Page:RBE Tom3.djvu/24

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ве, газоженни мотори, дърводелски машини. БД, 1909, бр. 29, 1. Газоженен двигател.

ГАЗОЗА ж. Остар. Вид газирана шумяща лимонада, употребявана в миналото у нас; газьос. — Какво ще обичате? Кафе, сладко, локум? Сироп? — Антоне!.. — Ние не искаме нищо, ние сами ще си заръчаме по една газоза, лимонада. Ал. Балабанов, Сб-АСЕП, 64. Чуваха се пукания, когато келнерите с пръчка натискаха топчетата на силните газози, за да ги отворят. П. Мирчев, СЗ, 52.

— От тур. gazoz.

ГАЗОЛИН м. Бензин от нефтени газове и леки нефтени фракции, който се употребява предимно като разтворител; петролен етер.

— Англ. gasoline.

ГАЗОЛЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от газолин.

ГАЗОМЕР м. Техн. Уред, който измерва количеството на минаващия през него газ.

ГАЗОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тъ-ра, м. Техн. Уред за събиране, съхраняване и измерване обема на газовете.

ГАЗОМОТОР м. Техн. Двигател с вътрешно горене, който работи с газ1 (въздухо-образно гориво); газов мотор.

ГАЗОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска газ1.

ГАЗОНЕПРОНИЦАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на газонепроница-ем.

ГАЗОНЕФТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нефтени газове. Нефтените, газовите и газонефтените находища .. имат все пак символичен характер, защото става дума за малки количества. О, 1991, бр. 2, 2.

ГАЗООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има физически свойства на газ1; въздухообразен, газовиден. Газообраз-но вещество. Газообразно гориво. Газооб-разно състояние.

ГАЗООБРАЗУВАНЕ, мн. няма, ср. Образуване на газове в стомаха или червата на човек или животно. При приготвянето на супите трябва да се спазват следните правила: .. — Да се подбират подходящи подправки. Например на чорба от зрял фасул подхожда джоджен, на чорба от леща — чубрица (които намаляват газообразуването в червата). Л. Петров и др., БНК, 67-68.

ГАЗООТВОД м. Техн. Тръба или инсталация за отвеждане на газове.

ГАЗООТВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Техн. Прил. от газоотвод. Газоотводен канал. Газоотводна тръба.

ГАЗООЧИСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. 1. Съоръжение за пречистване на газове от непотребни или вредни примеси.

2. Вещество, което поглъща непотребните примеси на газ1, като влиза в реакция с тях.

Г АЗООЧИСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от газоочистител. Газоо-чистителна инсталация. Газоочистителна система.

ГАЗОПАЗЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Лабораторен газометър.

ГАЗОПЛАМЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. При който се използва пламъкът, получен от горивен газ. Според начина, по който се получава необходимата за заваряването топлина, се разграничават газопламъчно, електродъгово и др. заваряване. Газопламъчна горелка. Газопла-мъчна пещ.

ГАЗОПРЕНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Техн. Който е свързан с пренос на горивен газ по газопроводи. „Булгаргаз“ планира да разшири и подобри съществуващата в страната газопреносна мрежа. 24 часа, 2000, бр. 22, 8.

ГАЗОПРОВОД м. Техн. 1. Система от тръби, резервоари и др., по която се пренася на разстояние и разпределя горивен газ или газова смес. Магистрален газопровод. Вътрешен газопровод.

2. Отделна тръба, по която се отвежда горивен газ или газова смес до мястото на употребата му (й).

ГАЗОПРОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Техн. Прил. от газопровод. Газопроводна магистрала. Газопроводна система. Газопроводна тръба.

ГАЗОПРОНИЦАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Газопропускливост. Газопрони-цаемост на гумите.

ГАЗОПРОПУСКЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Свойство на мембраните да пропускат газове; газопроницаемост.

ГАЗОПЪЛНАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до пълнене с газ1. Подкарали нататък [таксиметраджията и чичкото] и стигнали до газопълначната станция. Диал., 1990, бр. 28, 6.

ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Техн. 1. Система от тръби, тръбна арматура и др., чрез която се разпределя и отвежда газ или газова смес до консуматорите.

2. Система в двигател с вътрешно горене, която осигурява напълването на цилиндрите с прясна горивна смес или въздух и отстраняването на изгорелите газове.

ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който е свързан с газо-разпределение. Газоразпределителен механизъм.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл