офицерски жени получаваха цели сандъци захар и галети, и масло, и кафе, и какво ли не .. А ти всичко влачеше на оная там. М. Грубешлиева, ПП, 24. В продължение осем месяци .. сичката си храна бяха свършили и останалата, състояща от няколко сухи хлябове (галети), от голямата горещина и развалений въздух бяха очервивели. П. Ки-симов, ОАI (превод), 143.
— От фр. galette през ит. galetta. — П. Кисимов, Откритието на Америка (превод), ч. I, 1875.
ГАЛЕТА2 ж. Техн. Малко валяче в текстилни и други машини, което води, притиска, тласка или изглажда нещо; ролка.
— От фр. galette през ит. galetta.
ГАЛИ1 мн.у ед. (рядко) гал м. Истор. Римско название на келтите, населявали от IV до I в. преди н.е. Галия (историческа област в Европа, разположена на територията на съвременна Франция, Северна Италия, Белгия, Люксембург и части от Швейцария и Холандия). Преди шест века седемдесет години са строили наместниците на апостол Петра — свой дворец и своя твърдиня, тук, на тоя стар световен кръстопът, през който са минали далечните раси и цивилизации — келти, гали, .. — запътени към своя неизбежен залез. К. Константинов, ПЗ, 108. Една нощ те се изкачили тайно по стръмните склонове на Капитолия, а един гал дори стигнал до върха на крепостната стена. М. Марчевски, ТС, 75. Обсадата [на Рим] продължила много дълго време. Галите се оттеглили едва след като им бил даден богат откуп. Ист. V кл, 1980, 193.
— От лат. Gallus. — Й. Груев, Кратка всеобща история (превод), 1858.
ГАЛИ2 само мн. Спец. Болестни израстъци по различни, предимно млади части на растенията; шикалки, цецидии.
— От лат. galla.
ГАЛИБА нареч. Остар. и диал. Обикн. като вмет. дума. Изглежда, като че ли, вероятно, навярно. — Даскале, двама стражари идат насам. Галиба за пратеника?... П. Здравков, НД, 189. Ами ти бе, Васко, .. с пари галиба си играеш, щом си решил и подаръци да купуваш! Кл. Цачев, В, 206. Залп след залп нестихнало пропукваха и огласяваха надълбоко заспалата гора. — Мътна работа — обади се горският. — Галиба там се води истинска битка. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 256. — Други ще дойдат от Гюровите. — От Гюровите ли, ма? За Марин галиба? — старият се разсмя. В. Мутафчиева, ЛСВ, 79.
— От араб. през тур. galiba.
ГАЛИБАРКА ж. Диал. Лятна басмена горна риза.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма. м. Хим. Химически елемент Ga — мек, сребристобял метал, употребяван за направа на термометри за високи температури, за оптически огледала и др.
— От фр. собств.
ГАЛИКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Френскокатолически. Галиканска църква.
— От лат. gallicanus 'галски'.
ГАЛИ1ГСЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Галилеева тръба. Физ. Къса дале-когледна тръба с обектив от събирателни лещи и окуляр от разсейвателни, която се употребява при слаби увеличения, главно като театрален бинокъл.
— От ит. собств.
ГАЛИЛЕЕЦ, мн. -¿йци, м. Галилеянин. А ако речеше „Не давайте“, можаха да го обвинят пред римский управител, че бил неприятел на правителството един гали-леец, който търсил да подигне бунт между юдеите. Тъй ся надеяха да го погубят. КТЕМ, 479.
ГАЛИ1ШЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Галилея (древна област в Северна Палестина).
О В горе галилейско. Нар.-поет. Някъде много далеч; в гори Тилилейски. Хай да ходим в пусто горе, / в пусто горе галилейско, / дето не си птичка връка, / нито връка, нито цвръка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 209.
гАлитеянин, мн. галш^яни, м. Жител на Галилея (древна област в Северна Палестина). — Кой е той? — Някой си злодеец галилеянин, когото наричат Исус — отговори един стар евреин. Ив. Вазов, ЛВ, 38.
ГАЛИМАТИЯ ж. Разг. 1. Нелогичен, без ясен смисъл и съдържание израз; безсмислица. Тоя термин „декадентство“ е нов. Знаете ли .. какво значи това? Мъгла, галиматия, ритмувани и неритмувани безсмислици, стихотворни дивотии на бездар-ността или скудомислието. Ив. Вазов, БП, 148.
2. Разш. Бъркотия, неразбория. Друг един с разпукната капацина ме гледа жално, жал-но. "Помогни ми, кай, бе джандар — пребиха ме. " А из салона една галиматия — иди, че разбери. Хр. Радевски, Избр. пр ГП, 43.
— От фр. galimatias. — Друга (простонар.) форма: гали-мйция.
ГАЛИМАЦИЯ ж. Простонар. Галиматия. — Гледаш си къщата хубавичко, и децата ти подредени, .., а то у нас — разхвърляно, мръсно, една галимация!... Чудомир, Избр. пр, 40. — Излез! — прикани го заповеднически селянката. — Излез оттам, че каквато е галимация отдолу, дрехите ти на нищо ще заприличат и пак аз трябва да ги пера! Излез! Тарас, СГ, 56. Ето напр. по въпроса за внасянието на американски лози от Франция. То е била цяла
