сиромах като мене "щял да умре, светът няма да се свърши. Й. Йовков, ЖС, 67. Пък не са направили и кой знае каква пакост — отрязали един кабел и подпалили няколко купи сено — голяма работа. Г. Караславов, Т, 51. Голяма фирма, бедно положение. Разг. Ирон. Човек, който изглежда богат или има добра служба, а всъщност няма до-статъчно пари или имот; набеден богаташ.
— Брат ти, както изглежда, е голяма фирма, бедно положение — има къща, лозя, добра работа, а в края на месеца все търси пари назаем. Голям господ. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се поправи положението или че ще се даде заслуженото някому, б) За изразяване на задоволство, че вече се е поправило положението или че някой е получил заслуженото. Голям залък. Разг. Нещо или някой, който е смятан за забележителен, велик. Досега хубостта на Мелвин не й бе донесла нито нещастие, нито пък някакво щастие.. Никой не беше поискал ръката й. Може би я смятаха за твърде голям залък, може би трепереха от евентуален отказ на Овсанна или просто Родосто чакаше за Мелвин столичен жених. С. Севан, РР, 53. Голямото село. Разг. Ирон. Столичният град. — Девер Киро си дошел, а?.. И пак щял да си ходи в София.. — Е, деверьо, какво има по Голямото село? Как е там? Лошо, хубаво?... Г. Караславов, ОХ IV, 27-28. Голям пищял. Разг. Глезен. Голям Сечко. Разг. Месец януари. По едно време Лазар долови нова промяна в жена си. Беше след Божик, о това продължи през целия голям сечко и докъм средата на малък сечко. Д. Та лев, ПК, 751. Затрепера вита ела/../ зат-репера посред зима,/ посред зима, голем сечко. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 462. Голям фес, ама празен. Диал. Глупав човек; празногла-вец. Държа се (вдигам се, хвърча) на голямо. Разг. Големея се, гордея се, надувам се. Бе позастаряла мома, с един дълъг нос,., че да не бе я взел Наке за жена, едва ли щеше и да се омъжи... Тя сякаш бе забравила това, та все се държеше на голямо. Кр. Григоров,
Н, 42. — Де па ти, Вандо, напиши им на хората, да не кажат, че се дигаме на голямо!
— Дума да не става! Отговаряй си на хората какво знаеш! Ст. Даскалов, СЛ, 368. — За тебе хората няма дори да хабят патрона, направо ще те резнат с ножчето по гушката! — Брей да се не видяло! — не съвсем убедено откликна Юрдекът. — Много на голямо хвърчиш... П. Вежинов, НС, 210. Имам голяма уста; устата ми е голяма. Разг. Не мога да бъда наддуман, много съм устат. Само знаят да правят коментари и интервюта, устата им е голяма, ама когато стане дума нещо от казаното да се изпълни, никакви ги няма. Мало и голямо; малко и голямо. Разг. Всички хора. Но сред борбите за власт и партизанските страсти страната кипеше от патриотичен ентусиазъм, мало и голямо се опияняваше от желание да освободи Тракия и Македония. Ем. Станев, ТЦ, 85-86. Откриването личността на Бойча порази мало и голямо, а изравянето труповете на двамата турци докара в ужас градеца. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 5. Малко щрепеле, а голяма шапка. Диал. За човек, който е малък, дребен на ръст, но юнак. Минал и през голямо решето и през малко решето. Разг. Който има голям опит, който е извънредно опитен и обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Не си по-голям от хляба. Разг. Казва се на човек, обикн. когато не иска да яде, за да го поканят да хапне. — Хайде де, вземи си. Няма да напълнееш от толкоз. Не си по-голяма от хляба. Окото ми бяга на голямо. Разг. Стремя се към богатство, към добро положение. — Стефчов Ки-риак ще се годява за Лалка Юрданова?-..-То се знае, на Стефчова окото бяга на голямо... Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. От голямото добрутро. Разг. Обикн. ирон. Който е от средата на висшите кръгове, който е с високо обществено положение и богат; високопоставен. — Зная, няма да ти я даде баща й. Риза е от голямото добрутро, а ние — бедни хора — една коза, едно магаре и това... В. Полянов, БВП, 35. — Аз винаги съм била народен човек. — Може, ами ние за друг те знаем: човек учен, от голямото „добрутро“, гдето го думат. Ст. Чилинги-ров, РК, 122. От царя по-голям. Разг. Високомерен, надут, много горделив. По-голям католик от папата <съм, ставам/ стана>. Книж. Човек, който е предан на дадена идея до фанатизъм. Свещеникът апелираше към благост и търпение, а един момчешки глас оспорваше призива на домакина: по милост ги приели в ротата, а те, келешите, веднага станали по-големи католици от папата. Д. Вълев, 3, 300. С голяма кошница, тръгвам (отивам). Разг. С големи очаквания, с големи надежди да се получи, придобие нещо много, без да има реални условия за това (тръгвам, отивам). — Какъв беше пътят до победата? — Хубавото беше, че не тръгнахме с „голямата кошница“. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Хем насрано, хем голямо. Вулг. За човек, който е виновен, но не желае да си признае и се държи високомерно. Ходя (отивам) по голяма нужда (работа). Разг. Йзвършвам естествена физиологическа потребност с изпразване на задното черво. В царевицата изпръхтя магаре, закашля се човек. — Аз съм, дядо ти Танас, аз, тако-ванка, по голяма нужда. П. Ангелов, Ж, 61. Ще дойде (дойде) голям ден <с> малка пита (питка). Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще си получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща ти.. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден — малка пит
