът с прозорците и улеите, подобни на сфинксове, и особено с образите на грифона, лъва, двуглавия орел, змията, нимфата, лебеда... Усмихна се зага-дъчно, доволен е. Ст. Станчев, ПЯС, 84. Два грифона (фантастични образи, съставени от птича глава и лъвско тяло) като две хрътки са легнали от двете страни на трона — всъщност те са изписани върху стената. НТМ, 1961, кн. 5, 19.
3. Каменно архитектурно украшение, скулптура на това митологично същество.
— Фр. griffon.
ГРИФОН2 м. Спец. Изворна пукнатина, гърло на извор. Термалните извори у нас., са по-слабо минерализирани от студените. Този факт се обяснява напълно естествено с характера на скалите, в които лежат грифоните на топлите минерални извори, и с начина на тяхното образуване. П. Дели-радев, БГХ, 27. През 1941 год. бяха открити големи гейзери в Камчатка.., най-големият от които., изригва струя вода с диаметър при грифона (изворната пукнатина)
3 м. и височина 40 м. Н. Ненков и др., БС,
27.
— Фр. griffon.
ГРОБ, гробът, гроба, мн. гробове и (диал. събир.) гробе, след числ. гроба, м.
1. Изкопана яма за заравяне на мъртвец или място, където е погребан мъртвец. Димо едва сега забеляза пресните гробове. Мина покрай тях и повлече крака след последните коне на лазарета. К. Петканов, МЗК, 102. Късно след полунощ партизаните се възка-чиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска, и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Блесна светкавица и откри бялата сграда на черквата и няколко стари гроба наоколо. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Ние си гробе делихме, / кому гроб, мамо, кому два — / мене са, мамо, паднаха / четири нови гробове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 71. Безкръстен гроб. Незнаен гроб.
2. Прен. Само ед. Край на живота на човек; смърт, гибел. Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. • Обикн. До гроб<а>. Мизерията идваше още с раждането на човека и не го оставяше до гроба му. Д. Добревски, БКН, 55. Той знаеше да пази тайна и щеше да носи тайната до гроба в сърцето си. Ив. Хаджимирчев, ОК, 82. — Ще го любя и мразя едновременно, докато съм жива и лика му помня.. Така ще бъде до гроб... Ст. За-горчинов, ДП, 286. А Вардар, Дунав и Марица, / Балкана, Странджа и Пирин / ще греят нам — до гроб зарица / сред споменът един. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Сичкото до време, пиянството до гроба. П. Р. Славейков, БП П, 118. // Разш. Гибел, катастрофа на обществен строй, държава, общество и под. — Кажете поне пред мене, че Лихтен-фелд е подлец.., че мръсници, скотове и убийци докараха Германия до гроба, защото никой не смееше да им противоречи... Д. Димов, Т, 519-520. Даже и днес, когато Турция са намира при последнята стъпка към своя гроб, филантропите-политици развързват восточния въпрос тъй също, както се е развързвал гордиевият възел до македонския юнак. Хр. Ботев, Съч. 1929, 209.
