<0 Грабвам / грабна думите от устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. Македонски: — Хайде да идем да повечеряме на топло.. Хаджият: — Грабна ми думата от устата. Ив. Вазов, Съч. ХУШ, 68. Грабвам / грабна оръжие<то>. Разг. Започвам въоръжена борба; въставам. — Нашата сила, войводо, е в народа. Трябва да го събудим и да го накараме да грабне оръжието... М. Марчевски, П, 59. Това събитие дава знак за обща борба. Сърби и българи грабват оръжие и нападат турците. Ив. Унд-жиев, ВЛ, 52. Грабвам / грабна очите (погледа). Разг. 1. За нещо с много ярки тонове, ярки шарки или силен блясък — въздейст-вувам силно върху зрението; премрежвам погледа. Чергата беше хубава, дебела, от мека вълна.. Като я изнесеше на чардаче-то.. шарките грейваха в ярки цветове. Кой как минеше по пътя,.., все ще извърне глава насам — шарките грабваха очите му. Кр. Григоров, ПЧ, 17-18. — Къде смяташ да сложим цветята? .. Търся по-подходящото място — да грабва веднага погледа. Б. Балабанов, Избр. п, 157. 2. На някого. Смайвам, пленявам някого с външния си вид, с хубостта си. Мата влезе след него и застана до рамото му. Стройна и със закръглени форми, тя отново грабна погледа на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 678. Грабвам/ грабна пътя за (към) някъде. Разг. Тръгвам, потеглям занякъде; отправям се. Таман се върнал от орача, хайде грабва пътя пак за ливадата. Т. Влайков, Съч. I, 5. Грабвам / грабна сърцето на някого. 1. Накарвам някого да ме обикне силно, бивам обикнат от някого. Приветлив и естествен човек веднага ти грабва сърцето. Приисква ти се да се сприятелите и да си около него. 2. За нещо — много се харесвам на някого и го разчувствам, развълнувам. Детската вокална група грабна сърцата на стотиците зрители. Грабвам / грабна ума (умовете). Правя извънредно силно, смайващо впечатление. Приказката на Ангел войвода му грабна ума. Г. Караславов, Избр. съч.УШ, 247.
ГРАБВАМ СЕ, -аш се, несв.\ грабна се, -еш се, мин. св. грабнах се, се., непрех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или ч е. Пристъпвам към някакво действие, изразено в следващото изречение; заемам се с нещо. — Тогава отпрягате воловете и ги карате край реката на паша .. селяните се грабват и така както са подучени от даскала, поемат към пашата. К. Странджев, ЖБ, 43. Набавих си, вика, австрийски тапети.. Що не се грабнете с булката, та каквито сте работяги, да ги налепите за ден-два. И. Попов, ЧП, 45. Остави бащина къща и ся грабна да си дири честта. Й. Груев, СП (превод), 69. Веднаж аз и един мой приятел грабваме се и отиваме на екскурзия.
ГРАБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от грабвам и от грабвам се. Действително, преди един час двама стражари бяха извикали и отвели в участъка Стремски.. Това нощно грабване и отвличане в разгара на една революция беше сериозно нещо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 224. Големият цирк, съграден от Тарквиний Старий между Пала-тинский и Авентийский хълм, на мястото, дето е станало грабването на сабинките, преправян и уголемяван отпосле,., е бил направен достоен за римския народ — до 300 хиляди зрители. К. Величков, ПССъч. Ш, 20-21. Теодосий трябваше да чуе и за грабването на Елена, и за смъртта на баща си. Ст. Загорчинов, ДП, 233.
ГРАБЕЖ м. 1. Отнемане на чужда собственост насила или със заплаха; обир, грабене. Той можа да се спаси, защото вкъщи, из двора, в избите и складовете на чифлика му се намери толкова много плячка, че румънските войници, опиянени и залисани в грабежg, забравиха да потърсят стопанина. Й. Йовков, Разк. I, 127. От всички краища на Балканския полуостров се струпаха скитници и отчаяни главорези, страшилищата на безлюдните пътища. Те идеха за грабеж. А. Каралийчев, С, 54. Само неколцина търговци от индустриалните градове на Тракия в турско време., са се престрашавали да минуват страшния „Доспатски балкан“ през път, насеян с опасности и с възпоминания за кървави грабежи и убийства... Ив. Вазов, Съч. XVI, 4-5. —Да не посмей някой да вземе нещо друго оттука! Ще кажат после, че ние сме ги ограбили. Ние не сме за грабеж... Д. Талев, ПК, 537.
2. Присвояване на чужд имот или труд; ограбване. През 90-те години на миналия век се извършва усилено първоначалното натрупване на капитала чрез всички средства на експлоатация и грабеж. Г. Цанев, СИБЛ, 438. — Турция е голяма държава, цяла империя, но тя е прогнила държава, няма ред и закон в нея, многобройните народи, които я населяват, се надигат един след друг срещу насилията и грабежите на паши и бейове. Д. Талев, И, 54. Обикаляха апостолите по близките и далечни села, не минаваше ден да не пристигнат в Пловдив селяни и селски кметове, за да се жалят, че народът изнемогва от големите данъци и не може вече да търпи вече гръбежите на чиновниците. В. Геновска, СГ, 292.
3. Остар. Това, което е заграбено, обрано; плячка. — Алчни са, за парче злато се бият един с друг [херсонците], ала грабеж не задържат. Та и пастри ли се обрана пара? Н. Райнов, КЦ, 122. Българите зачестили да нападат на византийските области и да ся връщат пълни с грабеж у дома си. Д. Вой-ников, КБИ, 3. Грабежът ся разделяше на три дяла: една третя ся даваше на вдовиците и сирачетата на тугите, една третя на богинята Кали и една третя оставаше на участниците в убийството. ИЗ, 1874-1881, 173.
